ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да пос-
рещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа” (1Сол.4:16-18).
Трябва да се променим, за да станем като нашия Спасител (Виж
Филип.3:20.21). Сега е времето, в което трябва да заживеем с небесните добродете- ли в ежедневието си. Нямаме нито ден за губене! Ако не успеем да изградим
хрис- топодобен характер, ще изгубим вечния живот. Затова трябва да градим на истинс- ката скала.
...Нека всички вършим Христовата работа като бъдем в постоянна молитва и бдителност. Само тогава ще бъдем готови за Неговото пришествие, само така ще бъдем подготвени да приемем вечния живот.
Всички, които желаят, могат да бъдат победители. Затова нека с усърдие да се стремим да постигнем мярката на
небесното съвършенство, която е положена пред нас. Христос познава нашата слабост, затова всеки ден можем да просим от Него помощ. Не е необходимо да придобиваме сила за месеци напред, а трябва да бъдем победители ден след ден. Тази земя е място на приготовление за небето. Времето,
прекарано тук, можем да сравним със зимата в християнския живот. Тук ни брулят ледените ветрове на страданията, връхлитат ни вълните на тревоги и беди. Но в близкото бъдеще,
когато Христос дойде, скърбите и въздишките ще изчезнат завинаги. Тогава ще настъпи християнското лято. Всички изпитания ще свършат, няма да има вече болести и смърт. “Той ще обърше всяка сълза от очите им, и
смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото пре- мина” (Откр. 21:4).
(Ръкопис No28 от 24.10.1886 г. - “Нашата надежда”)
Сподели с приятели: