Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.93 Mb. Pdf просмотр
|
| Зависимият може да бъде взет за мързелив, защото не обича да извършва дейности или физическа работа сам; нужно му е присъствието на някого другиго, за да го подкрепя. Когато прави нещо за някого, то е с очакване за емоционално връщане. Когато получи желаната обич, извършвайки някаква приятна дейност заедно с някого, той желае това да продължи. Когато всичко приключи, ще каже: „Колко жалко, че вече свърши!" Краят на нещо приятно се преживява като изоставяне. Когато зависимият човек се намира в своята част на жертва, често е склонен, особено при жените, да има слаб детски гласец и да задава много въпроси. Това се вижда особено добре, когато иска помощ - много му е трудно да приеме отказ и е склонен да настоява. Колкото повече страда от отказа, толкова повече е готов да използва всякакви средства, за да получи онова, което желае, сиреч манипулация, цупене, шантаж и т.н. Следователно зависимият често иска съвети, тъй като не се смята способен сам да постигне нещо, но не слуша непременно получените предложения. В крайна сметка ще направи каквото си иска, тъй като това, което е търсел, не е било непременно помощ, а по-скоро подкрепа. Когато върви заедно с други хора, той ги оставя да минат пред него, защото предпочита другите да го водят. Смята, че ако се оправя много добре сам, никой няма да се занимава с него за в бъдеще, и изолирането, от което иска да се спаси на всяка цена, ще се случи. Действително, самотата е най-големият страх на зависимия. Той е убеден, че не може да се справи с нея. Ето защо се вкопчва в другите и прави всичко възможно, за да получи внимание. Готов е да прави какви ли не пируети, за да бъде обичан, за да не го изоставят. Способен е да направи трудните ситуации още по-трудни, преди да сложи край. Неговият страх е: „Какво ще правя сам, какво ще стане с мен? Какво ще ми се случи?" Често е в конфликт със самия себе си, защото, от една страна, иска твърде много внимание, а, от друга, се страхува, че ако иска много, това може да свърши с обезпокояването на другия. Тогава другият може да го изостави. За зависимия мислят, че обича страданието, за да проявява търпимост към известни положения, макар че не го допуска. Да вземем за пример жена, която живее с алкохолик или която търпи мъжът й да я бие. Може би нейното страдание ще е по-голямо, ако го напусне, отколкото ако търпи още по-тежки положения. Всъщност нейното съществуване почива на надеждата, една емоционална надежда. Тя не може да допусне своята травма, защото ако го направи, би рискувала да преживее отново страданието, което тази травма представлява. Зависимият човек притежава най-голямата способност да не вижда проблема в своето семейство. Той предпочита да вярва, че всичко е много добре, защото се страхува да не бъде изоставен. Ако другият му съобщи, че иска да си тръгне, той страда изключително много, защото, тъй като не вижда проблемите, не е очаквал такова нещо. Ако това е твоят случай и виждаш как си се вкопчил, как правиш всякакви пируети, за да не бъдеш изоставен, трябва да потърсиш подкрепа. Намери някакъв умствен образ, представи си нещо, което ти дава опора. И особено не се „отпускай", когато преживяваш моменти на отчаяние и смяташ, че вече нищо не можеш да направиш, за да ти помогнат Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 20 отвън. Може би смяташ, че не би могъл да се справиш сам, но има решение за всеки проблем. Като се подкрепиш сам, ще ти просветне и ще намериш решение. Зависимият изпитва големи трудности с думата „оставям", която за него е синоним на „изоставям". Ако например зависимият говори с някого, който му казва: „Трябва да те оставя, трябва да тръгвам", него го заболява сърцето. Простият факт да чуе думата „оставям", дори по телефона, събужда емоции в него. За да не се почувства изоставен, би трябвало другият да му обясни причината за своето тръгване, без да използва тази дума. Когато зависимият се чувства изоставен, той вярва, че не е достатъчно значим, за да заслужава вниманието на другия. Често съм забелязвала, че ако посмея да си погледна часовника, за да видя колко е часът (което правя често поради натоварения ми график), когато съм в компанията на зависим човек, лицето му се променя. Той смята, че това, което трябва да правя, е по-важно от него. Този вид хора се затрудняват също така да напуснат някакво място или да оставят дадено положение. Дори и мястото, където отива, да му се струва приятно, той е тъжен при мисълта да си тръгне. Да вземем за пример някой, който предприема пътуване от няколко седмици. Ще му е трудно да остави близките си, работата си или къщата си. Щом като веднъж се е озовал на другото място, когато дойде времето да се връща вкъщи, отново ще преживее съпротива да напусне това място, както и хората, които са там. Най-наситената емоция, преживявана от зависимия, е тъгата. Той я чувства дълбоко в себе си, без да разбира, нито да може да обясни откъде идва. За да не я чувства, той търси присъствието на другите. Но може да отиде и в другата крайност, сиреч да се отдръпне, да изостави човека или положението, които му причиняват тази тъга или това чувство на самота. Той не разбира, че всеки път, когато остави някого или нещо, и той на свой ред изоставя. В момент на криза той може да стигне дотам, че да се замисли за самоубийство. Обикновено си остава само с говоренето и с това да заплашва другите, че ще го стори, но няма да го направи, защото всичко, което иска, е подкрепа. Ако направи опит за самоубийство, няма да успее. Ако след няколко опита никой не иска да го подкрепи, възможно е в края на краищата наистина да се самоубие. Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|