Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.93 Mb. Pdf просмотр
|
| Зависимият смята, че не може да постигне нищо сам и че се нуждае от някого другиго, за да го подкрепя. Тялото му е отражение на тази необходимост от подкрепа. Лесно можем да видим в този човек малкото дете, което има нужда от помощ. Големите тъжни очи също са белег на травмата от изоставяне; това са очи, които сякаш искат да привлекат другия с погледа си. Краката са слаби. Често имаме чувството, че ръцете са прекалено дълги, че висят покрай тялото. Това е такъв тип човек, който изглежда така, сякаш не знае какво да прави с ръцете си, когато е изправен, особено когато други хора го гледат. Когато една част от тялото изглежда разположена по-ниско от нормалното, това също е характеристика на маската на зависимия. Също така може гърбът му да е превит, сякаш гръбнакът му не може напълно да го поддържа. Някои части от тялото могат да са като падащи или увиснали, като например раменете, гърдите, задните части, бузите, коремът, скротумът при мъжете и т.н. Както можеш да забележиш, най-фрапиращата характеристика при зависимия е липсата на тонус на плътта. Веднага щом видиш част от тялото, която е увиснала и мека, можеш да си направиш извода, че този човек носи маската на зависимия, за да скрие своята травма от изоставяне. Не забравяй, че интензивността на травмата определя дебелината на маската. Силно зависимият човек ще притежава всички характеристики, изброени по-горе. Ако някой друг има само някои, то е, защото неговата травма не е толкова силна. Важно е да знаеш, че ако даден човек е дебел и му липсва тонус в някои части от тялото, неговото излишно тегло е белег за друга травма, която ще разгледаме по-нататък в книгата, но неговата липса на тонус е указание за травмата му от изоставяне. Трябва също така да се научиш да правиш разлика между маската на бягащия и маската на зависимия. До теб може да има двама души, които да са много слаби - единият е бягащ, докато другият е зависим. И двамата могат да имат слаби глезени и слаби китки. Разликата се долавя най-вече в тонуса. Бягащият човек, въпреки своята слабост и дребния си ръст, ще се държи изправен, докато Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 18 зависимият човек ще е прегърбен. Имаш чувството, че кожата на бягащия е като залепнала за костите, но мускулната му система е солидна, докато зависимият има повече плът, но му липсва тонус. Когато даден човек страда от двете травми - на отхвърлянето и на изоставянето, можеш да откриеш в тялото му някои характеристики на бягащия и на зависимия. Травмата, която се набива на очи най-много, показва травмата, от която човекът страда най-често. Да гледаме хората около себе си, за да открием техните травми, е отлично упражнение по интуиция. Тъй като тялото ни казва всичко за човека, има все повече и повече хора, които се опитват с всякакви средства да променят външния вид на своето тяло, например с пластична хирургия или с прекомерно развиване на мускулите чрез фитнес. Когато се опитваме да скрием от другите нашето тяло, ние се опитваме да прикрием травмите, които съответстват на засегнатите части. Действително с помощта на нашата интуиция ние можем да открием у другите преобразените части. Срещала съм много пъти този вид хора. Например, наблюдавайки една клиентка по време на консултация, забелязвам у нея красиви, твърди гърди, докато първото ми впечатление, докато я гледах, беше, че я виждам с увиснали гърди. Това е като „светкавица" за няколко секунди. Тъй като съм се научила да се доверявам на интуицията си, й казвам: „Странно, гледам те и забелязвам красиви, твърди гърди, но набързо, малко преди това, видях малки, увиснали гърди. Възможно ли е да си си направила операция?" Тя потвърждава, че действително е прибягнала до пластична хирургия, тъй като не харесвала гърдите си. Малко е трудно да видиш добре някои детайли, особено тонуса на плътта у жената, поради сутиените, подплънките, които повдигат и подсилват раменете и задните части, и други аксесоари, които внасят смущения. Но при всички случаи човекът, който се гледа в огледалото, не може да излъже себе си. Така че е препоръчително да следваме интуицията си и първото впечатление, което се налага, когато гледаме даден човек. Познавам