Петте езика на Любовта г ари Чапмън
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
povedencheski-podhod-na-konsultirane
Десета главаЛюбовта е избор Как можем да говорим на любовния език на другия. когато сме изпълнени с болка, гняв и неприязън заради минали неуспехи? Отговорът на този въпрос лежи в основата на нашата човешка природа. Ние сме същества на избора. Това означава, че имаме способността да правим лош избор, както се случва на всички ни. Изричали сме сурови думи и сме вършили болезнени постъпки. Не се гордеем с този избор, макар да ни се е струвал оправдан за момента. Лошият избор в миналото не означава, че трябва пак да избираме неправилното в бъдеще. Вместо това можем да кажем: „Съжалявам. Знам. че съм те наранявал, но бих искал да направя бъдещето по-различно Бих желал да те обичам на твоя език. Бих искал да посрещна междите ти." Виждал съм бракове, които се спасяват на ръба. когато двамата изберат да обичат. Любовта не изтрива миналото, но прави бъдещето различно. Когато изберем активното изразяване на любов на първичния език на своя партньор, създаваме емоционален климат, в който можем да се справим с миналите конфликти и неуспехи. Брент бе в офиса ми, с каменно лице и безчувствен. Беше дошъл не по собствена инициатива, а по моя молба. Седмица по-рано жена му Беки бе стояла на същия стол, плачейки неудържимо. Между изблиците на сълзи успя да промълви, че Брент ѝ е казал как не я обича повече и как напуска. Беше смазана. Когато възвърна самообладанието си, рече: И двамата работихме здраво през последните две или три години. Знаех, че не прекарваме достатъчно време заедно, както някога, но си мислехме, че работим за обща цел. Не мога да повярвам какво ми казва сега. Винаги е бил толкова мил и внимателен човек. Той е такъв добър баща на децата ни, Продължи: Как можа да го направи? Слушах, докато разказваше за техните дванадесет Родини брак. Беше история, която бях чувал много пъти по-рано. Имало вълнуваща любов, оженили се във върха на своето „влюбване“ преминали през типичното пренастройвано през ранните дни на брака и тръгнали след американската мечта. В съответното време слезли от емоционалния връх на своето влюбване, но не се научили да говорят достатъчно добре на любовния език на другия. Тя бе живяла с полупълен резервоар за любов в продължение на няколко години. Но получавала достатъчно израз на любов, за да си мисли, че всичко е наред. Но неговият резервоар за любов бил празен. Обещах на Беки, че ще се опитам да накарам Брент да разговаря с мен. Казах на Брент по телефона: Както знаете, Беки се срещна с мен и ми разказа за своята борба и това, което става в брака ви. Искам да ѝ помогна, но за да го направя, трябва да знам какво мислите вие. Той се съгласи без колебание и сега седеше в моя офис. Външният му вид беше в невероятен контраст с външния вид на Беки. Тя плачеше неудържимо, той беше стоик. Имах чувството обаче, че бе преминал през плача преди седмици или може би месеци и това е бил вътрешен плач. Историята, която Брент ми разказа, потвърди подозренията ми. Просто не я обичам вече - каза той. - Не съм я обичал от много време. Не искам да я нараня, но не сме близки. Връзката ни вече е празна. Не ми харесва да съм с нея вече. Не знам какво стана. Иска ми се да е различно, но не изпитвам нищо към нея. Брент мислеше и чувстваше това, което стотици хиляди съпрузи са мислели и чувствали през годините. Именно умствената нагласа „Не я обичам повече“ дава на мъжете емоционалната свобода да търсят любов с някой друг. Същото се отнася за съпругите, които използват подобно извинение. Съчувствах на Брент, защото и аз съм изпитвал същото. Хиляди съпруги и съпрузи са изпитвали същото - емоционална празнота, желание да вършат това, което трябва, нежелание да наранят когото и да е, но подтиквани от емоционалните си нужди да търсят любов извън брака. За щастие аз бях открил още в ранните години на собствения си брак разликата между „емоцията на влюбването“ и „емоционалната нужда“ да бъдеш обичан. Повечето хора в нашето общество не са научили още разликата. Филмите, сапунените сериали и романтичните списания са преплели тези два вида любов, като са задълбочили нашето объркване. Но всъщност става въпрос за две съвсем различни неща. „Емоцията на влюбването“, която обсъдихме в глава 3, е на нивото на инстинкта. Това не е осмислено предварително чувство, то просто става в нормалния контекст на взаимоотношенията мъж- жена. Може да бъде подхранвано или задушено, но не произтича от съзнателен избор. То е краткотрайно (обикновено трае две години или по-малко) и сякаш изпълнява за човечеството същата функция като призива на мъжкаря за гъските. Влюбването временно посреща емоционалната нужда от любов. То ни дава чувството, че някой се интересува от нас, че някой ни се възхищава и ни цени. Емоциите ни се издигат от мисълта, че друг човек ни възприема като номер едно, че той или тя е готов да посвети времето и енергията си изключително на нашата връзка. За един кратък период, колкото дълго трае, емоционалната ни нужда от любов е задоволена. Резервоарът ни е пълен; можем да завладеем света. Няма нищо невъзможно. За повечето хора това е първият път, когато са живели с пълен емоционален резервоар, и чувството е чувство на еуфория. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|