По материал от Ркп: No. 646 – нбкм диана Атанасова Старобългаристичен салон



Дата11.01.2018
Размер63.15 Kb.
#44255
РИТУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ В НЕКАНОНИЧНИТЕ МОЛИТВИ. МОЛИТВАТА КАТО РИТУАЛ

(по материал от Ркп: No. 646 – НБКМ)

Диана Атанасова

Старобългаристичен салон
Ркп: N 646 от НБКМ представлява свитък с молитви, включително и неканонични от втората половина на ХVIII в., известен като „Никетово сборниче” 1. Наречен е по този начин, тъй като навсякъде в текстовете на молитвите, където обикновено бива оставяно място за вписване на името на „раба божи”, над когото се чете съответната молитва, преписвачът е написал своето име – Никета. Сборникът съдържа молитви срещу болести, срещу зли сили, дяволи и вещици, молитви при тръгване на път и при отиване на съд, т.е. различни в тематично и прагматично отношение текстове.

В настоящия текст са разгледани две молитви от Н.сб. – мЃлтва ид№щи на с№тъ (л. 63а – 64б); мMтЃва ид№щи на п№c (л. 69а – 73б). И двете изричат/представят определени ритуални действия. Изричайки ги обаче, те ги и извършват. С други думи, ще мислим тези молитви като перформативни изкази и по-специално като експлицитни перформативни изкази 2. (Молитвата като речев акт въобще е перформатив.)

Първата дефиниция, дадена от Остин за перформативността като модус на дискурса, е, че става дума за изкази, които „служат за осъществяването на действие” (за разлика от констативите), и че „произвеждането на такъв изказ означава извършване на действие” 3. Като се оттласква от това определение, Цветан Тодоров разделя перформативите, тези, при които субектът на изказването съвпада със субекта на изказа, т. е. изказите от първо лице, на самостойни и несамостойни, като самостойните той счита, че съставляват основният тип перформативи. Сред самостойните перформативи той прокарва и друго разграничение – „на психически и социални: вторите изискват субектът на изказването да заема определено социално положение.” В този смисъл Тодоров твърди, че „социалните перформативи са истинските чисти перформативи. Те изискват изреченията, с които са свързани, да бъдат част от някаква социална конвенция” (като социални перформативи могат да се определят официалните молитви, свързани с богослужебната практика). Според формата на изказа, Цветан Тодоров разделя перформативите на два типа: експлицитни и имплицитни. Първите съдържат формули от типа „със следващото” или „с тези думи”, а вторите – не 4. Ако мислим молитвите за път и за съд в тази плоскост, то бихме могли да ги определим като експлицитни перформативи, тъй като те изказват формули като: „и помолих се”, „и рекох”, „заклевам те” и др. под.

Двата разглеждани текста от Н.сб. са представителни със своята образност за подобен тип текстове. Такава образност се открива и в други молитви, които обаче стоят под съвсем различни самоназвания. Например, най-ранният такъв текст, с който разполагаме, е МлтЃва § твари и § всако зла 5. Молитвата се намира в Ркп: № 22, л. 199а – 200б (Часослов с допълнителни статии, включително неканонични, от 1498 г.) от Библиотеката на Гръцката патриаршия в Йерусалим. В структурно и семантично отношение текстът е много подобен на молитвите за път и за съд, още повече че в него се споменава отиване при властници (и придwaЎ кь болярwN). Това показва, че заглавието е твърде условно 6. Друг пример за това е МлтЃва § с№прьника своего от Ркп: № 622, л. 145. Текстът на тази молитва също наподобява образността, характерна за молитвите за път и за съд. Освен това молитвата за съд (със съответното заглавие: мЃлтва ид№щи на с№тъ (!) от Н.сб. представлява контаминация между молитва за съд и молитва към св. Георги при тръгване на път. Смесването на двата текста е станало механично, при преписването (по всяка вероятност).

В самоназванията на известните ни молитви за път и за съд се срещат указания за това кога да се чете или произнася текстът им (както например молитва от НБКМ № 273: Молитьва егDа идеши наT№дь на влаTтеN и влDаикамь и с№диямь вазми во№D на новь сас№дь гЃли мMотьв№ сию. и ваTЎемь любимь б№деши, л. 63б – 65б). В някои молитви се съдържат и указания за извършването на съпровождащо действие (Ищи рогь § бика и мозькь § глав№. бику. тому вьложи вь рогь мозъLЎ, Йер. № 22 7). Видно е, че става дума за определен тип магическа практика. Указанията в заглавията на молитвите определят тяхната принадлежност към текстове, придружавани от някакви ритуални действия, което от своя страна показва, че те са свързани с едни по-архаични магическо-заклинателни форми. Освен това самият им текст също инкорпорира една своеобразна магическа жестовост.

Текстът на мЃлтва ид№щи на с№тъ от Н.сб. е в 1 л., ед. ч. и представлява наратив, описващ определени действия (востахъ рано за№тра помолих се гдTЎ№ бЃг№). По-нататък отправителят измолва с помощта на 327 железни, оловни и медни ключове да бъдат „заключени” умът и езикът на противниците му, а неговите да полетят, както Светото Евангелие на презвитера. Този образ се изгражда на принципа на паралелизма, в който средищно място заемат медните, железните и оловните ключове. Принципно медта е метал, който се използва за изработването на ритуални предмети. Желязото пък символизира твърдост, упорство, търпение. В Китай то се свързва с решимост и справедливост. В Азия от желязо се изработват предмети с магично-апотропейно действие – талисмани, амулети, които предпазват от зли духове, вампири, „лоши очи”, врагове. Оловото също е метал, използван в ритуални практики и има доста богата символика. В Азия се вярва, че оловото може да прогони демони 8. В този символически ред се очертават качествата, с които отправителят на молитвата очаква да бъде надарен – твърдост, упорство, справедливост. За образа на ключовете, като средищен в текста, се вярва, че може да функционира и като особен амулет срещу „зли очи”, врагове, съперници. По този начин, по силата на изричането на молитвата и на заредените с магичност думи в нея, се очаква да се извърши онзи пробив от времето и мястото тук-и-сега в едно трансцендентно време, който да (пред)определи и (пред)постави реда на нещата в пожеланата плоскост.

Молитвата за път е симптоматична от гледна точка на инкорпорирането на ритуални жестове в рамките на евхемния текст 9. Тук началото, характерно за молитва за път, е вместено в молитвата за съд (wблекох се въ нбЃса wдеях се wблакомъ и помолиa бЃга и сЃтаго ГиwRги­ 10). Метафориката на възвеличаването, която може да бъде разчетена в този пасаж, наподобява ритуалното преобличане на свещеника, преди да отслужва литургия. В същността си преобличането е снабдяване с различна идентичност. В някои случаи тя прави възможни определени действия, благодарение на които се влияе върху природата на нещата. В Йер. № 22 в МлтЃва § твари и § всако зла в началото е описано едно ритуално изкъпване: гЃ агЃгли купэт се. вь бжiЃе породэ. вь иwRдане. единь ]рьпэше. а други се миеше. а другы с± неметь (!) раба бжЃiа w]ищаеть § все твари и § вьсе ненависти. Къпането е един от главните обреди, които бележат основните етапи в живота на човека – раждането, съзряването и смъртта, т. е. преходите от едно състояние в друго. В този текст то също е недвусмислен знак за преход, подобно на смяната на дрехата, на преобличането. В този смисъл текстът от Н.сб. (както и всички посочени подобни на него текстове) илюстрира недвусмислено изричането на молитва като изричане на ритуални действия, при което самото изричане се превръща в ритуал. Това несъмнено полага изследваната молитва в реда на перформативните изкази.

