няваме онези благородни
черти на Христовия характер, които са най-висшия дар, удостоил човешката душа. Ще се откаже ли от беззаконието всеки, който носи
Христовото име? Използваната тук дума не винаги има предвид по-тежките форми на греха. Тук
става дума за всяко действие, което не бихме искали да срещнем на небето. Затова, трябва да страним от всичко подобно и да не го практикуваме нито в дома, нито в църквата. Всички, които ще отидат на небето при Исус, ще постиг- нат с Божията благодат тук, на
земята, онази характеристика, която ще говори за небето още сега, през земния им живот. Блажена и благотворна е светлината, идва- ща
от Слънцето на Правдата, което сега излива своите просвещаващи, изцелителни лъчи върху всеки, който е готов да отвори прозорците на душата си към небето.
Има мнозина, които въпреки че изповядват Христово име, биха развалили
не- бесната атмосфера, ако бъдат допуснати там с духа и характера, който сега притежават. Животът на тези хора е пълен със земното и светското, характерите им не са осветени; те
таят предразсъдъци, които не бива да съществуват; с други думи те са без промяна в греховното човешко естество. Душата им е обградена от атмосфера, която толкова много се различава от Христовия характер. Те не биха се радвали на своето ново небесно жителство. Тази земя е нашето училище, където трябва да бъдем опитани и изпитани дали сме
годни да бъдем настойници на Христовата благодат. Силата на тази благодат трябва да действа в чадата на непослушанието, докато в тях не се оформи образът на самия Христос - надеждата на славата. Трябва да разкрием откровено, че сме се обърнали и променили, че сме преживели ново рождение преди да видим самото небе. Защо още сега не започнем да работим като смирени Христови ученици? О, колко безгранична е Неговата лю- бов и благодат! Колко неоценима е
цената на тази любов, проявена към падналия грешен човек! Христос е издигнал високо небесния стандарт, защото ни обича. Той ще вземе нашето естество и ще го направи подобно на Своето...
Чрез вяра всички могат да получат много, ако се съгласят да отворят прозорци- те на душата към небето, за да влезе небесната светлина от Слънцето на правдата...
Трябва да приемем пътищата и
делата Божии чрез Този, на Когото Той би решил да ги изпрати. Трябва смирено да следваме Господа в Неговия път. Начинът, по който ще изявим на света, че сме Христови последователи е в проявата на несебелюбива любов един към друг без да търсим върховенство над другите...
О, да можеше Бог да впечатли така Своя народ, щото всички да видят Неговата слава и да възкликнат: “Видях Царя, Господа на силите!”
Сподели с приятели: