| ПРОТОКОЛИ
Преподавател:ИРЕНА НИКОЛАЕВА ВЕЛИЧКОВА- ПНУП 4 КУРС-ФАК.НОМЕР-0558
Вид на педагогическата ситуация: ЗНС
Място на реализиране:…ОДЗ ,,ЗНАМЕ НА МИРА”, Детска група: 2и 3-смесена Възраст на децата: -4-5г. Други особености на детската група: ,,СЛЪНЧИЦЕ”
Образователно направление: Игрова култура
Ø Тема : Народни игри-,,ВОДЕНИЧАРИ”-3 група , ,,ПУСКАМ, ПУСКАМ КЪРПА”2 -2 група . Ø Водещи цели :
Формиране на динамични представи и умения за пресъздаване на фолклорни игри.
Очаквани резултати:
Децата да приемат с радост участието си в играта.
Да изпитват удовлетвореност от играта.
Да приемат загубата като стимул и забава.
Ø Педагогическа технология:
-форма- ЗНС
-методи- Разказ, обяснение, демонстрация, показ на игрови действия
-средства- ,текстове,демонстриране на игрово действие
Ø Връзка с другите образователни направления и ядра:
Социален свят – Пресъздаване на житейска ситуация в игри.
Ø Ход на педагогическата ситуация:
ОСНОВНИ ЕТАПИ
на педагогическата ситуация
|
ПЕДАГОГИЧЕСКА
ТЕХНОЛОГИЯ
|
КОМЕНТАР НА СТУДЕНТА
Методически насоки
за успешно изпълнение.
|
І. ВЪВЕДЕНИЕ
|
Ситуативен подход – създаване на подходяща атмосфера за предстоящата педагогическа ситуация чрез беседа по темата.
За да е въведат децата в ситуацията се използва ситуативен, който вклюва методът беседа по темата за народните обичаи на бабите и дядовците в миналото и народните игри, които те са играели. Беседата цели да развива
смислово мисловният процес и разказвателни умения.
|
Здравейте, дечица аз днес съм дошла да играем игри.Обичате ли да играете игри?Но първо да ми кажете знаете ли как се меля житото и се получава брашанцето от което се правят вкусни хлебчета.Преди да е имало машини , който да мелят това е ставало с воденица(ето на тази картинка ще ви покажа как изглежда тя)със нея се смилало житцето и от него се прави хляба. Този който искал да му се смеле житото се казвал МЛИВАР, А ТОЗИ КОЙТО МУ ГО МЕЛЯ ВОДЕНИЧАР.
|
ІІ. ОСНОВНА ЧАСТ
|
По време на занятието учителката използва фронтален метод за работа с децата. Педагогът поставя темата да се изиграят няколко народни игри, любими на децата.
За поставяне на регламента на първата игра „Воденичари” педагогът използва словесния метод обяснение, за да припомни регламента на играта и да даде напътствия, а след това вмъква и практически метод-показ на игрови действия, за да онагледи начина на изпълнение на играта.
Във втората игра „Пускам пускам кърпа” педагогът отново включва разговор, беседа, показ на игрово действие, за да обясни регламента на играта. Главният метод, който се използва тук е обяснение. Педагогът обяснява правилата, дава напътствия на децата и ги стимулира в игрите.
Целта на игрите, в които се включват децата е да се развият двигателни динамични умения за пресъздаване на фолклорни игри в духа на народните традиции.
|
Сега ще ви покажа една игра в която ще играем на воденичари и тя се нарича,,Воденичари,, . Децата се подреждат в кръг и сядат(,държат по две камъчета(кубчета).Чрез броилка(Онче, бонче) се избират един мливар и едно магаре.Мливарят имитира че опъва въженцето на магарето и тръгват.МЛИВАРЯТ ПРИСТИГА ПРИ ПЪРВАТА ВОДЕНИЦА И ВИКА :----------Воденичарю , воденичарю ще ми смелеш ли малко жито?
Ако детето се съгласи ще му смеле , ако не казва че има много хора който чакат.. Така те отиват при другото дете и пак питат.Чукат децата с камъчетата тракат водениците.Най-накрая някой се смили да му смели житото.Ако се съгласи някое дете мливарят става магаре, а магарето заема мястото на воденичаря.Воденичаря подкарва магарето и така отначало. 1 А СЕГА да ми кажете кучето и котката обичат ли се?Гонят ли се?Кой стои вътре на топло при стопаните си, а кои на вън и пази къщата?Сега ЩЕ ИГРАЕМ на една позната за вас игра ,, Пускам, пускам кърпа”така вие ще приличате на кучето и котката.Ще изберем едно дете в което ще е кърпата, а другите ще седнат в кръг, то крие кърпичката да не я виждат в шепичката си.Навежда се зад всяко дете и имитира че пуска кърпичката за да ги заблуди.Зад едно от децата то пуска кърпичката, но продължава да имитира пускане, ако детето зад което е пусната кърпичката я напипа с ръце, скача и се опитва да го хване.Ако успее да го настигне , то е следващото което пуска кърпичката, ако не успее сяда на мястото си.Така детето с кърпичката отново обикаля а децата пеят.
|
ІІІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
|
Накрая учителката обобщава как са играли децата, казва им колко е доволна, дава положителна оценка на свършената работа и ги поощрява чрез похвала.
|
Децата също се чувстват много щастливи и доволни от себе си и от проведените игри.
|
Сгушена в гористата долинка над селото, карана от водите на дълбока вада, отбита от голямата река, воденичката работи сто и петдесет години непрекъснато и неуморно. И много, много остаря.
— Ще поработя още малко — казваше тя на водата, която я караше
Старият воденичар, като беше жив, довеждаше често тук малкото си внуче Иванчо и воденичката бе слушала много пъти дядото да му казва:
— Иванчо, тая воденичка на тебе ще оставя. Ако ти я гледаш хубаво, и тя тебе ще гледа и ще те храни.
Край
Сподели с приятели: |
