Наличие на съвременни технологии за

В България до момента утвърдени техноло-

гии за създаване и отглеждане на насаждения

от лешник няма. През 80-те години на миналия

век в голяма степен са изяснени основните из-

исквания за създаването на насаждения по от-

ношение на климатичните и почвените условия

със сортиментовия състав, съществувал тога-

ва (Nedev et al., 1983). Промените в климата и

тенденцията към глобално засушаване, обаче,

премина от предположение във факт, което е

съществена причина за преоценка на районите,

пригодни за отглеждане на лешник. От друга

страна, въвеждането на нови сортове с по-голя-

ма пластичност би могло да ги разшири. Веро-

ятно създаването на опростен модел, посочващ

подходящите райони за отглеждане на лешник

по отношение на почвения състав и климатич-

ните условия, би улеснило бъдещите произво-

дители (Benatti et al., 2017).

За екологичните условия на нашата страна за

оптимални разстояния на засаждане при леш-

ника се приемат 3 m х 5 m или 4 m х 5 m (Nedev

et al., 1983). Все още, обаче, по-сгъстени схеми

за засаждане, с плътност на насаждението над

500-680 бр./ha са рядкост, вероятно поради лип-

са на изследвания у нас за продуктивността на

лешника при по-голям брой дървета. Предим-

ствата и недостатъците на различните начини

на отглеждане на лешника – храстовидно, ед-

ностъблено на собствен корен или присадени

върху дървовидна леска, са подробно проуче-

ни (Nikolova, 2006, Nikolova, 2009). Въпреки

неоспоримите качества на присадения посадъ-

чен материал, неговото приложение все още е

силно ограничено. Все повече производители

се насочват към едностъбленото отглеждане на

собствен корен заради възможността за механи-

зирано поддържане на почвената повърхност на

градината и по-лесната беритба.

По отношение на отглеждането на плодода-

ващите лешникови градини, основните техно-

логични елементи – торене, напояване, резитба,

беритба, са решени в края на 20 век на базата

на аналогия с други овощни култури или чрез

прилагане на чужд опит (Nedev et al., 1983). Раз-

витието на технологиите за напояване и торене

на културите, внедряването на изискванията от

преработвателите при беритбата и манипула-

цията на плодовете налагат осъвременяване на

технологиите за отглеждане. Сериозна ревизия

е необходима и по отношение на растителната

защита при лешника, защото освен установени-

те през 80-те години на миналия век икономи-