Плодовете на лешника са известни на хора та в Европа още от дълбока древност. В днеш

– силнорастящ, много ран цъфтеж, средно едри,

закръглени плодове, които окапват без купу-

лите, ядката е трошлива, мъжките съцветия са

стерилни – не може да е опрашител.

Ран трапезундски (C. maxima Mill.) – средно

до слаборастящ, средно ран цъфтеж, плодовете

са дребни до средно едри, яйцевиднозакръгле-

ни, купулата обхваща плода напълно, подходящ

за опрашител.

Бадемовиден (C. maxima Mill.) – слаборас-

тящ, средно ран цъфтеж, плодовете са средно

едри, продълговати, купулата обхваща плода

напълно, подходящ за опрашител.

Осемдесет процента от световното производ-

ство на лешникови ядки е от сортове на обик-

новения и едроплодния лешник, поради факта,

че тези видове са основни за Турция – светов-

ният лидер в лешникопроизводството (Erdogan,

2018). Основният им недостатък е непригодност-

та им за отглеждане в Европа, както и по-сла-

бите им органолептични качества след прера-

ботка. В Европа над 90% от лешниковите ядки

се добиват от сортове на обикновения лешник,

като Тонда ди Джифони, Тонда Романа, Негрет,

Барселона и др. Те са различни за всяка страна,

което подчертава важността на пригодността на

сорта към района на отглеждане (Sansavini, 2017,

Rovira et al., 2011). Понтийският и едроплодни-

ят лешник имат слабо приложение и то основно

като ядки за прясна консумация или влагани в

ядкови смеси. С изключение на Тонда дженти-

ле делле ланге, отглежданите у нас сортове са

непознати на преработвателите и износителите.

Индустрията търси едносортови калибрирани

партиди от родовити сортове с определени из-

исквания към ядките по отношение на размера,

съдържанието и състава на маслото, които да

бъдат лесно вложени в изделията (Ciarmiello et

al., 2014). В тази връзка сортовата структура в

България при лешника има нужда от осъвреме-

няване и обогатяване чрез внедряване в произ-

водството на сортове, предпочитани от прера-

ботвателите и пазара.