мъже, които практикуват фитнес още от млади и въпреки това, независимо от красивите им силни мускули, все пак може да се почувства липсата на тонус. Това обяснява защо, когато тези мъже престанат да правят физическите си упражнения, тялото им отново става отпуснато. Това става само при зависимите мъже. От това, че прикриваш някаква травма с физически средства, травмата не е преодоляна. Връщам се на моя пример с раната на ръката, посочен в първа глава. Дори и човекът да скрие ръката си в ръкавица или зад гърба си, раната му не е излекувана. Сред петте различни типа зависимият е най-предразположен да се превърне в жертва. Съществуват големи вероятности един от родителите му или дори и двамата също да са били жертви. Жертвата е човек, който си създава в живота си трудности от всякакъв вид - най-вече здравословни проблеми, за да привлече вниманието. Това отговаря на потребностите на зависимия, който мисли, че никога няма достатъчно внимание. Когато изглежда, че се опитва да привлече вниманието с най- различни средства, всъщност той се мъчи да се почувства значим, за да получи достатъчно подкрепа. Той смята, че ако не успее да привлече вниманието на другия, няма да може да разчита на този човек. Можем да забележим това явление при зависимите още от най-ранната им възраст. Зависимото дете има нужда да чувства, че ако направи погрешна стъпка, ще може да разчита на някого, за да го изправи на крака. Това е човек, който много драматизира; най-дребният малък инцидент приема гигантски размери. Ако например съпругът (съпругата) не се обади, за да предупреди, че ще закъснее, такъв човек мисли за най-лошото и не разбира защо другият го кара да страда толкова много, като не го информира. Гледайки човек, който се държи като жертва, често се питаме как успява да си навлече толкова много проблеми. Що се отнася до зависимия, той не преживява тези събития като трудности. Неговите проблеми му правят по-скоро подарък - получава внимание. Това му спестява чувството, че е изоставен. Да бъде изоставен, за него е по-трудно да го преживее, отколкото различните проблеми, които си навлича. Само друг зависим може наистина да го разбере. Колкото повече даден човек постъпва като жертва, толкова повече неговата травма от изоставяне става по-дълбока. Можах да установя също така, че жертвата много често обича да играе ролята на спасител. Например зависимият ще играе ролята на родител по отношение на своите братя и сестри или ще се мъчи да спаси някого, когото обича, от някаква трудност. Това са доста деликатни средства да получи внимание. Обаче когато зависимият прави много неща за някого другиго, той много обича да Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 19 получава комплименти, да се чувства важен и значим. Това поведение обаче често води до много болки в гърба, защото той се товари с отговорности, които не са негови. Често е на приливи и отливи. За известно време е щастлив и всичко върви добре и изведнъж започва да се чувства нещастен и тъжен. И дори се пита защо, тъй като много често тази ситуация настъпва без видима причина. Ако потърси добре, той би могъл да открие страха си от самота. Формата на помощ, от която зависимият най-много се нуждае, е подкрепата на другите. Независимо дали изпитва трудност да взема сам решения, зависимият обикновено търси мнението и одобрението на другите, преди да реши. Той има нужда да се чувства подкрепян, поддържан в своите решения. Това е причината, поради която този вид индивид ще мине за човек, който трудно се решава, но всъщност той се решава или се съмнява относно решението си, само когато не се чувства опрян на някого другиго. Неговите очаквания спрямо другите са в зависимост от това, което те могат да направят, за да му помогнат. При това той не търси толкова физическа помощ, а по-скоро да се чувства подкрепян от някого в това, което прави или иска да направи. Когато е подкрепян, той се чувстван подпомаган и обичан. Макар че има нужда от подкрепа, интересно е да установим, че зависимият често използва израза: „Не понасям". Това показва до каква степен много често ние причиняваме на другите, без да си даваме сметка, това, за което ги обвиняваме, или това, което се страхуваме те да не ни причинят. Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|