План за устойчива градска мобилност на Община Пловдив 2022 – 2032 г. 78 не е изграден в пълна степен. В допълнение, създадените добри условия за автомобилното движение по бул. „Марица“- юг (4 ленти за движение с голяма широчина) естествено води до високи скорости на движение на автомобилите и затруднения при пресичането на булеварда от пешеходци. Цялостното преосмисляне на начина, по който се използва речния ресурс в Пловдив, пространството около реката, включително съществуващите мостове и идеите за нови такива през призмата не само на автомобилния или железопътния транспорт, а и на немоторизирания, е изключителна възможност за създаване на по-добър жизнен стандарт на населението и ориентиране на градската среда към хората. Пешеходното движение в смисъл на осигуряването на пресичане чрез пешеходни пътеки е много добре разработено и представено в генералния план за организация на движението на Пловдив. От друга страна градът има нужда от обособяване на допълнителни пространства за пешеходци и зони за споделено ползване с автомобили при по-ниски скорости на автомобилно движение, какъвто е например кв. „Капана“. Все още липсват както „транспортно успокоени“, така и „споделени“ улици и зони, в които скоростта на движение е ограничена до 30 км/ч. В предлагането трябва да се отчете също лошото състояние на настилките и тротоарите по част от улиците, както и наличието на много бариери, включително визуални (рекламни елементи) и недостатъчно добро осветление. Ходенето пеш, особено в компактни урбанизирани територии е доста бърз и удобен начин за придвижване за много хора. В почти всички случаи ходенето пеша задължително съпровожда използването на градски транспорт, тъй като ходенето до спирките на градския транспорт или за смяна на превоз го изискват. В други случаи, при по-малки разстояния, това е удобен начин за придвижване. Към момента малко под една трета от придвижванията в гр. Пловдив са пеша (29%). Те най-често се използват от жените, от възрастните хора и пенсионерите, както и от жените по майчинство. Младите са другата група, сред която делът на лицата, които ходят пеша е по-висок от средното за града. Сред основните бариери пред придвижването пеш са големите разстояния (26%), липсата на време (20%) и липсата на тротоари (23%). И ако първият и вторият проблем не могат да бъдат преодолени, то липсата на тротоари може да намери решение в дългосрочните действия за развитие на пешеходните пространства. Изследванията показват, че привлекателната градска среда, удобната и добре изградена тротоарна мрежа допълнително насърчават придвижването пеша. Ако се подобри състоянието на тротоарите и обществените пространства, ако се увеличат пешеходните зони и има по-добра свързаност между тях, удобството при ходенето пеш значително ще се подобри и то ще стане предпочитан начин за придвижване за хора, които са в добро здраве и с добра двигателна активност. Увеличаването на пешеходното движение в града може да допринесе за намаляване на задръстванията с автомобили, по-чист въздух и по-здравословен начин на живот. Силно развитият културен живот и туризмът в Пловдив изискват пешеходното движение да бъде развито и неговият потенциал да бъде максимално оползотворен. Сравнително високата гъстота и компактността