Поповите езера

Според по-тясното схващане обаче Попови езера се наричат само първите три групи, които са разположени в непосредствена близост една до друга.

Средната им надморска височина е около 2200 метра, а дължината на заеманата от тях територия е километър и половина. Водата е сравнително топла с температура между 11 и 14 градуса и леко минерализирана.

Около езерата се издигат някои от най-забележителните върхове в Пирин — Полежан, Джангал, Сиврия, Кралев двор.

Банските езера са две, както и няколко пресъхващи. Разположени са до самия склон на връх Дженгал в тревиста околност. По-високото, което се намира на височина 2208 метра, е по-голямо. Размерите му са 125 на 120 метра, а площта — 9,5 декара. Дълбочината му е незначителна. То има форма на листо и в него се спуска стръмен поток от Долното полежанско езеро, който представлява началото на река Ретиже. Второто езеро е малко и елипсовидно — с площ малко над декар и размери 50х25 метра. Намира се само на метър под горното. Водата и в двете езера е топла и са приятни за къпане, поради което са наречени бански.

Езерата, които се намират по горното течение на река Ретиже и които понякога са наричани Рибни, не са изследвани подробно.

Те са 6, разположени терасовидно едно под друго. Най-горното е най-голямо с размери около 125 на 80 метра и площ около 6 декара. Има дъговидна форма с изпъкнала част на дъгата към Поповото езеро. За него е характерно, че половината от повърхността му е заета от плаващи по нея цветя и тревисти растения. Захранва се от стръмен поток, осеян с малки водопади, идващ право от Поповото езеро и от река Ретиже. Височината му е малко под 2200 метра. На 10 метра по-ниско и на около 30 метра разстояние в североизточна посока е Долното рибно езеро. Реката се спуска в него с красив водопад. Това малко езеро е обградено от клек.

Площта му не е много над декар, а дълбочината му е около 2 метра. От него реката отново се спуска с водопад, след което се съединява с малък поток, наречен Полежанска вода и се успокоява. Останалите четири езера са плитки, малки (само едно е голямо над 2 декара), разположени без изключение по течението на реката на височина от 2100 до 2150 метра.Поповото езеро е най-голямото от единадесетте Попови езера. Езерото и местността около него е едно от най-популярните места за развитие на летен туризъм в Пирин. Езерото е разположено на дъното на най-големия циркус в планината - Поповоезерния, който впечатлява със своите размери (6 км дължина и 3 км ширина). Езерото е оградено от върховете Сиврия, Джано, Кралев двор, Момин двор и Джангал.

Езерото е с площ от близо 123,6 декара, което го поставя на четвърто място по големина в България (след Смрадливото, Горното Рибно и Близнака в Рила), дълбоко е 29,5 м, с което се нарежда на второ място в България след Окото в Рила (37 м), а дължината и широчината му са съответно 480 и 336 м. Водният му обем се изчислява на 1 270 000 куб. м. То е разположено на височина 2234 м.

Езерото събира вода от валежите, както и от два малки потока, които се виват в южната му част. Най-голямо количество вода в Повото езеро има през късната пролет. Това се дължи на снежната покривка, която се задържа до тогава по склоновете на обграждащите езерото върхове.

Водата, която изтича от езерото във вид на малък стръмен поток, се влива в шестте Рибни Попови езера, които се намират надолу по склона на планината. По този начин Поповите езера дават началото на река Ретиже, която е един от основните притоци на река Места. Местността около езерото е покрита предимно с поляни, както и с клекови формации, чиято възраст на места надминава 100 години.

До 1942 г. езерото носи името Папазгьол, което е буквален превод на сегашното му име на турски език. С името на езерото са свързани поне две легенди. Според по-популярната то се нарича така, защото в него се хвърлил един поп от мъка по озлочестената му от турците дъщеря. Когато попът потънал, килимявката му изплувала и се образувало островчето в средата на езерото, носещо същото име. Според другата легенда след покръстването на българите през 9 век един поп се качил в Пирин, за да изгони царстващия там славянски езически бог Перун. Намерил го, но Перун така се разлютил от неговата дързост, че го хвърлил в езерото да се удави. И отново килимявката изплувала на повърхността и се превърнала в островче.

Поповото езеро се намира в северния, най-живописен дял на Пирин.

Със своите 120 дка. площ, 480 м. дължина и 29.5 м. дълбочина, то е най-голямото пиринско и второто по големина планинско езеро на Балканите след Смрадливото в Рила. Разположено е на 2270 метра надморска височина. Водите му са кристалнo чисти и от брега се виждат камъчетата по дъното му. В северозападната му част се издига обрасъл с клекове самотен остров – Попова капа, за който има различни легенди. В Поповото езеро се оглеждат всички околни върхове: Джано, Сиврия, Дженгал.

Най-величествен е Дженгала (Самодивски връх), висок 2730 м.

Езерото има тектоничен произход. От него изтича буйната река Ретижа, чиито води образуват няколко малки водопада и се вливат в Места.

От тук минават множество туристичсеки маршрути за връх Вихрен и околните езера: Кременските, Бъндеришките, Самодивските и др., с изходни пунктове Добринище, Банско, Разлог.

Поповото езеро е сред най-красивите кътчета в Пирин. То е най-голямото по площ (12.4 ха), най-дълбокото (29.5 м) и най-широкото (336 м) пиринско езеро. Около него се извисяват стръмните склонове на 5 върха – Сиврия, Джано, Кралев двор, Момин двор и Дженгал. Намира се на един час и половина път от х. Безбог. По форма Поповото езеро прилича на неправилен петоъгълник. Сред езерото има малко кръгло островче, което се нарича Калимавката.

Според легендата, някога в малко пиринско селце, живяла чудно красивата девойка Калина, единствена попова дъщеря. Един ден наоколо минал Мурат бей и пленен от красотата на момичето, пожелал да я отведе в своя харем. Отчаяна и нещастна, Калина избягала и сякаш връх Момин Двор я погълнал. Покрусеният поп от мъка се хвърлил в студените води на съседното езеро и само калимавката му изплавала на повърхността и се превърнала в малко островче. Оттогава езерото се нарича Попово.

Езерото е с площ от близо 123,6 декара, което го поставя на четвърто място по големина в България.

Водният му обем се изчислява на 1 270 000 куб. м. То е разположено на височина 2234 м. Езерото събира вода от валежите, както и от два малки потока, които се виват в южната му част. Най-голямо количество вода в Повото езеро има през късната пролет. Това се дължи на снежната покривка, която се задържа до тогава по склоновете на обграждащите езерото върхове.

Интересен факт е, че в Поповото езеро няма нито риба, нито змия, нито каквото и да е друго животно. Човекът и тук е опитал да даде своя принос, но безуспешно – всички пренасяни риби умирали. Поради тази причина сред местното население съществува предание, че в езерото живее воден овен, който изяжда всяка живинка, дръзнала да се засели там.