Писмата на душевадеца Клайв Стейпълз Луис

Четвърто писмо

Драги ми Горчилко,

Най-добрият вариант, стига да е възможен, е да предпазиш пациента от намерението изобщо да се моли. Когато пациентът е възрастен човек, отскоро преминал в лагера на Врага, какъвто е твоят случай, най-добре е да му припомниш, или поне той да мисли, че си спомня, как в детството си е повтарял молитвите като папагал. За да избегне това, накарай го да се стреми към нещо съвсем спонтанно, насочено навътре, интимно и неподчинено на разни правила. Всъщност за един начинаещ това ще означава просто едно усилие да произведе в себе си едно неопределено молитвено настроение, което не включва истинска концентрация на волята и интелекта. Един от техните поети - Коулдрижд - пише, че той самият не се моли "с превити колене и шептящи устни", а просто "подчинява духа си на любовта" и се отдава на "молебствени чувства". Точно такава молитва искаме, и понеже на пръв поглед тя прилича на безмълвната молитва, каквато практикуват само много напредналите служители на Врага, е възможно умни и мързеливи пациенти да се изкушат да се молят по този начин за доста дълго време. В най-лошия случай поне можем да ги убедим, че позата, която заемат, по никой начин не се отразява на резултата от молитвата. Те постоянно забравят нещо, което ти винаги трябва да помниш, а именно, че те са животни и каквото и да правят телата им, то неизбежно се отразява на душите им. Смешното е, че смъртните си въобразяват, че ние им вкарваме разни мисли в главите. Всъщност най-добрата си работа вършим, като скриваме разни неща от тях.

Ако не успееш така, ще се наложи да прибегнеш към по-изтънчено насочване на намеренията му в погрешна посока. Ако те се вслушват в гласа на Самия Враг, ние сме победени, но има начини да им попречим да го сторят. Най-простият от тях е да отвърнем погледа им от Него и да го насочим към самите тях. Нека да се вглеждат в себе си и да се опитват да породят чувства с усилията на собствената си воля. Когато искат да Го молят да се смили над тях, накарай ги вместо това да се опитат да изпитат умиление към себе си, но без да си дават сметка, че го правят сами. Когато мислят, че се молят за смелост, нека всъщност се опитват само да се почувстват храбри. Когато казват, че се молят за опрощение, нека всъщност се опитват само да се почувстват опростени. Научи ги да преценяват успеха на всяка молитва в зависимост от това доколко са успели да изпитат желаното чувство. И най-важното, никога не им позволявай да предположат до каква степен успехът или неуспехът зависи от това дали се чувстват добре, или зле, дали са бодри, или уморени в часа на молитвата.

Не си прави илюзии обаче, че Врагът междувременно ще бездейства. Винаги, когато има молитва, съществува опасността от Неговото непосредствено действие. Той е цинично безразличен към висотата на положението Си, а също и към нашето, като чисти духове, и на коленичилите двукраки животни Той дарява благодатта на познанието на Себе Си по един изключително безсрамен начин. Все пак, дори Той да успее да осуети опита ти да ги заблудиш, ние разполагаме с едно още по-фино оръжие. Човеците не са способни на това директно възприемане на Врага, което, за нещастие, ние не можем да избегнем. Те никога не са видели онова ужасяващо призрачно сияние, онзи пронизващ и изгарящ блясък, който е извор на нестихваща болка за нас. Ако влезеш в съзнанието на пациента си, докато се моли, няма да откриеш това. А ако разгледаш предмета, на който се моли, ще установиш, че той не е едно цяло, а се състои от много, и то твърде нелепи съставки. Ще видиш образи, почерпени от изображения на Врага, както е изглеждал през онзи позорен период, известен като Въплъщението. Възможно е да срещнеш по-неясни, а вероятно и доста примитивни и детински изображения, с които те свързват другите Му две лица. Може дори да видиш елементи от благоговението, което изпитва самият пациент (и от физическите усещания, свързани с него) - обективизирани и приписани на обекта на поклонение. Бил съм свидетел на случаи, когато нещото, което пациентът наричаше свой "Бог", всъщност беше локализирано в левия ъгъл на тавана на спалнята или в собствената му глава, или пък в разпятието на стената. Но каквато и да е същността на неговия обект на поклонение, трябва да го караш да се моли на него - на нещото, което сам е създал, а не на своя Създател. Можеш дори да го накараш да придава голямо значение на подобрението и коригирането на въпросния обект, и той неизменно да присъства във въображението му, докато трае молитвата. Защото, ако само за миг той прозре разликата, като някога съзнателно насочи молитвите си "не към това, което мисля че си, а към онова, което Ти знаеш, че си", тогава за нас няма надежда. Щом веднъж той се отърси от всички тези мисли и представи или пък ако ги запази, но с пълното съзнание за субективния им характер, а самият той се отдаде на абсолютно истинското, външно, невидимо Присъствие, което е с него в стаята и което той никога не може да познае така, както сам е познат от Него, е, това е моментът, когато може да се случи непредвидимото. За да избегнеш това - тази истинска разголеност на душата при молитва - ще ти помогне фактът, че самите хора не желаят това състояние чак толкова, колкото си мислят. Случва се да получат повече, отколкото са се пазарили.

Твой любящ чичо

Душевадецът

Пето писмо

Драги ми Горчилко,

Малко съм разочарован, защото очаквах да намеря в писмото ти подробен доклад за работата ти, а наместо това получих някакво несвързано бомбастично словоизлияние. Казваш, че си "обезумял от радост", понеже европейските човеци са започнали една от многобройните си войни. Добре разбирам какво се е случило с теб. Ти не си обезумял. Ти си просто пиян. Като чета между редовете на твоето твърде неуравновесено описание на безсънната нощ на пациента ти, си представям настроението ти съвсем точно. За пръв път от началото на твоята кариера си вкусил от виното, което е награда за всичките ни усилия - терзанието и объркването на една човешка душа - и то ти е замаяло главата. Далеч съм от мисълта да те обвинявам. Не очаквам от младоците да разсъждават като възрастни. Просто виждам как пациентът ти е потръпвал пред ужасните картини на бъдещето, които си му рисувал. Успя ли да предизвикаш няколко сладки самосъжалителни спомена за щастливото минало? И няколко чудесни тръпки под лъжичката, нали така? Предполагам, че блестящо си изиграл ролята си. Добре, добре, всичко това е в реда на нещата. Но не забравяй Горчилко, че дългът винаги идва преди удоволствията. Ако преждевременно се отдадеш на собствените си желания и това доведе до изпускане на жертвата, ще си останеш во веки жаден за онова питие, ок което така ти е харесала първата глътка. Ако обаче чрез постоянно и хладнокръвно прилежание тук и сега успееш накрая да спечелиш душата му, тогава той ще бъде твой завинаги - един преливащ жив бокал от отчаяние, ужас и объркване, който можеш да повдигаш към устните си винаги, щом ти се прииска. Така че не позволявай никакви временни възторзи да те отклоняват от истинската ти задача - да разклащаш вярата му и да предотвратяваш формирането на добродетели. В следващото ти писмо ще очаквам пълен отчет, без да пропускаш нищо, за отношението на твоя пациент към войната, за да решим дали ще е по-добре да го превърнеш във войнстващ патриот, или пък в ревностен пацифист. Има възможности колкото щеш. А междувременно трябва да се предупредя да не възлагаш прекалени надежди на войната.

Разбира се, всяка война е забавление. Неподправеният страх и страдание на човеците са съвсем заслужено развлечение за безчетните наши отрудени работници. Но каква трайна полза ни принася тя, освен ако не я използваме за привеждане на души при Нашия Долен Отец? Когато наблюдавам временното страдание на хора, които впоследствие ни се изплъзват, се чувствам все едно че са ми дали да опитам само ордьовъра от някое пищно угощение и после са прибрали масата. Това е дори по-лошо, отколкото ако изобщо нищо не си опитал. Врагът, верен на Своите варварски методи на воюване, ни разрешава да видим съвсем за кратко несгодите на Неговите любимци, само за да ни залъгва с измамни надежди и да ни измъчва. Прави го само за да дразни несекващия глад, който, трябва да признаем, ни налага Неговата блокада на настоящия етап от Великия конфликт. Затова вместо да се радваме на тази европейска война, по-добре да помислим каква полза можем да извлечем от нея. Защото в нея са залегнали известни тенденции, които сами по себе си в никакъв случай не ни помагат. Имаме всички основания да се надяваме на големи жестокости и упадък на нравите. Но ако не внимаваме, ще станем свидетели как по време на това изпитание хиляди човеци ще се обърнат към Врага, докато други десетки хиляди, без да стигат толкова далеч, все пак ще насочат стремежите си към ценности и каузи, за които вярват, че стоят по-високо от собственото аз. Зная, че Врагът не одобрява много от тези каузи. Но точно тук Той е така ужасно непочтен. Той често завладява човеци, които отдават живота си за каузи, считани от Него за недостойни, с чудовищното фалшиво основание, че хората са ги смятали за правилни и следователно са следвали най-доброто, което са знаели. Обърни внимание на факта, че във военно време смъртта настъпва при много неблагоприятни за нас обстоятелства. Хората биват убивани на места, където знаят, че могат да бъдат убити и затова отиват там подготвени, особено ако стоят на страната на Врага. Далеч по-изгодно за нас би било, ако всички човеци измираха в скъпи частни клиники, обкръжени от лекари, които лъжат, сестри, които лъжат, приятели, които също лъжат - както ние сме ги обучили - обещават живот на умиращия и насърчават вярата, че болестта оправдава всяка глезотия и дори, ако нашите служители са си свършили добре работата, отклоняват всяко предложение за викане на свещеник, за да не би болникът да отгатне истинското си състояние? А колко катастрофално е за нас непрестанното напомняне за смъртта, с което е свързана войната. Едно от най-сигурните ни оръжия - светското доволство - се оказва безполезно. Във военно време дори и хората не могат да хранят илюзията, че ще живеят вечно.

Известно ми е, че Проклетко и други колеги са виждали във войната прекрасна възможност за атаки срещу вярата, но мисля, че този възглед е силно преувеличен. Врагът ясно е заявил на двуногите си привърженици, че страданието е съществена част от онова, което Той нарича Изкупление. Искам да кажа, че вяра, която може да бъде срината от някоя война или епидемия, едва ли си е струвала труда да бъде атакувана. Става дума за продължителното страдание, което носи войната. Разбира се, в момент на ужас, на скръб от загубата на близките или в мигове на физическа болка, можеш да се възползваш от твоя човек, когато разумът му е временно помрачен. Но дори и тогава, ако той се отнесе до главната квартира на Врага, опитът ми сочи, че позициите почти винаги се отбраняват.

Твой любящ чичо

Душевадецът

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 0.52 Mb.

Сподели с приятели: