Се очертават от издигащите се Източни Родопи и на север от
Изтегляне 83.54 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- История
- Културни и природни забележителности
- Театри
- Музеи
- Известни личности
ГеографияСвиленград е разположен в долината на р.Марица, образувана между Източните Родопи и тунджанския масив, в частта му Бранница /Сакар/ планина. Тук е налице един дълъг и оформен Маришки пролом, който започва от Симеоновград и свършва при Одрин.Проломът е последица от тектонични явления, но се е оформил и продължава да се оформя от течението на Марица.В края на плиоцена, поради хлътване на Бяло море, се е засилила и регресивната ерозия на реката.В пролома се откриват тераси от някогашното по-високо ниво на Марица.В Горнотракийската равнина се наблюдават и съвременни промени поради тектонични явления. Релефа от двете страни на пролома при Свиленград се очертават от издигащите се Източни Родопи и на север от Сакар планина.Източните Родопи на юг се ограничават от тясната долина на р.Арда, най-високият връх е Шейновец-704м.Сакар планина е средновисока и на север полегато се спуща към града, най-високия връх е Вишеград-856м. Река Марица в пролома има малко притоци, по-големи и постоянни са р.Сазлийка и р.Олудере, другите реки са малки и през лятото пресъхват. В дългия Маришки пролом реката тече бавно из нешироко и често запълнено с пясъци корито и е образувала много пясъчни острови. Двата големи квартала на Свиленград-Канаклия и Бандърлия са разположени върху свлачището на р.Канаклийска /Сухата река/при вливането й в р.Марица.По-голямата, висока част на квартал Канаклия е върху чакълестата част на това свлачище, към юг кварталът е върху ситните му наносни пясъчни материали, както и Бандърлия.Третият квартал на града, Гебран, който е най-малкия, е разположен върху малко издигната земя в заливната долина на р.Марица и когато нивото на реката се повиши в миналото е бил заливан. В климатично отношение Свиленград и околността му до Харманли спадат към преходноклиматичната средизимноморска област в България.Температурните условия се характеризират със следните показатели, януарските температури са над нула градуса, с около 2,5 градуса по-високи от тези в Горнотракийската низина/преходната континентална област/. Юлските температури са също високи, но годишната амплитуда е по-малка в сравнение с тези в преходната континентална област.Свиленградско-Одринската област се приближава към средизимноморския климат, където годишната амплитуда е под 20 градуса. Свиленградският район се очертава като един от най-топлите в България, характеризиращ се със сухо и горещо лято и топла и дъждовна зима.Друго благоприятно обстоятелство от селскостопонско гледище тук са редките късни пролетни застудявания и слани или също редките ранни есенни мразове и слани.Свободния от застудявания и слани период през годината е сравнително най-дълъг.В Свиленградско няма бързи и крайни промени във времето. Преобладаващите ветрове в града са северозападните/24,4%/, след него са-североизточния/10,8%/.Южния вятър е по-рядко явление/"бял вятър", 2,2%/, тихото време е 38%.Есента е най-тиха/43,6%/, след нея зимата.Средногодишни ясни дни 107,2, мрачни дни 84,9. Валежите през годината в Свиленградско също показват връзката със средизимноморския климат.Сезонния максимум на валежите в Свиленград е през зимата, през декември-67мм/кв.м., а през август-едва 22мм/кв.м. В Свиленградския край и специално в долината на р.Марица са типични гъстите върбови гори и пирамидалната топола, която придава особена красота на долината, а също и нискорасъл дъб и габър.От полската фауна още са запазени заекът, яребицата, кекликът и др. Най-голямо стопанско значение имат зърнените храни, сусамът, тютюнът, памукът и костилковите плодове-бадем, праскова и кайсия.Лозята дават грозде с голяма захарност, виреят и стафидните сортове.Бубарството е изгубило предишното си значение. През Свиленград минават европейски транспортни коридори 4, 9 и 10. ИсторияБлагоприятните природни условия в Свиленградския край и стратегическото му географско разположение са причина той да бъде населяван от дълбока древност. Най-старите следи от човешки живот датират от края на новокаменната и каменномедната епоха. През бронзовия и железния период земите около днешния Свиленград били населявани от тракийското племе одриси. От времето на траките са останали следи от селища, надгробни могили, светилища, долмени и други. Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. В близост до днешния Свиленград римляните построили крайпътните станции Рамис и Бурдипта. На хълма Хисарлъка те изградили крепост, стените на която още личат, заровени в земята. Там възникнало селище, известно от древните писмени паметници като Бурденис (Бурдипто). Районът бил оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на българската държава. С този край е свързана една от най-големите битки в средновековната българска история: през 1205г. войските на Калоян нанасят първото голямо поражение на непобедимата дотогава латинска армия, предвождана от император Балдуин. Падането на България под османско иго задълго определя историческата съдба на населението на Свиленградския край. Тук съществувало селище, известно под името Кинекли, което, разположено на най-краткия път от Цариград за Европа, имало важно стратегическо значение. През 1529 г. на река Марица е построен мост, представляващ уникално за времето си съоръжение. Мостът сега свързва двете части на Свиленград и е един от най-забележителните архитектурни паметници в Югоизточна Европа от времето на османското владичество. Той е обявен за национален паметник и се намира под специалната закрила на ЮНЕСКО. Около моста възникнало ново селище – Мустафа паша, превърнало се през втората половина на XVI век в град. По време на османското владичество населението на града самоотвержено се бори за съхраняване на националното си самосъзнание. През 1847г. е построено училище за светски науки. В това училище през периода 1872-1873 учителства патриархът на българската лителатура Иван Вазов. През 1870г. отваря врати читалище "Звезда". Друг възрожденски учител – Петър Станчов, става кръстник на града, като му дава в 1874г. звучното име Свиленград. Селището започва да се нарича така едва през 1913г. На път за Цариград от тук са преминавали и са отсядали известни български революционери, просветни дейци и възрожденци – Г. С. Раковски, П. Р. Славейков, Хр. Г. Данов, Ал. Екзарх, Драган Цанков, Константин Величков. В града е идвал и Васил Левски. Тук през 1871г. той основал таен революционен комитет. На 8-ми януари 1878г. в Свиленград влизат руските войски, командвани от генерал Струков. Година по-късно след Берлинския договор градът е оставен под турска власт. 