По Проект на Наредба за придобиване на юридическа правоспособност

С Т А Н О В И Щ Е
от д-р Младен Иванов Младенов, гр. София, ж.к. “Хаджи Димитър“, бл.111А, ет.4,
ап.14, мобилен телефон: 0898 69 40 61, e-mail:
mlivanovml@gmail.com


по
Проект на Наредба за придобиване на юридическа правоспособност
Становището ми е следното:
1. В разпоредбата на чл.28, ал.1, изречение второ да се добави накрая след запетая изразът: „като най-малко 12 от тях са във връзка с професионалната юридическа етика“.
Мотиви: На първо място, при законовата делегация на чл.297а, т.5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), законодателят е предоставил цялостната преценка относно реда за провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност в компетентността на министъра на правосъдието. Затова последният може по свое усмотрение, вътре в рамките на законовата норма (в случая – чл.300 от ЗСВ) да преценява както насоките, така и акцентите на въпросите от изпита. На второ място, само индоктринирани и скрупольозни „правни авторитети“ биха твърдели, че приложимото материално право, процесуалноправната материя и правната уредба на съдебната система са от водещо значение за упражняването на юридическата материя и това са знания завинаги, поради някакво „табу“, наложено върху тях. Всъщност, един закононарушител обикновено знае
перфектно закона, но се интересува най-вече от начините за избягване на санкциите за нарушаването му. Също така, материалното право подлежи на непрекъснати промени, провокирани от новите обществени реалности; процесуалноправната материя може да се променя например към опростяване с оглед на по-висока ефективност; правната уредба на съдебната система винаги може да бъде променена на законово, а защо не – и на конституционно ниво. Тоест
– знанието за правото “сега” не е съществено за упражняването му с професионална грижа “утре”. Напротив, водеща при правоприлагането е професионалната юридическа етика, която като основен свой компонент изисква спазването на правните разпоредби от почтените професионалисти. Докато правните разпоредби са временни, етичните правила в професията са непреходни
и вечни. Това всъщност са фундаментални и генерални въпроси във връзка с
интегритета, засегнати на стр.5 от Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015-2020 г. Затова съотношението 12 към 30 в полза на въпросите във връзка с професионалната юридическа етика, срещу 18 към 30 за останалите въпроси е разумното съотношение. На трето място, изразът „комбинирана проверка“ в чл.300, ал.1, изречение второ от ЗСВ се отнася както към казус versus тест, така и към приложимото материално право, процесуалноправната материя и правната уредба на съдебната система versus професионална юридическа етика. Тоест, елементи от нравствените професионални правила могат да се съдържат
имплицитно и експлицитно както в тестовете, така и в казусите, и то по отношение на въпроси, които на пръв поглед биха изглеждали като относими само към приложимото материално и процесуално законодателство. И последно

четвърто, изпитната комисия би могла да формулира въпросите на базата на истински казуси от голям обществен интерес, които обикновено съдържат множество правни и етични измерения. Същите обикновено предполагат и достатъчно предварителни данни и осмисляния, както и индикации към приетия от изпитната комисия за верен отговор, а също и достатъчно аргументация в тази насока. „Приетият от комисията за верен отговор“ тук е просто технически инструмент към начина на проверка – тест (който по начало предполага „твърд“ отговор).
2. В разпоредбата на чл.29, ал.2 да се добави накрая след запетая изразът: „като във формулиране на условието му са дадени насоки за тезата и антитезата и аргументацията по отношение на тях“.