По Проект на Наредба за придобиване на юридическа правоспособност

кой да преподава и кой да изпитва там (съответно – колко „строго“ да изпитва), това може да бъде извършено от министъра на правосъдието като „последен филтър“ към „входа в професията“. Това е обосновано от чл.25, ал.1 и 2 от Закона за администрацията (ЗА), според които министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия. Гореспоменатата законова делегация на чл.297а, т.5 ЗСВ дава компетентност относно реда за провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност в компетентността именно на министъра на правосъдието. Като орган на власт, той би трябвало да постави началото на
тенденция на безкомпромисност към високи професионални стандарти. Затова,
90% е честното и справедливо съотношение на правилните отговори на теста
(нещо, което символно дава представа за процента законосъобразни и правилни подходи на този юрист в практиката). В малко области на човешката дейност, между които са правната и медицинската професии, процентът „неправилност“ би трябвало да е сведен до минимум, поради фаталността на каквато и да е грешка. Тук 10% също са много, но това е израз на реализъм, а не на толеранс. На второ място, четирима членове на изпитната комисия са по-реалистичен вариант за честно отношение към „издържал“, отколкото трима. При двама несъгласни по отношение на трима съгласни е налице сериозна база за съмнение в професионалната пригодност на кандидата. Напротив, при един срещу цели

четирима, единственият глас спокойно може да се приеме за опущение или
грешка. И на последно трето място, високите професионални изисквания, заложени в нормативен акт сами по себе си ще бъдат силна мотивация за задълбочена подготовка и сериозно отношение към правната и етична материя от стажант-юристите, които ще се явяват на изпита за придобиване на юридическа правоспособност. Това би било още един нормативен реверанс по отношение на тях, а не ограничение, както изглежда на пръв поглед. Парадоксално погледнато, министърът на правосъдието би показал по-голяма загриженост и отговорност към стажант-юристите със залагането в наредбата на по-високи изисквания към тях във връзка с изпита, а не с по-ниски такива.
.
5. В разпоредбата на чл.36 изразът „шестмесечен“ да се замени с израза
„петгодишен“.
Мотиви: На първо място, в чл.207, ал.1 от ЗСВ е посочено, че съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на петгодишен стаж на съответната длъжност и при получена положителна комплексна оценка от атестирането. Този срок е проверовъчен срок за пригодност за справяне с определена дейност. Няма разумно обяснение, защо при издаването на удостоверение за юридическа правоспособност подобен срок – за сравнение от
който и да е субект между формалното удостоверение и действителната
пригодност на притежателя му в практиката - да бъде 10 (десет) пъти по- кратък. И понеже в ЗСВ няма предвиден срок за унищожаването на изпитните материали, би трябвало да се действа на основание analogia legis чл.207, ал.1 от същия нормативен акт. На второ място, не е невъзможно член или членове на изпитна комисия да извършат закононарушения във връзка с изпита за юридическа правоспособност. В такъв случай, по отношение на тях трябва да може да се реализират съответните видове юридическа отговорност. Давностните срокове обаче винаги са по-дълги от шестмесечен период. Изглежда, като че ли шестмесечния период от време, макар и да не може да отмени юридическата отговорност поради давност, избързва да унищожи доказателствен материал
относно евентуално закононарушение във връзка с изпита. Това не е честен нормативен подход. И на трето последно място, петгодишният срок във връзка с документи е един от най-често срещаните срокове в българското законодателство по отношение на задължение за съхраняване (например – чл.38, ал.1, т.3 и 4 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс).
In fine: Искрено се надявам министърът на правосъдието акуратно, прецизно и в съдържателен план да спази разпоредбата на чл.77 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и да издаде настоящата наредба, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.
София, 21 януари 2017 година
С уважение:
(д-р Младен Иванов Младенов)