В молитвите за път, както и в тези за съд, се среща момент, който също е изграден на принципа на противопоставянето (сотвори. непри­тели. мои. яко. wвце. безгланTЎие. а мене сотвори яко лъва наD ними. да ис]езн№тъ и падн№cъ под ногами моимъ). Подобно на образа на заключването на мисълта и езика на съперника, се появява метафора, обвързана с обезгласяването на противника. Това би могло да се приеме за устойчив елемент в молитвите за път и за съд. В разглеждания текст се появява образът на лъва. Вярва се, че лъвът никога не затваря очите си, че спи и ражда с отворени очи. Поради тази причина в Античността неговият образ се свързва със слънцето 11. Това вярване е намерило отражение във Физиолога, но там получава християнско тълкуване: лъвът се свързва с Иисус Христос, чието тяло на кръста заспива, но същността Му бди. Лъвът е атрибут на евангелист Марк. Това е късна християнска символика, която произхожда от четирите апокалиптични животни 12. Като символ на висша божествена сила лъвът се свързва най-вече с мощ, ум, благородство, великодушие, доблест, справедливост, бдителност, храброст и не на последно място – триумф 13. В знаковия ореол на лъва се очертават няколко репрезентативни за образа му качества, които са в пряка връзка с качествата, необходими на човек, когато се изправя в съда. В един от вариантите на молитвата (Ркп: № 622, л. 145) вместо лъв е употребено вълк (А‰зь стахь яˆко вль‘кь вь w”вца‘хь...). Явно това е народно-поетичен елемент, проникнал в структурата на текста. Появата му обаче не е съвсем уместна, тъй като в молитвата най-добре на смисъла приляга символиката на лъва.



Направеният опит за анализ на молитвите за път и за съд от Н.сб. показва, че в структурата на техния текст се отиграват определени (ритуални) действия, които са много подобни на действията, съпровождащи една симпатическа магия. В този смисъл, мислен като перформативен изказ, евхемният текст, с изричането на симпатическото действие, го и извършва.
БЕЛЕЖКИ
1. Нататък ще го наричаме Н.сб.

2. Тодоров, Цв. Шодерло дьо Лакло и теорията на повествованието. В: Семиотика. Материята на мисълта. С., 1991, 38-39.

3. Остин, Дж. Как с думи се вършат неща. С., 1996, 13-23.

4. Тодоров, Цв. Цит. съч., 38-39.

5. Текстът ми бе любезно предоставен от доц. Климентина Иванова.

6. Заглавията и самоназванията на голяма част от средновековните текстове не са интегрална част от тях, а представляват паратекстове със свой собствен смислов диапазон, без имплицирана или експлицирана семантична или жанрова обвързаност с даден текст.

7. Оттук нататък ще наричаме Ркп: № 22 от Библиотеката на Гръцката патриаршия в Йерусалим – Йер. № 22.

8. Топоров, В. Н. S. v. „Металы”. В: Мифы народов мира. Т. 2. II изд. М., 1988, 146-147.

9. Евхемен – молитвен. От гр. ^ еˆчЮ –‘молитва’.

10. По този начин започват молитвите от Ркп: № 273, л. 58б – 60б; Ркп: № 622, л. 145; Ръкописът от сборника от XVII в., издаден от В. Ягич (Jagic, V. Opisi i izvodi iz nekoliko juznoslovinskih rukopisa, Starine, 10, 1878, 93).

11. Петканова, Д. Средновековна литературна символика. С., 1994, 81.

12. Йез. 1: 1-14; Откр. 4: 6-8.

13. Иванов, В. В., Топоров, В. Н. S. v. „Лев”. В: Мифы народов мира. Т. 2. II изд. М., 1988, 41.
Каталог: editions -> 6Kult obr
6Kult obr -> Семинар по практическа етнология и фолклористика „Проф д-р Иван Шишманов
editions -> Новооткрита станция на пътя „ескус – филипопол” Методи Бинев
6Kult obr -> За коледния цикъл ст н. с д-р Елена Коцева Кирило-Методиевски научен център – бан
6Kult obr -> Образи на светостта в киевска русия от ХI век д-р Илиана Чекова
6Kult obr -> За епическата песенна традиция на българите мохамедани от тетевенско веселка Тончева
6Kult obr -> Един български отшелник пророк от 20-те години на ХI век д-р Тодор Моллов
6Kult obr -> Семинар по практическа етнология и фолклористика „Проф д-р Иван Шишманов


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница