ито са ваша привилегия и дълг да притежавате всеки ден и час. Обичате ли Исус?
Копнеете ли за Неговия мир? Тогава вярвайте, и копнежът на душата ви ще бъде удовлетворен.
Вие нямате извинение, ако се самовглъбявате единствено в себе си, ако се при- лепите за неверието си и съмненията; ако общувате с другите
единствено чрез оплакванията, които имате, защото няма извинение, способно да ви оправдае, след като Исус вече е отправил Своята покана към вас. Неговите думи са пълни с утешение, надежда и увереност за вечността. Но
ако отхвърлите словата на Спасителя и оставите чистите и освежителни снегове на Ливан, за да търсите успо- коение от човешки извори, то знайте, че няма да намерите мир и покой,
защото сте отказали помощта, дадена ви от Бога.
Господ е казал, че портите на ада няма да надделеят над Неговата църква.
Всеки искрен църковен член може да види себе си в тези обещания и да каже: “Аз съм Господен. В Неговата голямата сила аз съм непобедим.” Затова, моля ви, не се отдавайте на печални мисли и поведение, с което обезславяте Господа. Не постъп- вайте така, сякаш Той ви е обидил, като ви е дал обещания,
които не е изпълнил, за- ради което вие страдате, сякаш сте изоставени да се борите сами срещу силите на тъмнината. Исус ни казва: “Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас” (Йоан
14:18). Вярвате ли, че тези думи са казани лично за всеки от вас? Или ги считате за празни приказки? Приемате ли ги с пълна вяра, радвате ли се в тях? Това означава да се храним с плътта и да пием кръвта на нашия Господ.
(Ръкопис No42 от 25.10.1890 г.)
Сподели с приятели: