По Проект на Наредба за придобиване на юридическа правоспособност
Изтегляне 201.11 Kb. Pdf просмотр
|
| Мотиви: Първо, само в провалени юридически системи се приема, че в един практически казус има само един-единствен верен отговор. Всъщност, точно тук се корени ценностната разлика между „Върховенството на Закона“ и „Върховенството на Правото“. При „Върховенството на Закона“ е възможно злоупотреба и с правото, и със закона; пропуски и опущения в прилагането на правните правила; а също и просто – юридическа некадърност (“Това е така, защото някой е казал, че е така”). При „Върховенството на Правото“ са налице фундаментални правни постулати и системно прилагане на правните разпоредби („Това е така, защото може да се проследи целия логически път, който води до този извод“). По друг начин казано, първият подход е „Не мисли, има един отговор“, докато вторият е „Разсъждавай с достатъчно грижа за намиране на правомерния отговор“. Второ, смисълът на самото съществуване на правото е да разрешава правен спор, където има сблъсък на позиции. Точно в казуистиката като противопоставяне на две тези се изразява същността на юриста. Затова, той би трябвало да може да обоснове и двете тези. В професионалния живот това би имало огромно значение в зависимост дали е застанал на атакуващата или на отбраняващата се страна (с цялата условност на това, например при едно охранително производство). Затова, оценка „издържал“ би трябвало да се поставя само за обосноваването и на двете възможни спорещи тези или на поне две възможно твърдени тези по зададения казус. И последно трето, във формулиране на условието на казуса да са дадени насоки за аргументацията по отношение на тезата и антитезата, означава „да няма уклон“ – феномен, присъщ на практикуващите юристи, но като че особено видим при съвременната българска юриспруденция. Защото, не е ли спазено каквото и да е от горните условия, е наличен огромен процент риск от перманентно оспорване на изпитните процедури, поради това, че с лекота могат да бъдат оборени „единствено верните отговори“ за решаване на зададените казуси (нещо, което би било основа за зараждане на чувство за липса на безпристрастност и честност при провеждане на изпитите). 3. В разпоредбата на чл.30, ал.3, изречение първо, думата „нямат“ да се замени с думата „имат“. Мотиви: На първо място, няма никакво разумно обяснение, защо действащите юристи ежеминутно ползват в работата си помощни материали, а стажант- юристите в момента на полагане на най-важния си изпит – да не могат да го правят. Налице е една тотална асиметричност и разминаване между практика и кандидатстването за достъп до нея, което е в пряко противоречие на принципа на съразмерност (пропорционалност) като общ принцип в Правото. На второ място, само фактът, че по време на изпита се проверява самостоятелната способност на стажант юриста да положи теста и да реши казуса води до неизлагане на мотиви в настоящето становище за допускане по време на изпита на ползването на компютри, мобилни телефони и други технически средства. Иначе, всеки здравомислещ субект е убеден, че юристите в практиката вече почти не могат да работят професионално без подобни технически средства от всякакъв характер. На последно трето място, ползването на нормативни актове, учебници, съдебна практика, коментари и други, всъщност е предизвикателство към полагащите изпита, за да могат да се вместят темпорално в ограничителните му рамки от четири часа. Парадоксално, колкото повече са възможните помощни материали, толкова по-висок би бил рискът от неуспех, свързан с изтичане на лимитираното време и невъзможността да бъде финализирано изложението по казуса, например. По този начин се прави косвена проверка за спазването на предварително определени срокове – въпрос от особена важност във всяка една правна дейност. 4. В разпоредбата на чл.31, ал.1, изречение второ цифровото и символно изражение „70%“ да бъде заменено с „90%“, а в ал.4 думата „трима“ да бъде заменена с думата „четирима“. Мотиви: На първо място, общоизвестно обстоятелство, което не се нуждае от доказване е, че нивото на юридическия професионализъм се снижава с всяка изминала година. Този тренд може да бъде обърнат само с по-високи изисквания към правоспособните юристи. И понеже юридическите факултети към университетите имат академична автономия и трудно може да им бъде наложено Изтегляне 201.11 Kb. Сподели с приятели:
|