Петте езика на Любовта г ари Чапмън
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
povedencheski-podhod-na-konsultirane
- Навигация на страницата:
- Пълноценно време
Утвърждаващите думиРодителите обикновено отправят утвърждаващи думи, когато детето е малко. Дори преди детето да започне да разбира устната реч, родителите казват: „Какво хубаво малко носленце, какви красиви очи, каква къдрава коса“ и т. н. Когато детето започне да пълзи, те аплодират всяко движение и отправят утвърждаващи думи. Когато започне да прохожда, като се държи за дивана, ние заставаме на един метър разстояние и казваме: „Хайде, хайде, хайде. Точно така! Върви. Точно така, върви .“ Детето прави половин стъпка и пада, а какво казваме ние? Не казваме: „Загубено дете, не можеш ли да вървиш?" По-скоро казваме: „Браво, много добре!" Така че то се изправя и опитва отново. Защо става така, че когато детето порасне, нашите утвърждаващи думи се превръщат осъдителни думи? Когато детето е на седем, ние влизаме в стаята и му казваме да си прибере играчките в кутията за играчки. Дванадесет играчки лежат на пода. Връщаме се след пет минути и седем играчки са в кутията, а какво казваме ние? „Казах ти да прибереш тези играчки. Ако не прибереш тези играчки, Ще те..." Ами онези седем играчки в кутията? Защо не кажем: „Да, Джони, сложил си седем играчки в кутията. Чудесно." Другите пет вероятно ще скочат в кутията! Когато детето порасне, сме склонни да го осъждаме за неуспехите му, вместо да го хвалим за успехите му. За едно дете, чийто първичен език на любовта са утвърждаващите думи, нашите отрицателни, критични, изискващи думи всяват ужас в неговата психика. Стотици тридесет и пет годишни възрастни хора все още чуват осъдителните думи, изговорени преди двадесет години: „Дебела си, никое момче няма да иска да излиза с теб", „Никакъв ученик не си. Все едно е дали ходиш на училище“, „Не мога да повярвам, че си такъв тъпак“, „Безотговорен си и нищо никога няма да постигнеш“. Възрастните се борят със самочувствието си и се чувстват необичани през целия си живот, когато първичният им език на любовта е атакуван по такъв вреден начин. Пълноценно времеПълноценното време означава да покажете внимание към детето си. За малкото дете това означава да седнете на пода и да търкаляте топката насам-натам с него. Говорим за игра с колички или кукли. Говорим за игра в пясъка и правене на пясъчни кули, да влезем в неговия свят, да вършим нещо с него. Може да се занимавате с компютри като голям човек, но вашето дете живее в детски свят. Трябва да слезете на нивото на своето дете, ако искате в крайна сметка да го отведете в света на възрастните. Когато детето порасне и изгради нови интереси, трябва да влезете в тези интереси, ако искате да посрещнете нуждите му. Ако се занимава с баскетбол, поинтересувайте се от баскетбола, прекарвайте време да играете баскетбол с него, водете го на баскетболни мачове. Ако се занимава с пиано, може да ходите на уроци по пиано или да слушате с неразделено внимание понякога, докато се упражнява. Да отделяте на своето дете неразделеното си внимание, означава да казвате, че то ви интересува, че то е важно за вас, че ви харесва да бъдете с него. Доста възрастни хора, когато поглеждат назад към детството си, не си спомнят много от това, което са им казвали родителите, но си спомнят какво са правили родителите. Един голям човек каза: „Помня, че баща ми не пропусна нито един от мачовете ми в гимназията. Знаех, че се интересува от това, което правя.“ За този възрастен пълноценното време бе важен израз на любов. Ако пълноценното време е първичният език на любовта на вашето дете и вие говорите този език, големи са шансовете то да ви позволи да прекарвате пълноценно време с него, дори в тийнейджърските години. Ако не му отделяте пълноценно време в ранните години, то вероятно ще потърси вниманието на своите приятели в подрастващите. Години и ще се отвърне от родителите си, които по това време отчаяно ще желаят да бъдат повече време с децата си. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|