Писмата на душевадеца Клайв Стейпълз Луис

Осмо писмо

Драги ми Горчилко,

Човеците са амфибии - наполовина дух и наполовина животни. (Решението на Врага да създаде такъв отблъскващ хибрид е една от причините Нашият Отец да оттегли подкрепата си за Него.) Като духове те принадлежат на вечния свят, но като животни те населяват времето. Това означава, че докато духът им може да се насочи към някой вечен обект, телата, страстите и въображението им подлежат на непрекъснати промени, защото да бъдеш във времето значи да се променяш. Следователно най-близкото до постоянство състояние, което е възможно за тях, е люшкането - периодичното достигане до дадено равнище, последвано от неизбежно пропадане - серия от падания и възходи. Ако беше наблюдавал внимателно пациента си, щеше да забележиш това люшкане във всяка сфера на живота му - в интереса му към работата, в привързаността му към приятелите, в телесните апетити - всичко това бележи покачване и спад. Докато живее на земята, периодите на емоционално богатство и физическа жизненост ще се редуват с периоди на вцепенение и бедност. Скуката и апатията, които сега преживява пациентът ти, не са твое дело, както наивно предполагаш. Те са просто естествено явление, от което за нас няма никаква полза, освен ако самият ти не се потрудиш да го оползотвориш.

За да решиш как да го използваш най-добре, трябва да се запиташ каква полза би искал да извлече Врагът от него и после да действаш в обратната посока. Може би ще се изненадаш, че в Своите усилия да си осигури господството над дадена душа, Врагът разчита на ямите дори повече, отколкото на върховите периоди. Някои от най-скъпите Му любимци са преминавали през по-дълги и по-дълбоки спадове от всеки друг. Причината е следната: за нас човешкото същество е преди всичко храна; нашата цел е за погълнем волята му и тя да стане част от нашата, да увеличим собствения си личностен обхват за негова сметка. Но покорството, което Врагът изисква от хората, е нещо съвсем друго. Трябва да приемем факта, че всички онези приказки за Неговата любов към хората, и че Неговото служение било абсолютна свобода, не са просто празна пропаганда (както с радост бихме повярвали), а ужасна истина. Той наистина желае да изпълни всемира с множество противни малки Свои копия - същества, чийто живот, в своите миниатюрни мащаби, ще бъде качествено същият като Неговия, и то не защото Той ги е погълнал, а защото тяхната воля по собствено желание е в съгласие с Неговата. Ние искаме добичета, които накрая да се превърнат в храна; Той желае слуги, които накрая да станат Негови синове. Ние искаме да поглъщаме, а Той иска да се раздава. Ние сме празни съдове, които жадуват да бъдат напълнени, а Той е изпълнен и прелива. Нашата цел във войната е един свят, в който Нашият Отец, Който е Долу, е въвлякъл всички други същества в себе си; Врагът желае един свят, пълен със същества, съединени с Него, но все пак различни.

И ето тук е ролята на спадовете. Сигурно често си се питал защо Врагът не използва силата Си да направи присъствието Си осезателно в човешките души, когато и доколкото пожелае. Но сега ти е ясно, че Неустоимостта и Неоспоримостта са двете оръжия, които самата същност на Неговия план Му забранява да използва. Просто да прегази една човешка воля (което осезателното Му присъствие несъмнено би направило) за Него е безпредметно. Той не може да насилва. Той може само да увещава. Защото подлата Му цел е и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Човешките същества трябва да са едно цяло с Него и все пак да бъдат самите себе си. Неговата цел е не просто да ги унищожи или асимилира. Той е готов да им се наложи за малко в самото начало. Ще ги запали с намеци за Своето присъствие, които, макар и незначителни, за тях са от огромно значение, с емоционална сладост и лесна победа над изкушенията. Но Той никога не си позволява това състояние на нещата да продължи дълго. Рано или късно Той оттегля, ако не в действителност, то поне от техните съзнателни възприятия, тези подпорки и стимули. Той оставя създанието да застане са собствените си крака, да изпълнява само с усилия на волята си задължения, които са изгубили всякаква привлекателност. Именно по време на тези периоди на спад много повече, отколкото в периодите на възход, създанието се превръща в такова, каквото Той го желае. Затова молитвите, отправени в такива моменти на емоционална скованост, най-много Го радват. Ние можем да завличаме пациентите си чрез постоянно изкушаване, защото те ни трябват само за трапезата, и колкото повече пречим на волята им, толкова по-добре. Той не може да ги "изкушава" към добродетел, както ние - към порока. Той иска те да се научат да ходят и затова в даден момент трябва да отдръпне ръката Си, и ако у тях има дори само желание за ходене, Той се радва и на препъванията им. Не се заблуждавай, Горчилко. Няма момент, в който нашата кауза да е по-застрашена, отколкото когато един човек, вече не желаейки, но все още възнамерявайки да се подчинява на волята на Врага, се оглежда в един свят, в който изглежда, че всяка следа от Него е изчезнала, и се пита защо е бил изоставен, и въпреки това се подчинява.

Но, разбира се, спадовете предлагат възможности и за нас. Другата седмица ще ти дам някои указания как да се възползваш от тях.

Твой любящ чичо

Душевадецът

Девето писмо

Драги ми Горчилко,

На първо място, винаги съм установявал, че периодите на спад в човешкия закон на махалото предлагат идеални условия за всякакви чувствени изкушения и особено за секса. Това може да ти се стори странно, понеже е естествено в периодите на подем да има повече физическа енергия, и поради това и повече потенциален апетит. Не забравяй обаче, че тогава и съпротивителните сили са най-големи. Здравето и доброто настроение, които би могъл да използваш, за да предизвикаш сладострастие у пациента, могат също така, за жалост, твърде лесно да бъдат похабени в работа, игра, размисъл или невинна веселба. Атаката има далеч по-големи шансове за успех, когато целият вътрешен свят на човека е мрачен, студен и пуст. При това трябва да се отбележи, че сексуалността по време на спад е качествено малко по-различна от онази във върховите периоди. За нея е много по-малко вероятно да доведе до блудкавото явление, което човеците наричат "влюбване", много по-лесно клони към перверзии и е далеч по-малко замърсена с ония щедри и творчески, и даже духовни съпътстващи белези, които често правят човешката сексуалност така разочароваща. Същото важи и за другите желания на плътта. Много по-вероятно е да превърнеш твоя човек в непоправим пияница, ако му тикнеш питието в ръката като успокоително средство, когато е унил и изтощен, отколкото, ако го накараш да пие, когато се весели с приятели, когато е щастлив и в добро настроение. Никога не забравяй, че когато си имаме работа с което и да е удоволствие, в здравословната му, умерена и удовлетворяваща форма, в известен смисъл ние се намираме на територията на Врага. Зная, че не една душа сме спечелили с помощта на насладите. И при все това те са Негово изобретение, а не наше. Той е Създателят на удоволствията; всички наши изследвания до този момент не са ни дали възможност да произведем нито едно. Единствената ни възможност е да караме хората да се отдават на удоволствията, създадени от Врага, във време, или по начин, или в степен, които Той е забранил. Следователно, ние трябва винаги да се стараем да ги отдалечаваме от естественото състояние на всяко удоволствие и да го тласкаме към възможно най-неестествената, най-малко напомняща за Създателя си и най-неудовлетворяваща форма. Непрестанно нарастващ глад за едно непрестанно намаляващо удоволствие - това е формулата. Този начин е по-сигурен и е проява на по-добър стил. Да вземеш душата на човека, без да му дадеш нищичко в замяна - ето това истински радва сърцето на Нашия Отец. И тъкмо периодът на спад е най-подходящ за начало на този процес.

Съществува обаче един още по-добър начин за използване на спада. Става дума за начина, по който го възприема самият пациент. Както винаги, първата крачка е да попречиш на познанието да достигне до ума му. Той не бива да подозира за съществуването на закона на махалото. Накарай го да смята, че първите възторзи от обръщението му вероятно е трябвало да продължат и дори да траят вечно, и че сегашната липса на интерес е едно точно толкова постоянно състояние. След като здраво фиксираш това погрешно схващане в ума му, можеш да продължиш по няколко различни начина. Всичко зависи от това дали твоят човек е от хората, които лесно падат духом и могат да бъдат изкушени към отчаяние, или пък е от хората, склонни към самозалъгване, които лесно можеш да убедиш, че всичко е наред. Първият тип все по-рядко се среща сред човешките същества. Ако случайно пациентът ти спада към него, всичко е много лесно. Само не трябва да му позволяваш да се среща с опитни християни (което в наши дни е лесна работа), да насочиш вниманието му към подходящите пасажи в Писанието и после да го накараш да се заеме с непосилната задача да си възвърне предишните чувства с усилие на волята. Така играта е наша. Ако е от по-оптимистичния тип хора, ще трябва да го накараш да се примири с настоящия нисък градус на духа си и постепенно да свикне с него, като убеди сам себе си, че в крайна сметка той не е чак толкова нисък. След една-две седмици ще го накараш да се запита дали пък първите дни след повярването му не са били малко невъздържани. Внушавай му "умереност във всичко". Щом го докараш до състояние да смята религията за "много добро нещо, но в известни разумни граници", вече можеш да бъдеш доста спокоен за душата му. Уморената религия е точно толкова полезна за нас, колкото и липсата на религия. Даже е по-забавна.

Друга възможност е директната атака срещу вярата му. Ако си успял да го убедиш, че спадът е нещо постоянно, нима не можеш да му внушиш, че "религиозният му период" проста ще отмине подобно на всички останали предишни периоди в живота му? Естествено, няма разумен начин да се стигне логично от твърдението: "Това вече не ми е интересно" до твърдението: "То не е вярно". Но, както ти казах и преди, ти трябва да разчиташ не на логиката, а на жаргона. Самата дума период много вероятно ще изиграе номера. Предполагам, че съществото вече е преживяло доста такива периоди - с всички тях е така - и че то всеки път чувства известно превъзходство и снизхождение към периода, от който е излязло, не защото го е разкритикувало, а просто защото този период е в миналото. (Вярвам, че не пропускаш да го захранваш добре с мъгляви идеи за Прогрес, Развитие и Историческа гледна точка, както и че му даваш да чете купища биографии на свои съвременници. Хората, описани в тях, постоянно излизат от периоди, нали така?)

Схващаш ли идеята? Не му разрешавай да се замисля над очевидната антитеза между Истина и Неистина. Хубави неясни изрази от рода на: "Това беше просто един етап" и: "Преживял съм всичко това" могат да се окажат полезни, и не забравяй благословената дума "младежки".

Твой любящ чичо

Душевадецът