Фигура . Опростен модел на социално здравно осигуряване

8
4..4 Частно здравно осигуряване
Частното здравно осигуряване се основава на принципа на свободния пазар. Нео-либералните икономисти вярват, че пазарът може оптимално да разпредели ресурсите в здравната система.
Но това се базира на допускането, че може да има перфектна конкуренция. В здравеопазването, където има специфични регулации и пазарни ограничения, това е невъзможно (Таблица 11).
Обобщено, един нерегулиран, основан на свободната конкуренция здравноосигурителен пазар, не може да работи ефективно поради следните причини:
индивидите не са достатъчно информирани относно здравето си и могат да бъдат селектирани от осигурителя (неблагоприятна селекция) – adverse selection;
влошеното здраве е твърде вероятно при хора с предразположения или поради наследствени фактори или поради хронични заболявания или при възрастни хора, което ги прави
„неосигуряеми”;
осигурителите нямат информация относно сегашния или бъдещ здравен статус на индивидите, което прави изчисляването на риска и бъдещите претенции трудни за калкулиране на премиите
(вноските);
веднъж осигурен, индивида може да започне нездравословен и рисков начин на живот или да увеличи потребностите си от услуги
(морален хазарт). Този „риск” често е изключен при частното здравно осигуряване по време на сключването на договора;
вероятността от заболяване не винаги зависи от индивида поради това, че има заболявания, които се предават (инфекциозни и други).
Една от формите на частно здравно осигуряване са т.н. медицински спестовни сметки. Тази форма се развива успешно в последните години в някои страни на Азия – Сингапур и
Америка. Индивидите правят спестовни влогове за здраве, като при сключването на договорите с банките (осигурителите) могат да договарят обема на средствата, които ще ползват. Тези сметки се олихвяват и се наследяват.
-
-
-
-
-

Изтегляне 4.02 Mb.

Сподели с приятели: