100
ДВУМИНУТЕН ЗДРАВОСЛОВЕН ТОНИКВсеки ден прекарвайте по няколко минути, къпейки се в мисли за здраве и сила. Изпращайте тези мисли към кръвоносната си система,
тъканите, клетките. Представете си енергията, преминаваща през вас.
Почувствайте тялото си като чудотворен изцеляващ механизъм. Това упражнение действа като ободряващ, здравословен тоник и ще ви отнеме само две минути от деня.
ВАШЕТО ОТНОШЕНИЕ ПРОМЕНЯ НЕЩАТАПървата реакция на човека, когато научи, че има някакво заболяване, е да изпадне в паника. Разумът се парализира от страх и колкото по-сериозна е болестта, толкова по-голям е и страхът.
Проблемът е в това, че виждаме болестта си
като чужд обект или„предмет“, а не като процес. Уолъс Елербрук, бивш хирург, а сега психиатър, красноречиво казва:
Назовавайки болестите, ние лекарите сме склонни да използваме съществителни имена (епилепсия, шарка, рак,
тумор), откъдето следва, че
ги приемаме като предмети(тоест непроменливи). Ако вземете някое от тези съществителни и направите от него глагол, то ще получите примерно следното: „Госпожо Джоунс, вашият малчуган
«шаркува»“ или „Госпожо Бейкър, вие изглежда
«туморувате»“. По този начин съзнанието и на лекаря, и на пациента се отваря за възприемане на болестта като процес, с начало и край.
Определено подходът на д-р Елербрук е
един по-правилен начин,
по който да гледаме на болестите.
Доктор Кенет Пелетиер от Медицинския факултет на
Станфордския университет изтъква, че организмът не може да долови разликата между „истинска“ опасност и предчувствието за нея.
Нашите тревоги и негативни очаквания се тълкуват като реални болести, защото организмът чувства, че сме изложени на опасност,
101
нищо че тя е въображаема. С
други думи, хората, които се страхуват от болести, е наистина по-вероятно да се разболеят, тъй като организмът усеща влиянието на самия страх.
Този феномен дълго време е наблюдаван в областта на зачеването. При един бостънски проект например, било установено, че
60% от жените, които са забременели скоро след загуба на дете в резултат от синдрома на внезапната
детска смърт или още наричан„смърт в люлката“, помятат. Докладът призовавал жените, които са загубили дете, „да изчакат, докато организмът престане да усеща толкова силно скръбта“. А колко пъти сте слушали за бездетни двойки,
които много години правят опити да си имат дете, докато накрая се отказват и си осиновят? А след това не минават и месеци, и жената забременява. Това се случва веднага
щом изчезне напрежението,
пораждано от мисълта за невъзможността да имат деца.
Сподели с приятели: 
