Плодовете на лешника са известни на хора та в Европа още от дълбока древност. В днеш
Таблица 1. Производство, площи и среден добив от лешници за периода 2003-2017 г. Източник: FAOSTAT, Аграрни доклади на МЗХГ Table 1
Изтегляне 25.15 Kb.
|
Свързани:
Hazelnut production current situation, issues and perspectives
| Таблица 1. Производство, площи и среден добив от лешници за периода 2003-2017 г. Източник:
FAOSTAT, Аграрни доклади на МЗХГ Table 1. Hazelnut production, area and yield for 2003-2007. Source: FAOSTAT, Annual agrarian reports of MAFF
Година/ Year
Производство, тона/ Production quantity, tons Площи, ha/ Area, ha
Среден добив, kg/ha/ Yield, kg/ha 2003 15 120 12 2004 20 106 189 2005 23 255 90 2006 52 376 139 2007 17 702 24 2008 20 700 29 2009 23 185 124 2010 8 171 47 2011 21 606 35 2012 138 304 454 2013 198 603 329 2014 165 419 394 2015 361 496 728 2016 223 544 410 2017 313 590 531
2017). В следващото десетилетие до 2000 г. и тези количества рязко намаляват поради заста- ряване на насажденията и липса на създаване на млади градини. В първата декада на 21 век производството на лешници, средно за периода е 22 тона, площите – 327 ha, а средните доби- ви силно незадоволителни – 82 kg/ha (Таблица 1). След 2010 г. значителен тласък в създаването на нови градини дава финансовото подпомагане по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР), предимно чрез мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“. Произведеното годишно количество от около 150 тона нараства двойно и през 2017 г. е над 300 тона. Ръстът в производството е съпроводен и от увеличение на реколтираните площи след 2012 г., които през 2017 г. са близо 600 ha. Уве- личение, макар и не много плавно се наблюдава и в средните добиви след 2011 г. въпреки това, добивите са далеч под средните за ЕС. Пазарът на лешникови ядки е неограничен. Консумацията им в световен мащаб нарасна в последните години, най-вече поради нуждата от суровина за сладкарската промишленост, а също и поради увеличеното им потребление в ежедневното хранене. Според експертите риск от световно свръхпроизводство на лешникови ядки в следващата декада е невъзможно, обра- тното, недостигът на лешникови ядки вече е проблем за големите производители на сладкар- ски и шоколадови изделия (The Global Hazelnut Market, 2019). От тази перспектива, развитието на лешникопроизводството и увеличаването на площите в България изглежда разумно. Според данните на МЗХГ след края на първата ПРСР в България има създадени над 2000 ha млади не- плододаващи лешникови градини, които ако се отглеждат правилно, трябва да доведат до зна- чителен ръст в производството на лешници. Успехът на всяко растениевъдно производ- ство се определя от три основни предпоставки: 1. Пригодност на отглежданите сортове към агроклиматичните условия; 2. Наличие на автентичен и здрав посадъчен материал; 3. Съвременни технологии за създаване и от- глеждане на насажденията. Изтегляне 25.15 Kb. Сподели с приятели:
|