Поредица безброй приключения®, книга-игра №2 тъмницата на ужаса

– Ето ме, червеи! Шегата ми продължи твърде дълго. Какво да ви правя? Може би ще ви превърна в плужеци. Тогава ще мога да ви стъпча, когато реша.

– А какво ще кажеш за един открит двубой, Колман? – питаш ти.

– Не ставай глупав, воине! Не съм учил толкова дълго занаята си, за да се бия честно. Предпочитам да използвам магическите си умения.

Започва да се тресе от смях и пуска четири сребристобели мълнии от пръстите си. Ти и дребосъкът се отдръпвате, за да не ви уцелят.

– Криеницата няма да ви спаси, мои нещастни плужеци!

Чуваш цвърчащ звук и миг след това пронизителна болка пробожда лакътя ти. Отваряш уста, за да извикаш, и още осем мълнии се извиват към теб.

Свиваш се от ужас, опитваш се да се отдръпнеш, но мълниите те следват и пронизват тялото ти. Лежиш задъхан на земята и като в мъгла виждаш, че Лоръс хленчи близо до теб.

Колман се смее.

– Сега разбрахте ли какво имах предвид? Хайде, престанете да скимтите и елате тук, герои! – подигравателно казва той. – Искам да ви превърна в червеи.

Колман ви дава знак с костеливия си пръст. Тялото ти започва да пълзи послушно към него, въпреки че умът ти копнее да се измъкне от ужасното леговище.

Лежиш проснат в пясъка, в нозете на Колман. Лоръс стене тихо, докато пропълзява до теб.

– Сладкият ми любимец! – нежно казва Колман на вкаменения базилиск. – Ще отмъстя за теб. Дали да ги превърна в плужеци или в малки черни паяци? И едните, и другите се размазват чудесно с крак.

Побиват те тръпки. Не искаш да се превърнеш в някоя гадина. Само да можеше да извадиш меча си! Изведнъж чуваш яростния вик на дребосъка.

– Не-ее!!! Няма да ме превърнеш в буболечка! Мразя буболечките!

С изумление вдигаш глава и виждаш как Лоръс се хвърля срещу магьосника.

– Не искам да бъда буболечка! – вика той.

Стисва ръце около коленете на Колман и се опитва да повали злия магьосник.

Изведнъж веселото настроение на Колман прераства в гняв. Не може да се откопчи от дребосъка.

Магьосникът вдига ръце и насочва пръстите си към него.

Лоръс изпищява:

– Не! Не искам да ми причиняваш болка!

Той рязко дръпва Колман. Магьосникът залита за миг. После двамата се клатушкат, вкопчени един в друг. Накрая падат на земята.

Въпреки болката бавно заставаш на колене. Пропълзяваш до вкопчените в схватка дребосък и магьосник.

– Махни се от мен, нещастни дребосъко! Ще те превърна в стоножка! – крещи Колман и бърза да се освободи.

– Мразя буболечките, мразя ги! – вика дребосъкът.

Най-сетне магьосникът измъква единия си крак и започва да рита Лоръс.

Разбираш, че сега е моментът да действаш. Ако искаш да останеш жив, трябва да направиш нещо.

С все сила се мяташ върху борещия се магьосник и го сграбчваш за китките, за да му попречиш да пусне нови мълнии.

Колман изревава от ярост. Злото му лице е на сантиметри от твоето. Устните му се изкривяват и се озъбва като куче.

– Не можеш да ме победиш, воине! – просъсква. – Дори и с този глупав дребосък, който се е вкопчил за крака ми, не можеш да ме надвиеш. Когато започнете да пълзите из тъмните проходи като насекоми и да размахвате пипалата си, горко ще се упреквате, че сте се докосвали до мен.

Тъкмо се каниш да отговориш и магьосникът силно те блъсва. Двамата се претъркулвате, вкопчени един в друг.

Дребосъкът стиска с всички сили крака на Колман.

– Направи нещо, Карик! – вика Лоръс. – Направи нещо!

– Какво? – задъхано питаш ти. – И аз не искам да се превърна в буболечка!

Колкото и да се опитваш, нищо повече не можеш да направиш, освен да стискаш здраво Колман. Усещаш, че губиш сили. От непрекъснатото блъскане раните пулсират от болка.

Въпреки че Колман може да се измъкне, ти се пресягаш и измъкваш меча си. Колман те мята към стената на пещерата. Изтръпналите ти пръсти изпускат оръжието. Магьосникът надава победоносен вик и се претъркулва настрани. Грабва меча ти и го мята надалеч.

Обърни на 50.

49
Ти и дребосъкът внимателно си проправяте път през падналите камъни и с радост се отдалечавате от планинския великан.

Коридорът е прав и безопасен на пръв поглед. Скоро свършва. Виждате две разклонения – едното наляво, а другото надясно от вас. Не чувате никакъв шум нито от едното, нито от другото.

1) Ако решиш да тръгнеш наляво, обърни на 37.

2) Ако решиш да тръгнеш надясно, обърни на 42.

– Сега ще видиш! – просъсква и насочва костеливия си пръст към лицето ти.

Вече си мислиш, че краят ти е дошъл, но чуваш как Колман изревава ужасен и пада.

– Ухапа ме! – крещи магьосникът. – Пусни ме! Пусни ме!

Лоръс се е увил около крака на Колман и е впил зъби в него.

Търсиш меча си. Но той е в другия край на помещението. Ръката ти търси наоколо нещо, което може да ти послужи за оръжие. Пръстите ти докосват само монети, накити, после един бокал... все неща, които не могат да ти свършат работа.

Изведнъж напипваш тънка, но тежка метална пръчка.

В мига, в който я докосваш, тя става топла. Придръпваш я към себе си и виждаш, че излъчва бледозелена светлина. Очите на Колман се ококорват и той пребледнява. На лицето му се изписва ужас. Свива се, протяга напред ръце и се опитва да се предпази от пръчката. Устата му се движи, но думи не се чуват.

Удряш магьосника с пръчката.

Не можеш да повярваш на очите си! Тялото на Колман застива и се разпада на хиляди късове. Докато гледаш раздробения магьосник, чуваш силно съскане.

От отломъците се издига задушлив облак черен дим.

Двамата с Лоръс се отдръпвате колкото се може по-надалеч от облака. Какво ли се крие под него?

Той нараства, бавно се разстила и обгръща всичко по пътя си.

Лоръс потрепва и се притиска към теб. Зъбите му тракат от страх.

Чувате ужасен, пронизителен и смразяващ сърцето писък. Една чудовищна глава се показва от облака. Тя гневно ви гледа.

Това е най-отвратителната глава, която някога сте виждали. Прилича на пилешка, но по нея няма пера. Очите и́ са огромни, без клепачи. Голям извит клюн рязко се отваря и затваря. Главата се върти напред-назад, а яркочервените очи оглеждат стаята.

Започваш бавно да се промъкваш към меча си. Още при първото твое движеше съществото започва да грачи високо. Издига се над облака, размахвайки две огромни прилепови криле. Започва да кръжи по средата на стаята. Толкова е страховито, че не смееш да го погледнеш.

Чудовището е кръстоска между птица и змия. Между огромните прилепови криле виси птиче тяло, покрито с люспи. Мръсна бяла перушина покрива раменете му. А на четирите му крака стърчат остри като бръснач нокти. В началото то колебливо пляска с криле, но след това движенията му стават заплашителни.

– Карик! – изпищява дребосъкът. – Трябва да направим нещо, иначе това птицеподобно същество ще ни изяде.

Промъкваш се към меча си.

Съществото изграква яростно и се стрелва към теб. Ти замахваш с пръчката, която е престанала да свети и го удряш по бялото крило. То прехвърчава покрай теб, но острите му нокти разпарят дрехата ти.

Съществото прави кръг и се стрелва към теб с устрема и бързината на прилеп. Завива ти се свят, докато следиш движенията му.

Най-сетне то полита право към теб и забива острите си нокти в рамото ти. Това нападение се повтаря няколко пъти. После съществото отново закръжава над теб. Накрая, пляскайки с големите си криле, излита в тъмния коридор.

Падаш на земята. Целият си в кръв.

Лоръс се втурва на помощ и нежно обгръща с ръце главата ти. Откъсва парче от ризата си и притиска с него раните. Внимателно опипва рамото ти, за да разбере къде другаде е оставило следи от ноктите си ужасното същество.

– Извади късмет, Карик, че не ти докопа лицето, но сигурно ще остане страхотен белег. Можеш ли да се изправиш. Това грачещо чудовище може пак да се върне и хич не ми се иска да ни свари тук отново.

Въпреки че ти се вие свят и те боли цялото тяло, ти успяваш да се изправиш на крака. Металната пръчка издрънчава на пода.

– Да се благодарим на тая магическа пръчка! – казва Лоръс.

– Ако не беше тя, вече отдавна щяхме да пълзим като буболечки по някой коридор – добавяш.

– Не разбрах как действа, но много се радвам, че я открихме. Без нея нямаше да надвием Колман.

– Колман! – провиква се дребосъкът. – Къде е той? Къде изчезна?

Лоръс трескаво започва да се оглежда за магьосника.

– Той изчезна, Лоръс! – казваш ти и го хващаш за раменете. – От него остана само онова същество.

– Не искам да виждам нито него, нито Колман! – казва дребосъкът. – Все пак какво беше това птицеподобно същество?

– Не знам – отвръщаш ти. – Да се надяваме, че няма и други като него. Мисля, че ако попадне в света на хората, те ще бъдат толкова враждебни към него, че то много скоро ще умре. Не искам и да си представям какво би станало, ако пък оцелее. Единствено Колман знае дали това може да се случи.

– Това означава ли, че сме победители? – пита Лоръс. – Богати ли сме вече?

Ти се обръщаш и заставаш срещу заключената врата на съкровищницата.

1) Ако вече си открил ключа, с който ще отвориш вратата, обърни на 52.

2) Ако не си открил ключа, обърни на 51.

51
Тъжно гледаш към вратата, която води към съкровището. Дори и с хиляди усилия не можеш да я разбиеш.

– Не, Лоръс, не сме богати. И можеше въобще да не идваме.

– Какво искаш да кажеш, Карик? – пита дребосъкът. – Та ей там са събрани всичките богатства на света.

– Да – отвръщаш тъжно ти, – наистина тук е струпано почти цялото богатство на света, но какво от това. Не можем да разбием яката врата.

Лоръс те поглежда някак особено. След това изважда парче твърда тел от джоба си и отива до вратата на съкровищницата. Прегъва телта на две места, мушка я в ключалката и ЩРАК! Вратата се отваря.

– Лоръс! – изненадано възкликваш. – Как го направи?

– О, толкова е просто! – отвръща гордо той. – Откакто съм проходил, отварям ключалки. Сега вече всичките богатства на света са наши.
КРАЙ

52
Отваряш кожената си кесия и измъкваш ключа, който взе от стаята на водния змей. С треперещи пръсти го мушкаш в ключалката и завърташ. Тя щраква и вратата се отваря.

Богатството е ваше!

– Уха-аа! – провиква се Лоръс. Подскача покрай теб и се просва всред съкровищата. – Жена ми като види това, добре ще си помисли, преди да започне да ме хока!

Седнал върху купчина злато, той изсипва върху главата си шепа скъпоценни камъни.

Оглеждаш съкровищницата и казваш:

– Знаеш ли, че цялото това богатство е заграбено. И едва ли ще намерим истинските му собственици. Но можем да дарим с част от него бедните хора във вашето село. За нас също ще останат несметни богатства.

Лоръс натъпква джобовете си със злато и сяда на ръба на един отворен сандък.

– Какво ще правиш с твоя дял? – пита той.

– Смятам да се заселя в тази планина и да посветя живота си на борбата със злото. Ще открия школа за подготовка на воини. Воини, които ще служат на доброто, а не на злото. А ти, Лоръс Безстрашния, искаш ли да бъдеш мой пръв помощник?

Дребосъкът се изправя и застава до теб. Обръща малкото си лице и се усмихва. Протяга ръката си.

– Да, искам да бъда твой пръв помощник!

Ти здраво стискаш ръката му и после двамата излизате от съкровищницата.

– За останалото ще дойдем по-късно!

Минавате покрай базилиска и тръгвате по ветровития коридор, който забелязахте, преди да влезете в съкровищницата на Колман. Откривате виещи се тесни стълби.