Петте езика на Любовта

17 за да го различи от това, което според нея представлява истинската любов. Д-р
Пек стига до заключението, че влюбването не е истинската любов по три причини. Първо, влюбването не е акт на волята или съзнателен избор. Без значение колко искаме да се влюбим, не можем да го предизвикаме. От друга страна, може да не търсим преживяването, а то просто да ни завладее. Често се влюбваме в най-неподходящ момент и в съвсем невероятни хора.
Второ, влюбването не е истинската любов, защото то не изисква усилия.
Каквото и да правим в състоянието на влюбеност, то не изисква дисциплина или съзнателно усилие от наша страна. Дългите скъпи телефонни разговори помежду ни, парите, които харчим, докато пътуваме един към друг, подаръците, които даваме, работните проекти, които правим, не са нищо за нас.
Както инстинктът на птицата ѝ диктува да строи гнездо, така и инстинктивната природа на влюбването ни подтиква да вършим странни и необичайни неща един за друг.
Трето, този, който е „влюбен“, всъщност не се интересува да насърчава личното израстване на другия. „Ако имаме някаква цел в ума си, когато се влюбим, то е да сложим край на собствената си самота и може би да подсигурим този резултат чрез брак.“ Влюбването не се фокусира върху собственото израстване или израстването и развитието на другия. По-скоро то ни дава чувството, че сме постигнали целта и не е нужно повече да растем. Намираме се на върха на щастието в живота и единственото ни желание е да останем там.
Със сигурност възлюбеният ни няма нужда да расте, защото е съвършен.
Просто се надяваме тя да остане съвършена.
Ако влюбването не е истинската любов, какво е то? Д-р Пек стига до заключението, че то е „генетично предопределен инстинктивен компонент на действията при размножаване. С други думи, временното срутване на границите на егото, каквото представлява влюбването, е стереотипна реакция у човешките същества спрямо определена конфигурация от вътрешно сексуално влечение и външни сексуални стимули, което увеличава вероятността от сексуално съчетаване и свързване, за да се съдейства за оцеляването на вида.“
Независимо дали сте съгласни с такъв извод или не, онези от нас, които са се влюбвали и са разлюбвали, вероятно ще се съгласят, че това преживяване наистина ни катапултира към емоционална орбита, която не наподобява на нищо друго, което сме преживявали. То обикновено изключва способностите на разума ни и често разбираме, че правим или казваме неща, които никога не сме правили в по-трезви моменти. Всъщност, когато се приземим от емоционалния транс, често се чудим защо сме сторили тези неща. Когато вълните на емоциите утихнат и се върнем в действителния свят, където изпъкват различията ни, колко от нас се питат: „Защо сме се оженили? Та ние не постигаме съгласие в нищо!" И все пак, във върховата точка на чувството на

18 влюбеност сме си мислили, че сме съгласни за всичко - или поне всичко, което е важно.
Това означава ли, че след като сме били подмамени да се оженим от илюзията на влюбването, сега пред нас стоят само две възможности:
1) да се обречем на живот на нещастие със своя партньор или
(2) да скочим от кораба и да опитаме отново. Нашето поколение избира второто, докато предишни поколения често са избирал или първото. Преди автоматично да заключим, че сме избрали по- доброто, може би трябва да преценим данните. Понастоящем 40 процента от първите бракове в Америка завършват с развод. Шест десет процента от вторите и 75 процента от третите бракове завършват по същия начин. Явно перспективата за по-щастлив брак при втория и третия път е още по-ограничена.
Изследванията сякаш сочат, че има трета и по-добра алтернатива: можем да признаем какво е влюбването — временен емоционален възход — и да започнем да преследваме „истинската любов“ със своя партньор. Този вид любов е емоционална по природа, но не маниакално завладяваща! Това е любов, която обединява разума и емоциите. Тя включва действие на волята и изисква дисциплина, и в същото време признава нуждата от лично израстване.
Найосновната емоционална нужда не е да бъдем влюбени, а да бъдем истински обичани от някой друг, да познаем любов, която извира от разума и избора, а не от инстинкта. Аз имам нужда да бъда обичан от някой, който избира да ме обича, който вижда в мен нещо, което си струва да бъде обичано.
Този вид любов изисква усилие и дисциплина. Тя е избор да вложиш енергия в усилието да даваш на другия, да знаеш, че неговият или нейният живот се обогатява от твоето усилие, че ти също ще откриеш удовлетворение - удовлетворението, че истински си обикнал някого. Тази любов не изисква еуфорията на влюбването. Всъщност истинската любов не може да започне, докато не премине влюбването.
Рационална, доброволна любов ... е този вид любов, към която винаги са
ни призовавали мъдреците.
Не можем да се хвалим с любезните и щедри жестове, извършени под влияние на „любовната страст“. Ние сме подтиквани и носени от инстинктивната сила, която отива зад естественото ни поведение. Но ако след като се завърнем в реалния свят на човешкия избор, изберем да бъдем любезни и щедри, това е истинската любов.
Емоционалната нужда от любов трябва да бъде посрещната, ако искаме да бъдем емоционално здрави. Женените хора копнеят да почувстват привързаността и любовта от своите съпрузи. Чувства ме се сигурни, когато сме уверени, че партньорът ни приема, желае ни и се е посветил на нашето

19 добро. В периода на влюбването сме изпитвали тези емоции. Било е божествено. Грешката ни е била, че сме очаквали това да продължи вечно.
Но на тази страст не е писано да трае вечно. В учебника на брака тя е само въведението. Сърцето на книгата е рационалната, доброволна любов. Това е този вид любов, към която мъдрите винаги са ни призовавали. Тя е съзнателна.
Това е добрата новина за женените двойки, които са изгубили чувството си на влюбеност. Ако любовта е избор, тогава те имат способността да се обичат, след като страстта е умряла и след като са се завърнали в реалния свят. Този вид любов започва с определено отношение - определен начин на мислене.
Любовта е отношение, което казва: „Аз съм женен за теб и избирам да търся твоето добро“. Тогава този, който избере да обича, ще намери подходящи начини да изрази това решение.
„Но ми изглежда изкуствено“, биха се възпротивили някои. „Любовта като сърдечно отношение с подходящо поведение? Къде са фойерверките, балоните, дълбоките емоции? Ами духа на очакване, блясъкът в очите, електрическият ток на целувката, вълнението на секса? Ами емоционалната сигурност да знаеш, че си номер едно в неговия/нейния ум?“ Точно за това е тази книга. Как да посрещаме дълбоките емоционални нужди от любов на другия? Ако успеем да се научим да правим това и изберем да го правим, тогава любовта, която споделяме, ще бъде по-вълнуваща от всичко, което сме изпитвали, когато сме били под влияние на страстта на влюбването.
В продължение на много години вече обсъждам петте любовни езика в своите семинари за брачни двойки и в личното си съветване. Хиляди семейства биха потвърдили валидността на това, което ще прочетете. Компютърът ми е пълен с писма от хора, които никога не съм срещал и които казват: „Един приятел ми даде назаем вашите касети за любовните езици и това извърши революция в брака ни. В продължение на години сме се опитвали да показваме любов, но усилията ни не са достигали емоционално до другия. Сега, когато говорим на подходящите любовни езици, емоционалният климат в нашия брак радикално се промени.“
Когато емоционалният резервоар за любов на твоя партньор се напълни и той чувства сигурността на твоята любов, целият свят заблестява и той ще започне да достига своя най-висок потенциал в живота. Когато резервоарът за любов е празен и той се чувства използван, а не обичан, целият свят изглежда мрачен и той може би никога няма да достигне потенциала си да извърши нещо добро в света. В следващите пет глави ще обясня петте емоционални любовни езика и след това в глава 9 ще илюстрирам как можете да откриете първичния любовен език на своя партньор, за да бъдат усилията ви найпродуктивни.

20

Изтегляне 1.28 Mb.

Сподели с приятели: