ката групичка, защото само присъствието на Възвишения и Святия, Който обитава вечността, съставлява църквата.
Където
двама или трима, събрани от любов и послушание към заповедите на
Бога, изливат сърцата и душите си в преклонение, там е и Христос, за да ги ръководи,
независимо, че това място може да е пусто, уединено, затворническа ки- лия или малка стаичка в някой огромен град. Божията слава прониква през затвор- ническите стени, огрявайки със сияйните си лъчи и най-мрачната тъмница.
Светиите на Господа може да страдат, но страданията им, също както при апосто- лите в първата църква, разпространяват тяхната вяра, печелят души за Христа и прославят Неговото свято име. Дори най-яростната съпротива на мразещите Бога и
Неговия велик нравствен стандарт на правдата, не бива и не може да поклати здра- во
закоренената във вярата душа, която уповава изцяло на Небесния ни Баща...
Всички, които искат да бъдат вършители и изпълнители на словото, градят ка- то разумни строители, затова бурите и ураганите на гоненията няма да поклатят ос- новите на техния градеж, защото е основан на вечната Канара.
(Писмо No108 от 28.10.1886 г.- до нейната по-голяма сестра и съпруга й, които не приеха съботната истина.)
Сподели с приятели: