Производство на посадъчен материал

Най-разпространеният и лесно приложим

начин за размножаване на лешника е вегета-

тивния чрез вертикални или хоризонтални от-

води. При този способ се използва естествената

склонност на вида да образува множество прис-

тъблени издънки, които лесно се вкореняват

и могат да дадат начало на ново растение. Из-

следвания и технологии за производство на та-

къв посадъчен материал от лешник не липсват в

България (Anadoliev, 1976; Nikolova, 2007). Ос-

новен недостатък е невъзможността за санита-

рен контрол върху новите растения, както и ус-

тановените генетични различия в поколението,

въпреки вегетативното размножаване (Tombesi

et al., 2002).

Друг метод за производство на посадъчен

материал е присаждането върху подложка от

видове или сортове лешник, които не образуват

или образуват малко на брой издънки. Това е и

основното предимство на този метод за произ-

водство на лешников посадъчен материал. Цел-

та им е създаването на интензивни насаждения

със сгъстени схеми на засаждане на дръвчетата.

В България съществуват технологии за произ-

водство на присаден лешников материал, като за

подложка се използва дървовидна леска (Corylus

colurna L.) (Anadoliev, 1978; Nikolova et al., 2011).

Селекционирани са форми дървовидна леска с

различна сила на растеж и са установени сор-

то-подложкови комбинации с отглежданите в

България лешникови сортове (Nikolova, 2007).

Основният проблем, който е нерешен и до мо-

мента е използването на генетично нееднородни

семенни подложки, които водят до различия в

растежа и развитието на присадените дръвчета.

Този съществен недостатък може да бъде пре-

одолян чрез прилагане на методите на клонал-

ното микроразмножаване в производството на

лешников посадъчен материал. В Европа eдва в

последните години технологията за in vitro раз-

множаване на посадъчен материал от лешник

излезе от лабораториите и навлезе в производ-

ството (Cristofori et al., 2017). В експериментал-

на фаза все още е протокола за намножаване на

подложков материал за присаждане (Gentile et

al., 2016). В България няма опит в използването

на този метод за размножаване, вероятно поради

липсата от необходимост на големи количества

посадъчен материал. Вероятно е разумно да се

продължи с изследвания за създаване на мик-

роразмножен подложков материал, а защо не и

проучване на възможностите за in vitro присаж-

дане, за които има вече данни.