План за устойчива градска мобилност на Община Пловдив 2022 – 2032 г. 74 стандарти за гъстота на обитание/височина на сградите в прилежащите към трасето на S-bahn територии.
Ако в първия вариант, при недостатъчно
предварителни проучвания (какъвто е случая в България), се стига до задръствания и недостатъчно добро ниво на транспортно обслужване, то във втория освен гарантираното добро ниво на обслужване се увеличава респективно и стойността на имотите, попадащи зоните с по-добро транспортно обслужване и паркиране, без значение от вида на използвания транспорт от/към тях.
Частично решение на недостатъците при първия подход е разработването и прилагането на допълнителни местни регулации,
какъвто е примерът на София и изготвеният проект на
„НАРЕДБА за проучване, анализ и симулация на транспортното обслужване в Столична община“. Вторият подход би трябвало да се прилага още на етап разработване на общите устройствени планове на градовете.
За съжаление Пловдив е типичен пример за липсата на предварително планиране и проучване за приложимост на значими за града и градската мобилност проекти. Така дискутираната идея за изграждане на градска железница (S-bahn) не намира градоустройствена основа по отношение на резервирани трасета/територии за нейната реализация в устройствените планове от най-високо йерархично ниво. Даже напротив, процесите на урбанизация са изключително интензивни и все повече ограничават възможностите за какъвто и да е допълнителен наземен
или надземен релсов транспорт, какъвто е предвидения S-bahn. Естествено, в подобни случаи, не трябва да се изключват и други възможни алтернативи на релсов транспорт – трамвай и метро, които обаче също не са заложени в ОУП на
Пловдив.
Показателите, които се използват за оценка и респективно планиране и
изграждане на уличната мрежа, както в ОУП, така и КПРО на Пловдив са моторизация, плътност на уличната мрежа и пропускателна способност. Те не трябва да се пренебрегват, но е време да се премине към по актуални, като например горепосоченото ниво на обслужване.
Оценката на уличната мрежа и изводите в ОУП са следните:
в по-голямата си
част уличната мрежа, особено в централната зона на града, е с изчерпана пропускателна способност или работи на границата на пропускателната си способност, особено кръстовището ул. Марица-юг – Цар Борис III-Обединител –
(Кръговото при Водната палата);
предимно в централните градски части пропускателната способност на изследваните участъци от първостепенната улична мрежа вече е изчерпана и надвишава с 40-50% практическата пропускателна способност на светофарно регулираните кръстовища в „час-пик“;
основната част от кръстовищата, елементи на първостепенната улична мрежа,
регулирани със светофари, работят над границата на пропускателната си способност.
В Пловдив са издадени над 1300 разрешителни за таксиметров транспорт.
Влиянието им върху транспортната система не се проявява толкова чрез увеличаването на трафика (дял от 1 %), колкото от престоя на
Сподели с приятели: