Пригодност на отглежданите сортове към

Първите сортове лешник у нас са внесени

от Турция, Италия и Германия в началото на

20 век, като разпространението им в страната

е било като единични храсти. По–големи на-

саждения са създавани в държавните овощни

разсадници в Търговище, Дряново и Пловдив,

предимно за целите на изпитването. След 1966

г. по примера на Турция се създават масиви в

горския фонд, които обаче са екстензивни и

трудни за поддържане и събиране на реколтата

(Iliev & Zdravkov, 1962). По-активна научно-из-

следователска дейност по лешниковата култура

започва да се извършва след 1970 г., когато де-

тайлно са проучвани най-разпространените и

до днес сортове. Събрани са данни относно тех-

ните растежни и репродуктивни прояви, фено-

логични особености, взаимоотношения при оп-

рашването и др. (Kavardzhikov, 1979). В зависи-

Таблица 2. Площи с млади неплододаващи овощни градини и млади лешникови градини за периода

2013-2017 г. Източник: Аграрни доклади на МЗХГ

agrarian reports of MAFF

Година/

Year

насаждeния - общо (ha)/

Young nonbearing fruit orchards (ha)

Млади неплододаващи насаждения от

лешник (ha)/

Young nonbearing hazelnut orchards (ha)

2013 9047 1860

2014 12169 2093

2015 15292 2232

2016 14672 2300

2017 16279 2440

51

мост от своя произход, най-разпространените в

България лешникови сортове принадлежат към

видовете обикновен лешник (Corylus avellana

L.), едроплоден лешник (Corylus maxima Mill.)

и понтийски лешник (Corylus pontica C Koch.)

(Nedev et al., 1983). Основните сортове, отглеж-

дани в България са:

- Римски (C. avellana L.) – силнорастящ, ран

цъфтеж, едри закръглени плодове с нисък ран-

деман, които окапват без купулата, склонност

към образуване на празни плодове.