тайни. Въпреки, че не можеше да предаде на другите всичко,
което сам бе видял, апостолът остана твърдо основан в истината. Никакви страдания и укори не можеха да го поклатят и да го накарат да отрече великите истини, които му бяха разкрити.
Никакви лъжливи теории не можеха да го отклонят от влиянието на величавите гледки, които небето бе разкрило пред очите му... И днес благовестието, представе- но
в посланията на Павел, имат същата сила, както в дните, когато те са били писани. Хората от всички векове след Христа имат вестта за богатите съкровища на
Христовата благодат и
за изобилната Божия любов, разкрита чрез Единородния
Божий Син. Но, питам се, можем ли ние, докато се
намираме в едно студено, без- жизнено състояние, да бъдем благодарни за тези истини и да ги ценим?
Христовото благовестие бе проповядвано на еврейския народ. Ако евреите бя- ха приели неговите истини, щяха да намерят спасението си. Чрез вяра в Христа мо- жеха да станат членове на царското семейство и да изявяват през идващите векове щедростта и богатството на Неговата благодат.
Но като народ те отхвърлиха Христа, отказаха
Неговите милостиви предложения, затова бяха отрязани от лозата, а на тяхно място бяха присадени езичниците. Въпреки това, те все още имат милостивата привилегия да бъдат съ- участници на езичниците в Божието спасение.
Вярата в Христа ще извърши във всеки човек преобразяване на характера. Чрез преобразяващата Христова благодат плодовете на духа стават явни в живота на онези, които някога са били мъртви в своите престъпления и грехове. С
поведението, думите и делата си те свидетелстват, че са станали участници на
Божественото естество. Тази чудесна благодат бе разкрита на апостол Павел и той неуморно работеше, за да могат и други да получат знанието за тези спасителни истини.
Под ръководството на Святия Дух благовестието се проповядваше на езичници и юдеи. Стената, която
разделяше юдеите от останалите, бе разрушена от Исуса
Христа: “Защото ние всички, било юдеи или гърци,
било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоих- ме” (1Кор. 12:13).
(Ръкопис No111 от 22.10.1906 г. - “Предупреждение срещу деленето на групи”)
Сподели с приятели: