ресията обикновено е насочена навътре, а гневът е насочен навън към всеки, който е наблизо.
Никой,
освен теб, не знае дали избраното от теб чувство на гняв е по-добро за теб, знаеш го само ти — по облекчението, което чувстваш. Докато не решиш, че ще
се насочваш спрямо начина, по който се чувстваш не можеш да започнеш устойчиво да напредваш към собствените си желания.
"Правя каквото мога"Тези, които те наблюдават биха се почувствали по-добре, ако разбираха, че нямаш намерение да останеш в състоянието си на гняв. Ако околните знаеха, че планът ти е да преминеш през гнева си, а след това и през недоволството и объркването, за да достигнеш до оптимизъм, вяра и усещането, че
всичко е наред, може би ще проявят повече търпение към състоянието ти в момента.
Има много хора, които естествено преминават от безсилното чувство на депресия или страх към гняв като един вид защитен механизъм, но когато срещат пълно неодобрение от семейството, приятелите и съветниците си, които им казват колко неподходящ е гневът им, те се завръщат към чувството на безсилие, само за да повторят цикъла отново и отново: от депресия към гняв,
оттам пак депресия и пак гняв, и т.н.
За да можеш да си възвърнеш прекрасното чувство на лична сила и контрол трябва да решиш точно в този момент, независимо от това колко добре или зле се чувстваш, че ще направиш всичко по силите си да извлечеш максимална изгода от ситуацията. Потърси най-приятната мисъл, до която имаш достъп сега и като го правиш отново и отново за кратко време ще се озовеш в състояние на много положителни емоции. Това е начинът.
Сподели с приятели: 