23 години по-късно, по време на Балканската война, Свиленград е освободен и преминава отново в пределите на България. Това става на 5 октомври 1912 след като българската войска превзема връх Шейновец в Родопите. По време на Балканската война край Свиленград е оборудвано първото дотогава военно летище. Oт града е излетял първият самолет в светa, използван за бойни цели. Това става на 16 октомври 1912 г. при обсадата Одринската крепост. Пилот на самолета е Радул Милков, а наблюдател Продан Таракчиев. Новоосвободеният град се радва за кратко. Той е разорен и опожарен къща по къща през лятото на 1913 г., когато Турция се намесва в Междусъюзническата война срещу България. Окончателно градът е освободен в края на септември 1913г. след като в Цариград е сключен нов мирен договор между България и Турция. Според определената нова граница Свиленград остава в България. Завърналите се негови жители възраждат града от пепелищата и го съграждат наново. Културни и природни забележителностиМостът на река Марица Стария мост е единственият напълно запазен елемент от някогашния цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам. Свиленградският каменен мост, единствен по направа и дължина, който е построен по нареждане на Дамад Мустафа паша през времето на султан Сюлейман І Великолепни, наричан още Сюлейман Законодателя/1520-1566/.Дамад Мустафа паша по произход бошнак, възпитан в султанския двор, крупен феодал и зет на султана е имал възможност да строи медресета, джамии и мостове. Истинският строител на моста обаче е бил народа. Построен през периода от 15.09.1528 до 04.09.1529год. с дължина-295м, широчина-6,30м, оградните прегради от двете страни/парапети/ са от цели камъни, високи 1,10м, дълги 1,15-1,20м и дебели 0,30м. Броят на всички парапетни блокове на моста е 706, от двете страни по 353. Надписът за построяването на моста е релефен на мраморна плоча, поставен на издигнат в средата на моста парапет, висок 6м. Плочата с надписа е наричана от населението тареха, тарих т.е. история. Превода гласи:"Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша-бог да го покровителства за това, което създава. И то /построяването на моста/ бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело". Старата турска баня След изграждането на каменния мост на река Марица през 1529год. в близост до джамия, имарет и кервансарай е построена старата турска баня. Тя е обслужвала махалата от предмостието и отстоящите в кервансарая пътници. Като инициатор на строежа на целия комплекс изторическите извори сочат Мустафа паша-везир на Селим І и Сюлейман І, зет на Селим І.Целият ансамбъл от сгради е бил с оловни покрития. Най-вероятно на това място е имало по-стар храм от 16век, тъй като видимо от градежа на сега съществуващия, който е по-късен и е от 19век. Църквата "Света Троица" Църквата е построена с доброволни пожертвования през 1834год. на място, където вероятно е било културното средище на българското население по онова време. Построяването на църквата е било дело на трите махали на града и затова може би е наречена "Св.Троица". При опожаряването на града през 1913год. църквата също изгаря, но формата и била запазена при възобновяването. През 1847-1848год. към църквата е построено първото светско училище в града. Днес то носи името на един от своите основоположници и главен учител Христо Попмарков. Училище "Христо Попмарков" Най-старото училище в Свиленград. Създадено е през 1848год. като училище за "светски науки". Носи името на на един от своите основоположници и главен учител тук-Христо Попмарков. През учебната 1872-1873год. тук главен учител е бил Иван Вазов. Открива се и девическото училище през 1870год. с учителка Мария Григорова. Паметник на героите от войните Намира се на площад "Свилена", построен е в памет на загиналите във войните герои от Свиленград и общината. Върху гранитните му стени са изписани над 100 имена на хора, пожертвали живота си за свободата. Гробница в с.Мезек Принадлежи към едно от най-монументалните съоражения от този тип, открити в земите на древна Тракия. Гробницата представлява внушително съоражение, ориентирано в посока изток-запад с вход от към изток.
Към читалище "Просвета" в момента им младежки театър, смесен народен хор "Станко Панайотов", група за стари градски песни "Чаровен поглед", група за руски песни "Хармония", духов оркестър, детска група за автентичен фолклор. Много от тези клубове са участвали на различни фестивали в България и чужбина. ТеатриМладежки колектив към читалище „Просвета“ Духов оркестьрСамодеен духов оркестър към читалище "Просвета". Месец май 2006 година оркестърът чества 50 години от основаването му. МузеиГрадски музей. Редовни събитияВсяка година, в последната пълна седмица на септември месец се провежда традиционният есенен панаир. Известни личности
Каталог: Files Files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на Files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност Files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти Files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 83.54 Kb. Сподели с приятели:
|