Коментарът на Лутер относно становището на Еразъм за текстовете, които отричат "свободната воля"

2) Битие 8:21 и Битие 6:5.

3) Исая 40:1, 2.

4) Исая 40:6, 7.

5) Еремия 10:23.

6) Притчи 16:1.

7) Йоан 15:5.

8) Съработничеството на човека с Бога не доказва наличието на "свободна воля".

Заключение.
Най-после стигам до твоето мнение за текста, който аз използвах, за да оборя "свободната воля".
1) Битие 6:3: "Духът, който съм му дал не ще владее вечно в човека, в блуждаенето си той е плът".

Ти настояваш, че под "плът" се разбира човешката слабост. Но значението тук е същото както в I Коринтяни 3:1-3, където Павел нарича коринтяните "плътски" или "светски". Павел няма предвид слабост, а развратеност. Мойсей говори за хората, които са се женели, подтиквани само от похот и са изпълвали земята с насилие до толкова, че Духът на Бога не е можел повече да търпи това. Ти ще забележиш, че в Писанието "плътта" винаги се противопоставя на "духа" и тя обхваща всичко, което се противи на Божия Дух. Само когато думата "плът" се употребява самостоятелно, тя се отнася до физическото тяло. Така че този пасаж означава: "Моят Дух, който е в Ной и другите святи хора, изобличава нечестивите чрез словото, което тези хора проповядват и чрез техния благочестив живот. Но това е напразно, защото нечестивите са заслепени и закоравени чрез плътта и колкото по-сурово са осъждани, толкова по-лоши стават." Това е ненарушим принцип и ако хората стават все по-нечестиви въпреки действието на Духа, то те ще са напълно безпомощни без Духа. "Свободната воля" не може да прави нищо освен грях.

После ти казваш, че текстът не се отнася за всички хора, а само за онези, които са живели по онова време. Това не е така, тъй като Христос казва: "Роденото от плътта е плът" (Йоан 3:6). Той подчертава сериозността на това състояние като казва: "Ако се не роди някой от горе, не може да види Божието царство." (Йоан 3:3)

Ти мислиш, че текстът не говори за осъждението от Бога, а за Неговата милост. Това, което трябва да направиш, е да изследваш контекста. Няма съмнение, че това са думи на един разгневен Бог. Текстът отхвърля "свободната воля". Той ни показва, че човек няма сила да върши добро, а само може да си навлече Божието осъждение.

Ти се опитваш да изопачиш ясното значение на този текст като казваш, че има нещо зло в повечето хора, но това не им отнема свободата на волята.

Бог говори за всички хора, не просто за повечето. След Потопа Бог каза, че вече няма да въздава на хората това, което заслужават. Ако бе постъпил така, никой нямаше да бъде спасен. Както преди, така и след Потопа, Бог заявява, че всички, а не само някои са зли. Ти като че ли си много лекомислен спрямо греха, сякаш е нещо, от което лесно можем да се избавим. Текстът казва, че цялата сила на човешката воля е предадена да върши зло. Защо не сравниш с еврейския текст? Мойсей казва в оригинала: "Всяко намерение в мислите на неговото сърце беше непрестанно само зло" (Битие 6:5). Това не е просто подобие на зло. Бог казва, че човек измисля и възнамерява да извършва само зло през целия си живот. Ти можеш да отговориш: "Защо тогава Бог дава време за покаяние ако човек няма сила да се покае?" Отговорът, който често повтарям е, че от Божиите заповеди по никакъв начин не следва способност да им се покорим. Бог ни показва нашето задължение не за да докаже, че ние можем да го изпълним, а за да ни смири да признаем, че не можем!
3) Исая 40:1-2: "Утешавайте, утешавайте людете Ми, казва вашият Бог. Говорете по сърцето на Ерусалим и извикайте към него, че времето на воюването му се изпълни, че беззаконието му се прости; защото взе от ръката Господна двойно наказание за всичките си грехове."

Този текст означава, че Божието прощение е дадено на онези, които са напълно неспособни да го спечелят или заслужат по какъвто и да е начин. Ти не си съгласен. Ти казваш, че той говори за Божието възмездие за нашите грехове, а не за Неговата благодат. Когато разгърна Новия Завет, аз разбирам, че този пасаж говори за Божието прощение на греховете, заявено в благовестието! Нека разгледаме текста.

Аз съм уверен, че думата "утешавайте" не изявява Божието осъждение! После се казва: "говорете по сърцето на Ерусалим". Това "говорете по сърцето на Ерусалим", означава говорете думи на любов -- нежни, благи думи. "Времето на воюването" говори за непосилното бреме на борбата да се спечели прощение чрез изпълнение на закона (Деяния 15:7-10). Те са избавени от тази тегоба чрез подареното Божие прощение. Хората са "взели двойно" от Господната ръка, което означава както прощение на греха, така и освобождение от ужасното бреме на закона. Това прощение и освобождение се отнася за "всичките грехове", което значи, че хората са само в грях и под грях. Благодатта не е награда за усилията на "свободната воля". Благодатта се дава въпреки греховете и наказанието, което те заслужават.
4) Исая 40:6-7: "Всяка твар е трева. И всичката й слава е като полския цвят. Тревата съхне, цветът вехне, защото дишането Господно духа върху него."

Ти казваш, че "дишането Господно" в текста означава гняв, а "твар" е безсилието на човека пред Бога. Нима Божият гняв няма друга работа, та да "изсушава" трагичната човешка слабост? Не би ли трябвало вместо това да я укрепи?

После ти казваш, че "полският цвят" представлява славата, която произтича от благосъстоянието в материалните неща. Това не е вярно. Юдеите се славеха с храма, обрязването и жертвите. Гърците се славеха със своята мъдрост. Правдата на делата и човешката мъдрост са отхвърлени от Божия Дух, Който "духа върху тях". Това се потвърждава от думите "всяка твар". Само малцина се хвалят с богатството си, но всички хора се гордеят с делата и мъдростта си.

На това място е важно да вземем под внимание Йоан 3:6: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух." Този текст ясно показва, че всичко, което не е родено от Божия Дух, е плът. Това не означава, че само една, дори и голяма част от човека е плът. Това не означава, че плътското е най-прекрасното нещо в човека. То означава, че всички хора без Божия Дух са "плът" и следователно подлежат на Божието осъждение.

Ти мислиш, че греша. Мислиш, че има хора, които биха предпочели хиляди пъти да умрат, отколкото да извършат нещо зло, което никой няма да узнае и което Бог ще прости. Ти гледаш на външните действия. Трябва да погледнеш в сърцето. Дори да съществуват такива хора, те прославят себе си, защото отделен от Духа, животът им не прославя Бога.

Ти питаш дали всичко, което е наречено "плът" трябва да бъде наречено нечестиво. Аз отговарям: "Да". Човек е нечестив ако няма Божият Дух. Писанието казва, че Духът е даден за оправдаване на нечестивите. Исус казва, че роденото от плътта не може да види Божието царство. Няма средно положение между Царството на Бога и царството на Сатана. Ако един човек не е в Божието царство, той е в царството на Сатана.

След това ти питаш: "Как да повярвам, че човек не е нищо друго освен плът дори когато е роден от Духа?" Откъде ти хрумна такова нещо? Аз съм разграничил ясно "плътта" и "Духа". Човек, който не е роден от Духа, е плът. Човек, който е роден от Духа, е Дух -- с изключение на плътското, което остава в него и го смущава.
5) Еремия 10:23: "Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си."

Отново изопачаваш ясното значение на текста. Казваш, че тук става въпрос за това, че Бог, а не човек, управлява живота ни за наше добро. И че този стих няма нищо общо със "свободната воля". Нуждаят ли се думите на Еремия от някакво обяснение? Еремия ясно казва, че упорството на хората в отхвърлянето на Божието Слово го е убедило, че човек е неспособен да върши добро със собствени сили.

Но дори да предположим, че обяснението ти е правилно -- каква е ползата от него? Ако човек не може да повлияе на природните сили, как би могъл да направи каквото и да е за своята духовна съдба?

Ти твърдиш, че много хора осъзнават своята нужда от Божията благодат, за да живеят праведно и ежедневно се молят за Божията помощ. Ти казваш, че те правят това със свои усилия. С това не доказваш силата на "свободната воля". Кой би се молил за Божията помощ освен онези, в които обитава Божият Дух? Който се моли, прави това чрез Духа (Римляни 8:26, 27).

Отново свързваш този стих с ежедневните житейски събития. Отново ти отговарям, че дори и да си прав, става още по-невероятно как ние определяме своята духовна участ. Всичко в бъдещето е определено от Бога и би трябвало да ни доведе до благоговение.

Ти свързваш този стих с други два от книгата Притчи: "Господ е направил всяко нещо за Себе Си, дори нечестивият за деня на злото." (16:4) Ти правиш добре като казваш, че това не означава, че Бог е направил някого нечестив. Браво! Аз никога не съм твърдял подобно нещо!

"Сърцето на царя е в ръката на Господа; Той накъдето иска го обръща." (21:1) Ти казваш, че думата "обръща" не означава "принуждава". Ти казваш, че царят се обръща към злото като Бог допуска неговите страсти да се проявят. Няма значение дали имаш предвид Божието позволение или Божието подбуждение, истината е, че нищо не се случва без знанието или волята на Бога. Текстът се отнася за един човек -- царя. Ако това е вярно за един човек, то е вярно и за всички.

Никой не може да отхвърли този текст, но ти се хващаш за думата "нищо" и изопачаваш всичко! Казваш, че тя може би означава "нищо съвършено" и така променяш стиха: "отделени от Мене не можете да сторите нищо съвършено". Въпросът не е какво може, а какво наистина означава текстът. Ти казваш, че без Христос ние можем да направим едно "малко несъвършено нещо". Нима когато Йоан 1:3 казва: "без Него не е станало нищо", това означава "без Него е станало едно малко несъвършено нещо". Каква глупост! Изключително опасно е да се разглежда Писанието по този начин. Така хората никога нищо няма да разберат. Нека кажем със сигурност, че "нищо" означава "нищо".

Под властта на Сатана човешката воля не е свободна, нито има своя собствена сила, а е поробена от греха и може да желае само това, което Сатана, нейният княз, реши. Ти пренебрегваш продължението на текста: "Ако някой не пребъдва в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня и те изгарят" (ст. 6). Без Христос човек е напълно отделен от Бога и ще бъде хвърлен в огъня.

Не мога да разбера също така защо цитираш I Коринтяни 13:2 в подкрепа на мнението си. "И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание; и ако имам пълна вяра тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм." Ако някой няма любов, той наистина е нищо пред Бога, защото любовта е дадена по благодат. Изводът е, че "нищо" означава нищо, и никой не може да промени това! Без благодатта човек не може да направи нищо. "Свободната воля" не може да направи нищо, защото не съществува.

Ти даваш няколко примера, които описват човешкото участие в Божиите действия. Например "стопанинът събира жетвата, но Бог я е дал". Аз зная, разбира се, че човек е съработник на Бога, но това не доказва нищо за "свободната воля". Бог е всемогъщ. Той напълно владее всичко, което е създал. Всички, и нечестивите, и праведните, на които Бог е подарил Своето царство, съдействат за постигането на Божиите намерения. Всички хора трябва да търсят и се подчиняват на онова, което Бог е наредил за тях.

Човек не е съдействал на Бога в своето сътворяване. Тъй като е сътворен, човек не съдейства на Бога в това, че е продължава да съществува. Както неговото сътворяване, така и неговото съществуване са под пълната суверенна власт и благост на Бога, Който ни създава и пази без всякаква помощ от наша страна.

Преди да бъде новороден, човек не допринася с нищо нито за новораждането си, нито за приемането си в Божието царство. Само Духът ни възкресява и пази когато сме възродени, без никаква помощ от наша страна. Яков казва: "От собствената Си воля ни е родил чрез Словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания." (Яков 1:18) Бог не ни възкресява без да разберем, защото той ни новоражда и ни пази точно за тази цел -- да бъдем Негови съработници.

Каква е заслугата на "свободната воля" тук? Какво остава за нея? Нищо! Абсолютно нищо!
Заключение

Не искам да превръщам този спор в безполезна препирня. Ако съм спорил разгорещено, аз признавам грешката си, ако това е грешка. Уверен съм, че тази моя изповед трябва незабавно да достигне до всички за Божия слава. Дано Бог потвърди думите ми в последния ден! Няма да има по-щастлив от мен, ако думите ми послужат за насърчение на мнозина и те устоят в истината, без леност или самозаблуда, а с голяма сила и посвещение!