Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.93 Mb. Pdf просмотр
|
| 5 Травми Маски Отхвърляне Бягащ Изоставяне Зависим Унижение Мазохист Предателство Контролиращ Несправедливост Скован Тези травми и тези маски ще бъдат обяснени в подробности в следващите глави. Важността на маската е в зависимост от степента на травмата. Маската представлява тип личност със свойствения за нея характер, тъй като са развити множество убеждения и те ще влияят на вътрешното състояние и на поведенията на човека. Колкото по-тежка е травмата, толкова по-често ще страдаш, което ще ти наложи по-често да носиш маската си. Ние носим дадена маска, само когато искаме да се предпазим. Например в случая, когато даден човек изпитва чувство за несправедливост в резултат на някакво събитие или когато преценява себе си като несправедлив или когато се страхува, че другите ще го преценят като несправедлив, той носи маската си на скованост, сиреч придобива поведението на скован и непоколебим човек. Ето един образ, за да илюстрираме по-добре начина, по който травмата и съответната маска са свързани. Вътрешната травма може да се сравни с физическа рана, която носиш на ръката си от дълго време, която не забелязваш и си занемарил грижите за нея. По-скоро си предпочел да я вържеш с превръзка, за да не я забелязваш. Тази превръзка съответства на маската. Повярвал си, че по този начин можеш да се правиш, че не си наранен. Смяташ ли, че действително това е решението? Разбира се, че не! Ние всички го знаем, но що се отнася до егото, то не го знае. Това е един от начините му да ни погажда номера. Да се върнем на този пример с раната на ръката. Да речем, че това порязване ти причинява силна болка всеки път, когато някой докосне ръката ти, дори и да е защитена от превръзката. Когато някой те хване за ръката от обич и ти започнеш да викаш: „Ох! Причиняваш ми болка!", можеш да си представиш изненадата на другия. Дали той наистина е искал да ти причини болка? Не, защото ако ти страдаш, когато някой пипне ръката ти, то е, защото си решил да не се погрижиш за раната си. Другият не е отговорен за твоята болка. Така е с всички рани и травми. Много са случаите, когато се чувстваме отхвърлени, изоставени, предадени, унижени или с нас се отнасят несправедливо. Всъщност всеки път, когато се чувстваме наранени, това е нашето его, на което му харесва да вярва, че някой друг трябва да бъде наказан. Това означава, че търсим да намерим някой виновен. Понякога решаваме, че ние сме този виновен, а в действителност това не е по-вярно, отколкото когато обвиняваме някого другиго. Нали знаеш, в живота няма виновни хора - само страдащи. Сега зная, че колкото повече обвиняваме (себе си или другите), толкова повече една и съща опитност се повтаря. Обвинението служи само да направим някого нещастен. Но когато гледаме със съчувствие частта от човека, която страда, събитията, ситуациите и хората започват да се променят. Маските, които създаваме, за да се предпазим, са видими в морфологията на даден човек, в неговия външен вид. Често ме питат дали е възможно да се определят травмите при малките деца. Лично аз се забавлявам, като гледам седемте си внука, които сега, когато пиша тези редове, са на възраст от седем месеца до девет години. При повечето от тях вече мога да започна да виждам техните травми във физическия им вид. Травмите, които по-лесно се виждат на тази възраст, са белег за по- силна травма. Обаче при две от трите ми деца можех да наблюдавам как телата им на възрастни показват травми, различни от тези, които виждах, когато бяха деца или юноши. Тялото е толкова интелигентно, че винаги намира начин да ни накара да разберем какво имаме да оправяме. В действителност нашият вътрешен БОГ го използва, за да ни говори. В следващите глави ще откриеш как да разпознаваш своите маски и маските на другите. В последната глава говоря за новите поведения, които трябва да усвоиш, за да успееш да излекуваш тези травми, на които не си обръщал внимание досега, и по този начин да престанеш да страдаш. Така преобразяването на маските, които прикриват тези травми, става естествено. Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 6 Освен това е важно да не се залавяш за думите, използвани за изразяване на травмите или на маските. Някой може да е бил отхвърлен и да страда от несправедливост; друг може да е бил предаден и да преживява това като отхвърляне; трети може да е бил изоставен и да се чувства унижен и т.н. Когато прочетеш описанието на всяка травма и нейните характеристики, ще ти стане по-ясно. Петте описани в тази книга явления могат да приличат на явленията, описани в други изследвания. Всяко изследване е различно и това, което четеш в момента, няма намерение да отменя или да замества направените в миналото. Една от тези теории, създадена от Жерар Хюйманс преди повече от сто години, и днес все още е популярна. В нея намираме следните осем характерологични типа: страстният, холеричният, нервният, сантименталният, сангвиничният, флегматичният, апатичният и аморфният. Когато той използва думата страстен, за да опише даден тип личност, това не пречи на останалите типове да преживеят опита на страстта в техния живот. Всяка дума, използвана за описване на типовете, е необходима, за да опише доминантния характер на дадена личност. Така че повтарям - не бива да се залавяш за буквалното значение на думите. Възможно е докато четеш описанието на поведението и положението на маската на всяка травма, да познаеш себе си във всяка една от тях. Всъщност обаче се случва много рядко един човек да има и петте травми. Ето защо е важно добре да запомниш описанието на физическото тяло, защото то отразява вярно това, което се случва вътре в теб. Много по-трудно е да се разпознаеш чрез емоционалния и умствения план. Спомни си, че нашето его не иска да бъдат разкрити всичките ни убеждения, защото именно с тези убеждения ние го храним и то оцелява. Няма да обяснявам повече егото в тази книга, защото говоря за него подробно в моите книги Слушай своето тяло - твоят най- голям приятел на Земята и Слушай твоето тяло, още. Възможно е да реагираш и да изпиташ някои съпротиви, осъзнавайки, че хората, страдащи от такава травма, реагират срещу определен роднина. Преди да стигна до това заключение, първо проверих при хиляди хора дали случаят е точно такъв и отговорът беше положителен. Повтарям тук това, което казвам във всяко ателие, което ръководя: родителят, с когото имаш чувството, че се Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|