правят. Налице е една
тотална асиметричност и разминаване между практика и кандидатстването за достъп до нея, което е в пряко противоречие на принципа на съразмерност (пропорционалност) като общ принцип в Правото. На
второ място, само фактът, че по време на изпита се проверява
самостоятелната способност на стажант юриста да положи теста и да реши казуса води до неизлагане на мотиви в настоящето становище за допускане по време на изпита на ползването на компютри, мобилни телефони и други технически средства. Иначе, всеки здравомислещ субект е убеден, че
юристите в практиката вече почти не могат да работят професионално без подобни технически средства от всякакъв характер.
На последно трето място, ползването на нормативни актове, учебници, съдебна практика,
коментари и други, всъщност е
предизвикателство към полагащите изпита, за да могат да се вместят темпорално в ограничителните му рамки от четири часа. Парадоксално, колкото повече са възможните помощни материали, толкова по-висок би бил рискът от неуспех, свързан с изтичане на лимитираното време и невъзможността да бъде финализирано
изложението по казуса, например.
По този начин се прави
косвена проверка за спазването на
предварително определени срокове – въпрос от особена важност във всяка една правна дейност.
4. В разпоредбата на чл.31, ал.1, изречение второ цифровото и символно изражение
„70%“ да бъде заменено с „90%“, а в ал.4 думата „трима“ да бъде заменена с думата „четирима“.
Мотиви: На първо място,
общоизвестно обстоятелство, което не се нуждае от доказване е, че нивото на юридическия професионализъм се снижава с всяка изминала година. Този тренд може да бъде обърнат само с по-високи изисквания към правоспособните юристи. И понеже юридическите факултети към университетите имат академична автономия и трудно може да им бъде наложено
Сподели с приятели: