Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.93 Mb. Pdf просмотр
|
| Зависимият изпитва също така страх от всякаква форма на власт. Той си представя, че някой, който използва власт или показва властен вид, няма да иска да се занимава с него. Смята го за безразличен и студен. Точно по тази причина той е сърдечен с другите, дори понякога до степен да се насилва. Вярва, че той като е такъв, и другите ще бъдат сърдечни и внимателни, а не студени и авторитарни. Зависимият често използва думата „отсъстващ" или думата „сам". Когато говори за своето детство, например, той ще каже, че често са го оставяли сам, че майка му или баща му са отсъствали. Може да признае, че страда от изолираност, а всъщност преживява силно безпокойство при мисълта да бъде сам. Вярва, че всичко ще бъде толкова по-добре, ако с него има още някой. Човек може много добре да се чувства сам, без да страда от това. Степента на тревожност определя степента на страданието. Това да се чувства изолиран, поражда също така чувство на спешност у човека, който страда от изолираност, защото се страхува, че това, което му липсва, ще му бъде отказано или ще стане недостъпно или не на разположение в момента, когато той го иска. Това, което се крие зад усещането за изолираност, е фактът, че този, който страда от нея, несъзнателно се затваря за нещото или за човека, които толкова желае да са до него. Той не се разтваря, за да получи или приеме даденото нещо или дадения човек от страх да не би да не може да се изправи лице в лице срещу тях. Той се страхува и от емоциите, които цялото това внимание може да го накара да преживее. Лесно забелязваме това поведение у множеството хора, които пречат на собственото си щастие. Веднага щом дадена връзка стане по-силна, те правят всичко възможно, за да я прекратят. Зависимият човек плаче лесно, особено когато говори за проблемите си или за изпитанията, които е преживял. В неговите оплаквания може да се почувства това, че обвинява другите, че са го оставили да падне, когато са се появили проблемите или болестите му. Обвинява дори БОГ, че го е изоставил. Смята, че има основателна причина. Не разбира, че самият той често оставя другите да паднат. Не си дава сметка и за множеството проекти, които оставя да пропаднат по пътя си. И още веднъж неговото его му изиграва лош номер, както на всички нас, впрочем. Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 21 Зависимият се нуждае от вниманието и присъствието на другите, но дори не забелязва колко пъти той не прави за другите това, което иска те да правят за него. Той би искал, например, да седне сам и да си чете книга, но не би искал съпругът/съпругата му да го прави. Би искал да отиде сам някъде, когато това е неговият избор, но ще се почувства изоставен и пренебрегнат, ако съпругът/съпругата му постъпи по същия начин. Ще си каже: „Ето това е, не съм достатъчно важен, за да ме вземе тя със себе си". Зависимият човек преживява трудно това да не бъде поканен на някакво събиране, когато логически той би трябвало да присъства. Той преживява силна тъга, чувство на изоставеност и усещане за липса на значимост. Зависимият има навика да се вкопчва физически в любимия човек. В детството си малкото момиченце се вкопчва в баща си, а малкото момченце - в майка си. В семейството зависимият се опира на другия или му държи ръката, или го докосва често. Когато стои прав, той търси да се опре на някоя стена, врата или друго нещо. Дори седнал, на него му е трудно да се държи изправен; опира ръката си на облегалката или потъва в стола си. Във всички случаи на него му е трудно да стои изправен, гърбът му се накланя напред. Когато видиш някого, който се стреми към много внимание по време на публично събрание, погледни тялото му и ще видиш, че в него има нещо от зависимия. От своя страна, аз забелязвам, че в ателиетата винаги има хора, които се възползват от почивките и от времето преди или след ателието, за да ми зададат един или повече въпроса насаме. И всеки път установявам, че тези хора носят маската на зависим. В повечето случаи искам от тях да зададат въпросите си по време на ателието, защото това са хубави въпроси и отговорите сигурно ще са интересни и за другите участници. Когато ателието отново започне работата си, те често пропускат да зададат въпросите си. Това, което ги е интересувало, е било вниманието, което бих могла да им отделя специално на тях. Случва ми се да посъветвам такива хора да направят лична терапия, за да получат по този начин цялото внимание, което искат. И все пак това решение си има своите граници, защото рискува да подхрани травмата, вместо да я излекува. Друг начин да привлече вниманието е заемането на обществена длъжност, при която има достъп до широка аудитория. Много певци, артисти, актьори и други работещи в артистичната област, които са гледани от широка публика, са зависими. Те се чувстват добре във всяка една роля на звезда. По време на лична консултация зависимият е най-податлив да установи връзка със своя терапевт. Всъщност той търси у своя терапевт неполучената от своя родител или съпруг подкрепа. Една приятелка психоложка ми разказа, че веднъж един клиент й направил криза на ревност, когато му казала, че ще бъде заместена от свой колега през двете седмици отпуск, които щяла да прекара със съпруга си. По този начин тя установила, че клиентът й е направил „пренос" към нея. След като проверила, оказало се, че той е зависим. Използвам случая да предупредя всички онези, които работят по изграждане на връзка на помощ, да бъдат особено предпазливи към риска от трансфер, когато клиентът им страда от изоставяне. Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|