Петте езика на Любовта г ари Чапмън
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
povedencheski-podhod-na-konsultirane
- Навигация на страницата:
- Дванадесета глава
Любовта променя всичкоЛюбовта не е единствената емоционална нужда. Психолозите наблюдават, че сред основните ни нужди са нуждите от сигурност, Самочувствие и значимост. Любовта обаче се преплита с всички тях. Ако се чувствам обичан от своя брачен партньор, мога да се отпусна, да знам, че любимото същество няма да ми направи никакво зло. Чувствам се сигурен в присъствието му. Мога да посрещна много несигурности в професията си. Може да имам неприятели в други области от живота, но с партньора си се чувствам сигурен. Самочувствието ми се подхранва от факта, че брачният ми партньор ме обича. В крайна сметка, ако той/тя ме обича, значи си струва да бъда обичан. Родителите ми може да са ми оставили негативни или несигурни послания за собствената ми стойност, но партньорът ми ме познава като възрастен човек и ме обича. Неговата любов изгражда самочувствието ми. Нуждата от значимост е емоционалната сила зад голяма част от поведението ни. Животът ни се движи напред от желанието за успех. Искаме животът ни да струва нещо. Имаме собствена представа какво е да имаш значимост и работим здраво за постигането на своите цели. Чувството, че сме обичани от партньора си, подхранва чувството ни за значимост. Мислим така: Ако някой ме обича, значи имам стойност. Имам стойност, защото стоя на върха на сътворения ред. Имам способността да мисля абстрактно, да предавам мислите си чрез думи и да вземам решения. Чрез написаните или записани думи мога да се възползвам от мислите на онези, които са били преди мен. Мога да се възползвам от опита на други, макар да са живели в различна епоха и култура. Преживявам смъртта на роднини и приятели и чувствам, че има съществуване зад материалното. Откривам. че във всички култури хората вярват в духовния свят. Моето сърце ми казва, че е вярно, дори ако умът ми, обучен на научни наблюдения, повдига критични въпроси. Имам стойност. Животът има смисъл. Има по-висша цел. Искам да го вярвам, но може да не почувствам тази значимост, докато някой не изрази любов към мен. Когато моят партньор с любов инвестира време, енергия и сили за мен, вярвам, че имам стойност. Без любов може да прекарам целия си живот в търсене на значимост, самочувствие и сигурност. Когато преживявам любовта, тя влияе положително на всички тези нужди. Вече съм свободен да развивам потенциала си. Чувствам се по-сигурен в своята стойност и мога вече да насоча усилията си навън, вместо да бъда обладан от собствените си нужди. Истинската любов винаги освобождава. В контекста на брака, ако не се чувстваме обичани, различията се преувеличават. Започваме да гледаме един на друг като на заплаха за щастието си. Борим се за самочувствие и значимост и бракът става бойно поле вместо рай. Любовта не е отговорът на всичко, но създава климат на сигурност, в който можем да търсим отговорите на онези проблеми, които ни притесняват. В сигурността на любовта едно семейство може да обсъжда различията си без осъждане. Конфликтите могат да бъдат разрешени. Двама души, които са различни, могат да се научат да живеят заедно в хармония. Откриваме как можем да извадим наяве най-доброто един от друг. Това е наградата на любовта. Решението да обичаш своя партньор съдържа огромен потенциал. Ако се научим да говорим на неговия/нейния любовен език, ще направим този потенциал реалност. Любовта наистина „движи света“. Или поне така беше за Джийн и Норм. Те бяха пътували три часа да дойдат в офиса ми. Беше явно, че Норм не се чувстваше удобно тук. Джийн му бе извила ръцете чрез заплахи, че ще го напусне. (Не ви предлагам този подход, но хората не винаги познават предложенията ми, преди да дойдат да ме видят.) Те бяха женени от тридесет и пет години и никога преди не бяха посещавали брачен съветник. Джийн започна разговора. Д-р Чапмън, искам да знаете две неща от самото начало. Първо, нямаме парични проблеми. Чета в списанията, че обикновено парите са най-големият проблем в брака. Това не се отнася за нас. И двамата работихме сериозно през годините, къщата е изплатена, колите са изплатени. Нямаме парични проблеми. Второ, искам да знаете, че не се караме. Чувам приятелките ми да говорят за кавги през цялото време. Ние никога не се караме. Не помня кога за последен път сме спорили. И двамата сме съгласни, че да се спори е безплодно, затова не спорим. Като съветник бях доволен, че Джийн е разчистила пътя. Знаех, че се е насочила точно към въпроса. Беше ясно, че е обмислила началните си думи. Искаше да е сигурна, че няма да се мотаем с несъществуващи проблеми. Искаше да използва часа мъдро. Продължи. Проблемът е, че просто не чувствам мъжа ми да ме обича. Животът е рутина за нас. Ставаме сутрин и отиваме на работа. Следобед той си върши своята работа, а аз моята. Обикновено вечеряме заедно, но не разговаряме. Той гледа телевизия, докато аз ям. След вечеря си човърка нещо в мазето и след това заспива пред телевизора, докато му кажа, че е време да си ляга. Това е графика ни пет дни седмично. В събота играе голф сутринта, следобед работи в двора, а за вечеря в събота вечер отиваме на ресторант с едно друго семейство. Той разговаря с тях, но когато влезем в колата, за да се приберем, разговорът свършва. Щом се приберем, той заспива пред телевизора, докато стане време да си лягаме. В неделя сутрин отиваме на църква. Винаги ходим на църква в неделя сутрин, д-р Чапмън - наблегна тя. После - каза тя - отиваме на обяд с приятели. След това се прибираме, той спи пред телевизора през всичкото време в неделя следобед. Обикновено отново отиваме на църква неделя вечер, прибираме се у дома, ядем пуканки и си лягаме. Това е графика ни всяка седмица. Това е всичко. Просто сме като двама съквартиранти, които живеят в една и съща къща. Между нас няма нищо. Не чувствам той да показва някаква любов. Няма топлина, няма емоции. Всичко е празно, мъртво. Не мисля, че мога да продължавам да живея повече така. В това време Джийн вече плачеше. Аз ѝ подадох кърпичка и погледнах към Норм. Първият му коментар бе: -Нея разбирам. След кратка пауза продължи. Правил съм всичко, за да ѝ покажа, че я обичам, особено през последните две или три години, откакто се оплаква толкова за това. Сякаш нищо не помага. Без значение какво правя, тя продължава да се оплаква, че не се чувства обичана. Не знам какво друго да направя. Усещах, че Норм е разочарован и отчаян. Попитах: Какво правиш, за да покажеш любовта си към Джийн? Ами например - каза той - прибирам се от работа преди нея и започвам да правя вечерята всяка вечер. Всъщност, ако искате да знаете, почти съм приключил с вечерята, когато тя се прибира, най-малко четири дни от седмицата. Миналата вечер излязохме да вечеряме навън. След вечеря мия чиниите три вечери в седмицата. Миналата вечер имах събрание, но три вечери аз мия чиниите след вечеря. Чистя с прахосмукачката, защото тя има болки в гърба. Върша всичката работа н двора, защото тя е алергична към цветния прашец. Сгъвам дрехите, когато излязат от сушилнята. Продължи да ми разказва за другите неща, които прави за Джийн. Когато свърши, се запитах: Тази жена какво върши? За нея просто не бе останало нищо. Норм продължи: Правя всичко това, за да ѝ покажа, че я обичам, а ето я тук седи и говори на вас това, което говори на мен от две или три години - не чувствала, че я обичам. Не знам какво друго да направя за нея. Когато се обърнах към Джийн, тя каза: Д-р Чапмън, всичко това е хубаво. Но аз искам той да седне на дивана и да разговаря с мен. Ние просто не говорим. Не сме говорили от тридесет години. Той винаги мие чинии, чисти с прахосмукачката, коси тревата. Винаги прави нещо. Аз искам той да седне до мен на дивана и да ми отдели време, да ме гледа, да ми говори за нас, за нашия живот. Джийн отново плачеше. Стана ми ясно, че нейният първичен любовен език е „пълноценно време“. Тя плачеше за внимание. Искаше да се отнасят с нея като човек, не като предмет. Заетостта на Норм не посрещаше емоционалните ѝ нужди. Когато продължих да говоря с Норм, открих, че той също не се чувстваше обичан, но просто не говореше за това. Мислеше така: „Когато си женен от тридесет и пет години, всичките ти сметки са платени и не се карате, за какво повече да мечтаеш?“ Дотук беше стигнал. Но когато го попитах: „Каква би била идеалната жена за теб? Ако можеше да си намериш идеалната жена, каква би била тя?“, той ме погледна в очите за първи път и попита: Наистина ли искате да знаете? Да - отговорих аз. Той се изправи на стола, скръсти ръце на гърдите си. На лицето му разцъфна широка усмивка и каза: Мечтал съм за това. Идеалната съпруга би била съпруга, която си е у дома следобеда и ми приготвя вечеря. Аз ще работя в двора, а тя ще ме повика за ядене. След вечеря тя ще измие чиниите. Вероятно ще ѝ помогна, но тя ще поеме отговорността. Ще шие копчетата на ризата ми, когато някое се скъса. Джийн не можеше да се сдържа повече. Тя се обърна към него и каза: Не вярвам на ушите си. Ти си ми казвал, че обичаш да готвиш. Нямам нищо против да готвя - отвърна Норм, - но човекът ме попита каква е идеалната съпруга. Знаех без повече обяснения, че първичният любовен език на Норм е „помагане“. Защо според вас Норм вършеше тези неща за Джийн? Защото това бе неговият любовен език. Според него по този начин показваш любов: като вършиш нещо за другия. Проблемът бе, че „вършенето на неща“ не бе нейният първичен любовен език. На нея той не говореше емоционално така, както щеше да говори на него, ако тя правеше всичко това за него. Когато това просветна в ума на Норм, първото нещо, което изрече, бе: Защо някой не ми каза истината преди тридесет години? Можех да сядам на дивана всяка вечер за петнадесет минути и да говорим, вместо да върша всичко това. Той се обърна към Джийн и каза: За първи път в живота си най-сетне разбирам какво имаш предвид, като кажеш „Не говорим“. Изобщо не разбирах това. Мислех си, че говорим. Винаги те питам: „Добре ли спа?“ Мислех си, че говорим, но сега разбирам. Искаш да сядам на дивана всяка вечер, да се гледаме в очите и да говорим. Сега разбирам какво имаш предвид и защо е толкова важно. Това е твоят емоционален любовен език и ще започнем още тази вечер. Ще сядам на дивана и ще отделям петнадесет минути всяка вечер до края на живота си. Можеш да разчиташ на това. Джийн се обърна към Норм и каза: Това би било вълшебно, а аз нямам нищо против да приготвям вечерята. Ще бъде готова по-късно от обичайното, защото се прибирам по-късно от теб. И с радост бих шила копчетата. Ти просто не ги оставяше на мен. Бих мила чиниите през останалата част от живота си, ако това ще те накара да се чувстваш обичан. Джийн и Норм се прибраха у дома и започнаха да показват любов един към Друг на правилния любовен език. След по-малко от два месеца те караха втория си меден месец. Обадиха ми се от Бахамските острови, за да ми кажат каква радикална промяна е настъпила в техния брак. Може ли емоционалната любов да се възроди в един брак? Вие кажете. Ключът е да научиш първичния любовен език на своя партньор и да решиш да говориш на него. Дванадесета главаИзтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|