Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов
47
научават различни неща по различни теми. Когато им се зададе въпрос, те се опитват да отговорят с риск да кажат каквото и да е, защото им е много трудно и дори невъзможно да признаят: „Не зная".
Другият, забелязвайки веднага, че те не знаят отговора, може да остане с впечатлението, че го лъжат.
Когато някой каже: „Не знаех...", контролиращият се чувства почти длъжен да отговори: „Аз го знаех. Не зная къде го бях научил, но го знаех" или „Научих това от еди-къде-си". За жалост, това не винаги е вярно. „Знаех го" е израз, често използван от контролиращия.
Чувства се оскърбен, когато някой се занимава с неговите неща, без да му е разрешил. Ако някой прочете пощата му, например, може да изпадне в страхотен гняв. Ако някой друг се намеси или отговори вместо него, когато той присъства, пак ще се почувства обиден, защото ще смята, че другият няма доверие в неговите способности. Не си дава сметка, че често му се случва да се намесва и да говори вместо другите. Например контролиращ мъж, женен за зависима жена (травма от изоставяне) обикновено постоянно ще й казва как и защо да прави това или онова. За жалост такава жена търпи мълчаливо.
Трябва да добавя, че в една двойка, в която единият от партньорите е контролиращ, а другият -
зависим, първият най-често е зависим от слабостта или зависимостта на другия. Той мисли, че е силен, понеже контролира другия, но всъщност той изпитва просто друга форма на зависимост.
Когато двама контролиращи живеят заедно, това е по-скоро връзка на власт.
Всички посочени примери са преживени като предателство от страна на контролиращия. Ако това те е изненадало, то е, защото твоето определение на думата „предателство" е твърде ограничено. Що се отнася до мен, аз съм работила в продължение на много години над разбирането на това явление. Много добре виждах в тялото си, че имам травмата от предателство, но не успявах да направя връзка между това, което се случваше в живота ми, и тази травма. Най-трудно ми беше да направя връзката с моя баща, с когото преживявах много силен Едипов комплекс. До такава степен го обожавах, че не виждах как е възможно да се чувствам предадена от него и най-вече да допусна, че бих могла да му се сърдя.
След много години успях да се съглася, че той не отговаря на моите очаквания за отговорен
мъж. Произхождам от семейство, в което обикновено жените вземат решенията, а мъжете ги следват. Открих това поведение при моите родители, както и при чичовците и лелите ми. Направих си извода, че жените поемаха всички отговорности, защото бяха по-силни и по-способни. В такъв случай мъжете бяха слаби в моите очи, защото не контролираха нищо. В действителност виждането ми беше погрешно, защото от това, че даден човек не взема решения, не следва, че е безотговорен.
Така че трябваше да дам ново определение на думите „отговорност" и „ангажимент".
Когато отделих време да премисля отново това, което се беше случило в детството ми, осъзнах, че майка ми беше тази, която вземаше повечето решения, но баща ми винаги спазваше ангажиментите си към нея и поемаше своите отговорности. Когато някое от решенията, които майка ми беше взела, се окажеше не най-доброто, моят баща поемаше последиците наравно с нея. Така че беше отговорен човек.
За да успея да разбера понятието за отговорност, привлякох към себе си първия си съпруг и двама синове, които смятах за безотговорни и които се опитвах да контролирам доста дълго време, преди да осъзная, че мнението ми беше това, което обикновено имат всички хора. Това обяснява защо се пазех от противоположния пол, впрочем както всеки контролиращ. За да си помогна да излекувам травмата си от предателство, привлякох към себе си втори съпруг, който също преживяваше травма от предателство. Благодарение на него мога да проверявам всеки ден моя напредък и следователно намаляването на тази травма. Мога да видя голямата разлика между поведението ми към него и поведението, което имах към бившия си съпруг.

Изтегляне 0.95 Mb.

Сподели с приятели: