План за развитие на община велики преслав 2014-2020г
Информационна и комуникационна инфраструктура
Изтегляне 3.26 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.6. Териториално и урбанистично развитие
- Фиг. 4
5.5. Информационна и комуникационна инфраструктураТелекомуникационната мрежа в община Велики Преслав обхваща 12 населени места чрез изградени селищни телефонни мрежи от конвенционален тип и монтирани 9 автоматични телефонни централи - 1 брой А-29 и в селата 8 – система Кроспойнт. Общият брой телефонни постове е 4596, от които 4343 са домашни. Монтираният капацитет в централите е 5200 поста. За голяма част от населението се предлага само традиционната гласова поща, характерна за аналоговите централи, които са с ниско технологично равнище. За общината не се посочват данни за наличие на цифрова автоматична мрежа и осигурен цифров достъп до крайните АТЦ от общината. Освен традиционната телефония се предлага и достъп до Интернет, но предимно по комутируеми линии. Отделните мобилни оператори предлагат обслужване с мобилни комуникации, като общината има добро покритие. Районната пощенска станция обслужва населението на общината, като на територията функционират 8 ПТТС, от които 1 в града и 7 в селата, като се предлагат универсални услуги и услуги по договор. Радио-телевизионна мрежа: Общият брой радиоточки на територията на общината е над 4600 броя като над 3250 са домашни. Мрежата е силно повредена, като са възстановени само два основни клона в града. Функционират и два телевизионни ретранслатора, както и кабелна телевизионна мрежа. Основните проблеми на телекомуникациите за общината са:
5.6. Териториално и урбанистично развитиеТериториалната и функционална структура на селищната мрежа в община Велики Преслав се е формирала комплексно, под въздействието на природногеографски и обществено-икономически особености, характеристиките на административно-териториалната и нормативна уредба, и множество други фактори. Селищната мрежа на общината включва 11 села и 1 град - Велики Преслав (7555 жители към 31.12.2013 г.), който попада в категорията “много малки градове” (с население до 10 000 д.). В него е съсредоточено 58% от населението на общината. През последните 5 години измененията в броя на населението на града са с негативен характер, но несъществени. Селското население е съсредоточено в села, от които по-голямата част (8 бр.) са малки по броя на населението си (от 200 до 1000 д.). Те включват близо 2/3 от селското население на общината. Средни села (с население от 1000 до 2000 д.) са Златар и Драгоево, които обхващат 35,5% от селското население. Село Суха река попада към
Град Велики Преслав е функционален и пространствен център на общината. В югозападната й част, в района на Преславска и Драгоевска планина, няма населени места, а в останалата територия на общината селищата са равномерно разпределени. Съгласно категоризацията на общините и населените места16 община Велики Преслав е 3-та категория, както и самият център гр. Велики Преслав. Селата от общината са шеста (6 бр. – Драгоево, Златар, Кочово, Миланово, Троица и Хан Крум), седма категория (5 бр. – Имренчево, Мокреш, Мостич, Осмар) и осма категория – с. Суха река. В състава на общината влизат общинският център гр. Велики Преслав и 8 кметства. Селата Суха река, с. Осмар и Хан Крум са с кметски наместници.
Проблемите по благоустройството на населените места от общината са аналогични с проблемите на общините от тази категория в страната:
Фиг. 45.7. Жилищен секторГрадоустройственото планиране и изграждането на физическата градска среда през изминалия период на централизирано екстензивно развитие отговаряше на сериозните предизвикателства, причинени от миграцията и бързото нарастване на града, респективно обезлюдяване на селата. Жилищният фонд към 31.12.2011 г. в община Велики Преслав наброява 5583 жилища, като от тях 72% са обитавани, 24% - необитавани, 3% се употребяват за временно обитаване и 1% представляват сгради за колективно домакинство. Съществува следната пропорционалност в териториалното разпределение на фонда, която може да се изрази по следния начин - в гр. В. Преслав живеят 58% от населението, а жилищният фонд е 38%., като в селата живеят 42% от населението на общината и жилищният фонд с равнява на 62%.
Средностатистическата жилищна задоволеност в общината е значително над средната за страната. Общината не се нуждае от ново жилищно строителство. Моментното състоянието на фонда е задоволително, но за да се поддържа и подобрява, са необходими големи частни и обществени инвестиции. Физическата наличност на благоустройствените елементи не е много добра и не допринася за качеството на обитаване в съответната степен поради лошо техническо състояние на инженерните мрежи и ниска платежоспособност на хората. Социалните жилища са недостатъчни и системата за осигуряването им се нуждае от радикална реформа. Жилищните пазари не са развити (в съвсем слаба степен само във Велики Преслав). Основният извод е, че приоритетите в този сектор е в следните три насоки:
Важен проблем, свързан с жилищното изграждане и с развитието на общинския жилищен фонд, е нуждата от разработване на основни насоки за една общинска жилищна политика, които следва да се определят на местно ниво. Нейната основна цел трябва да бъде изграждането на такава жилищна система, която да създава достъп и възможност за адекватно жилище на всички хора, живеещи и работещи в община Велики Преслав. Това означава да се анализират проблемите на целия жилищен фонд, на развитието на всички населени места.
Административният подход към тези проблеми е недостатъчен и неефективен. Общината няма нито прякото задължение, нито ресурсите, за да ги реши. В тях са отразени интересите на всички - граждани, строителни фирми, банки, местен бизнес, местна власт. Необходима е организация, фокусираща тези интереси и мобилизираща ресурсите им. Инициативата за създаването й трябва да бъде на общината. Принципните основи на общинската жилищна политика предполагат общината да изследва, регистрира и прогнозира всичките обществено значими аспекти на жилищния проблем както в обществения, така и в частния сектор. Тя изработва и местна жилищна политика, визираща развитието на цялата жилищна система. Прякото ангажиране на гражданите и съгласуването с всички "актьори" в жилищния сектор е фактор за успешното й провеждане. Общината следва да смени позицията си от "осигуряваща жилища" в "осигуряваща възможности". Така тежестта на ангажиментите й към жилището се пренася от инвестиции за социални жилища към организационни усилия за развитие на целия жилищен сектор. Общината се ангажира с пряко осигуряване на жилища само за маргиналните групи, разчитайки и на държавна финансова подкрепа. Тя се "еманципира" в пазарната среда, следва поведение на предприемач и се стреми да привлича частен капитал за обществено-частни проекти за достъпни жилища, като укрепва стратегическите си ресурси - поземлена банка и фондове за инфраструктура и градоустройствено проектиране.
|