хотворен от благочестие и изпълнен от Божествения живот

27-ми март
РАБОТАТА Е ВЪЗЛОЖЕНА НА НАС
Деян. 1:8
Когато издъхвайки на кръста Исус извика: “Свърши се”, завесата на храма се раздра от горе до долу. Еврейската церемониална служба на жертвоприношения ве- че бе излишна. Символът и образецът се сляха в едно, в личността на Онзи, за Ко- гото говореха и сочеха всички жертви. Бе отворен един нов, жив път - път, по който юдеинът и езичникът, свободният и робът можеха да пристъпят към Бога и да на- мерят опрощение и мир.
Христос трябва да бъде възвишаван като Спасител на света. Той е Божието жертвено Агне, Което отнема греховете на света. “Но ще приемете сила” - обеща
Изкупителят - “когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за
Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята”
(Деян 1:8). Последното деяние на Христа преди да се възнесе от този свят бе да въз- ложи на Своите посланици да тръгнат по земята и да разнасят истината. Последни- те Му думи към учениците вложиха в умовете им мисълта, че те са пазителите на небесната вест към човечеството. Послушни на заповедта на Спасителя, те веднага се върнаха в Ерусалим и там очакваха обещаното изливане на Святия Дух. Помага- ха им небесни ангели, които придаваха сила на посланието, прогласявано от учени- ците. Святият Дух даваше резултатност на мисионските им усилия и при един слу- чай се кръстиха три хиляди души в един ден. Към учениците на Христа се присъе- дини и Павел - злият гонител на Църквата, обърнат в ревностен проповедник на вя- рата от чудотворната сила на Христа. По особен начин, на него бе поверена работа- та по разгласяването на спасителната вест сред езичниците.
На Йоан, заточен заради вярното си свидетелстване за Христа на остров Пат- мос, бе дадена небесна светлина, която трябваше да ръководи църквата. В затвор- ническото си усамотение Йоан видя още по-ясно от всякога славата на Изкупителя, а така също и събитията в края на земната история. Апостолът съзря милостта, нежността и любовта на Бога, съчетани с Неговата святост, правда и сила. В даде- ното му откровение, любимият ученик на Христа видя как грешниците намират един любящ Баща в Онзи, от Когото техните грехове ги караха да се страхуват. Ми- лостта и истината се сляха в едно, правдата и мирът се прегърнаха. Сега вместо да бягаме от Бога поради греховете си, ние тичаме към Неговите разтворени обятия, за да намерим закрила и прошка. Небесният престол, който в неверието ни за нас е представлявал място, всяващо страх, сега, когато сме покаяни, е вече наше прибе- жище.
(Ръкопис No.38 от 27.03.1905 г. - “Насърчете се”.)

Изтегляне 2.97 Mb.

Сподели с приятели: