Послание от Друнвало За маите и човечеството

Сега на нас ни е необходимо да добавим още един фрагмент, за да стане всичко разбрано и вие да започнете да виждате, че това не е просто фантазия, а наука и математика. Човек с името Карл Манк направил невероятно откритие. Това било близо края на миналия век, някъде през 80-те години. Той забелязал, че ако вземе всяка от тези пирамиди, църкви и храмове по целия свят, то отвън на сградата е записан код. Не нужно даже да влизаш вътре. Кодът е свързан с формата,  броя на стъпалата и много различни форми извън тези постройки- може да отидете на неговия сайт, за да разберете в детайли това за което говоря. Аз давам само обзор на неговата работа, без да влизам в подробности.

Така че, всяка пирамида, всяко от тези здания, ако погледнем на тях отвън и ако знаем как да четем кода ще даде серия от три числа и тези три числа ще ви дадат точната ширина и дължина на мрежата. Не на тази мрежа, която използваме сега, а на древната.  За да се определи с точност къде на Земята се намира всяко от 83 хилядите здания за наша представа, е необходимо да бъдем в космоса, да имаме спътници, глобална система за определяне на местоположението, както е при нас сега.

Как те са направили това? Работата на Манк показва, че те са го направили. Такива места и кодове, които се извличат от тези пирамиди, реално и действително описват местоположението. Но за да разберем системата, трябва да разгледаме нещо много интересно. Ра, Арарагат и Чикитете Алике Вомалитес са знаели, къде ще бъдат новите полюси, къде ще бъде нашия сегашен екватор. Те знаели това много рано, най-рано  двеста години преди това да се е случило. Те са го изчислили.

Но, използвания сега от нас нулев меридиан не се използва от Тот. Тот използва самата Велика пирамида. Ако начертаем линия между Северния и Южния полюс точно през върха на Великата Пирамида, то това ще бъде и нулевият меридиан на неговата система. И това е ясно: пирамидата била първият построен обект. Също така, първото съоръжение било построено не на случайно място на Земята- то се намира в центъра на цялата земна суша. Те знаели, че ако по някаква причина не могат да намерят зданието, за 13000 години тази точка няма да се премести повече от няколко сантиметра.

За работата на Карл е известно още нещо интересно. Тя беше представена в ООН. Беше им дадена цялата система, точно описание как работи и как са свързани тези пирамиди по целия свят. Но те не знаеха какво да правят с това. Това противоречи с всички знания  на съвременните хора за древността. Това поставя древния човек почти на едно ниво с нас- но как е възможно това? Но и да го отрекат в ООН не могли, защото има доказателства, това е математически факт. Ето защо тази работа била някъде съхранена в недрата на ООН и забравена, защото тя не се вписва в нашите представи.

А сега аз искам да ви прочета откъс от работата на Карл, за това, че неговите изследвания са истински и тогава вие ще започнете да разбирате.

„Аз се опитах да разработя система от кодове, която беше основана на езика на ширината и дължината /градуси, минути, секунди/, идеята се състоеше в това да преумножа всеки път три числа и да получа едно, тоест 15 градуса да умножа по 15 минути и на 01,6000 секунда дава числото 360/броят на степените на дъгата във всеки кръг/.

Например, да разделя константата 360 градуса на 19 градуса, 18 минути и 01,0005263157894 секунди, аз се оказах на паралел, който пресича мексиканската кръгла пирамида Кикилко, намираща се на юг от Мексико.

Но по-късно опитах с 21,600 /числото на морските мили в полярната окръжност на Земята/ и забелязах, че разделяйки това число на 51 градуса, 10минути и 42,3529411 секунди, попада точно в центъра на Стоунхендж, още един кръгъл монумент /360градуса/, в който изначално по периметъра има 60 камъка. А 60 камъка, умножено по 360 градуса прави 21,600.

Работата е там, че тази схема с пирамидите и мрежата продължава да се повтаря! Египетската пирамида Ел Кула /на 36/,  Извитата пирамида в Сенефера /180/, Курган на друидите в Масачусетес /180/, пръстената идеограма в Нюарк щата Охайо /2160/, храмът на атлантите в Туле, в Мексико /2880/, сфинксът та платото Гиза /5400/, могилите Каламоки в Джорджия /7500/, могилата Сейп в Охайо/8640/, Изумрудената могила в Мисисипи и червената пирамида на Сенефера в Дахшур /10,800/, идеограмата на Франклин, щата Охайо/16200/, големия триъгълник на платото Наска в Перу /17,280/, пръстения кръг в Германия /27,000/, „ОЧИ” и „ЛИЦЕ” на половин километър от Повър Пойнт, щата Луизиана /32,400/, орегонския вихър /948,600/, МАНОС- още една рисунка на платото Наска /64,800/, акулената могила в Северни Бамини и Пирамидата на Вълшебника в Ушмал /129,600/- всички те са кратни на 360.

Така, чувайки думите на Манк, вие започвате да разбирате, че има точна мрежа от 83000 места, разположени по целия свят, които по точен начин са разпределени на повърхността на Земята в съвършено конкретни места. Невъзможно е това да бъде направено от аборигенските народи, такива като маите, египтяните, китайците- необходим е един разум, една мисъл, един план, за да се осъществи това. Иначе не може да бъде. И това напълно променя представата ни за историята, за това кои сме били по-рано и кои сме сега.

Сега на вас ще ви стане ясно какво са правили  Чикитет Арлик Вомалитес, Ра и Арарагат. Те са създавали всичките тези структури по целия свят, за да се изменят вътрешните енергии на Земята- е това се нарича геомантия - за да изменят външните потоци и по този начин бавно създавали геометрично електрическо поле около Земята. По този начин те възстановявали нашата мрежа от съзнание, за да можем да се възнесем. Това е дар на любовта. Той показва, че ние не сме сами и че нашето съзнание, а също и случващото се с нас в този свят и ние самите, не сме забравени. Те помнят и се грижат за нас. Това са нашите предци, древните, които се свързват с нас днес. Те присъстват във всички култури и на всички нива на живота. В семейства в Германия, Америка, Южна Африка и навсякъде, това са нашите предци, които правят за нас това, което ще ни позволи съвършено да се променим и извършвайки тези промени, ние ще направим нещо за тях. Ние ще ги върнем обратно. Ще обясня по-късно. 

 

Началото на нашата история

Сега, полагайки тази основа и предавайки тази информация, ние ще ви разкажем за живата страна на всичко това. Тази история започнала да се разгръща по целия свят примерно през последните 65 години. Когато Атлантида потънала и започнали да действат различни фактори, по целия свят започнали да се строят нови пирамиди, особено след първите шест хиляди години. Да, това е много време. Преди да може да започне мащабно строителство  на пирамиди и други структури, на нас ни е било необходимо да достигнем определена точка в прецесията на равноденствието, защото човечеството още не е достигнало нивото, на което то би било способно на подобни действия.

Но,  края на краищата, след шест хиляди години ние сме били готови и затова сме започнали да строим пирамиди тук и там по целия свят: в Китай, Япония, Юкатан, Гватемала, Русия. И според това, как всеки път изграждали един или друг строеж, електрическата мрежа около Земята приемала все повече и повече правилна геометрична форма и ставала по-близка до това, което е необходимо, до формата, с която е необходимо да се съединим като с жива. Формирането на мрежата завърши примерно преди 65 години, веднага след края на втората световна война.

И тогава започнаха да се случват събития на друго ниво. Другите хора започнаха да се включват в нашата работа. Една година след края на втората световна война, през лятото на 1946 година, над цяла Европа започнаха да се появяват космически кораби , почти над всяка военна база. През следващата година, юни 1947, космическите кораби започнаха да се появяват навсякъде над военните бази в САЩ. Откъде аз зная това? Съществуват исторически документи, които повечето хора не са видели и които доказват, че това е така.

Това откри още една врата, тъй като сега в работата по тази мрежа допълнително към възнесените учители и човечеството се включват и извънземните. Малко по-късно, към 1960 година ние започнахме да виждаме кръгове в полето. В Англия... Ние започнахме да наблюдаваме кръгове не само в пшеницата или другите треви, но и кръгове на лед. Те бяха огромни и беше очевидно, че никой не е стъпвал на този лед, те бяха съвършено изрязани и такива кръгове имаше хиляди. После бяха намерени също кръгове в дърветата на Канада, където беше променена формата на дърветата. Нито един човек не може да направи това. И все пак, благодарение на Колин Андрюс, ние знаем, че около 80% от кръговете са създадени от човешка ръка, а останалите 20% не са от хора- във всеки случай, това не са хора с известна за нас форма. Това е още едно ниво на общуване, което започна да се проявява по целия свят. Това общуване беше много важно, макар че и до ден днешен ние не сме разбрали какво се опитват да ни кажат.

Още по-близо до сегашния момент, през 1980-те години започна да се появява още един феномен и може би някои от вас още помнят. От 1983-84, а може би даже примерно от 1980 и до 1991-92 година хората по целия свят- аз буквално имам предвид, че това се случваше по целия свят- тези, които медитираха и знаеха за тънките енергии, в медитациите получаваха указание да отнесат кристал в някоя пирамида или храм някъде по света, да го запрограмират по определен начин и да го оставят там. 

По наша оценка в този процес бяха въвлечени 100-150 хиляди души. Всеки път, когато този или онзи човек изпълнявал задача, се отправял към определен храм /да кажем в Чичен Ица/, той поставял кристала на това място, където му било казано и това малко влияело на енергията на геомантията на това място и впоследствие изправяло геометричните структури на Земята. След като числото на тези кристали наближило милион се получил колосален ефект за мрежата на Единството над Земята.

Към 1989 година- и това е зафиксирано от хората, с които работя- мрежата приела геометрически правилна форма, или представлявала съединение на икосаедър и пентагонален додекаедър и в нея започнала да тече енергия. Но все още мрежата не била съвършена, имало някои проблеми и било необходимо да се внесат някои изменения.

Към средата на 90-те години се образува неголяма група от хора, по-малко от сто човека, някъде около 70-80 и тези хора бяха специалисти по тънките енергии. И аз бях в това число, но само един от многото хора, които бяха не по-малко важни и изпълняваха работата на тези нива. Казваха ни да пътуваме до конкретни пирамиди и да правим съвършено конкретни промени. Промени не в мрежата и не в енергията на една или друга пирамида или храм, а по-скоро свързани с това, че аборигенските народи на даден регион са извършили някои действия в своя живот , нарушавайки енергийното тяло на Земята.

В един момент ни се наложи да заминем при анасазите и да направим корекция в района на Четирите ъгъла, където ние се намираме сега. После ние взаимодействахме с маите в Гватемала и Белиз и проведохме една след друга множество церемонии, за да поправим проблемите, предизвикани от тях в далечното минало. После се отправихме към Перу при инките. И между другото, всеки от нас беше повикан на тези места. Ние не просто пристигахме и казвахме:”Здравейте! Ние искаме да направим нещо тук”. Всеки път хората от този регион ни молеха да отидем и ние винаги приемахме тяхната покана. Те прекрасно знаеха какво ще правим и защо.

Инките се появиха, когато ние бяхме в Мексико и казаха, че техните шамани искат да отидем в Перу. Но, когато ние пристигнахме там, те не само ни приеха. Със своите действия и енергия на нас ни беше необходимо да се появят знаци, които идваха от майката Земя и потвърждаваха, че ние сме тези хора. И така и беше. Не е важно какво сме говорели ние, важно е какво говореше Майката-Земя. Ние преминахме всички тези проверки до една и започнахме корекциите. Ние се отправихме към Нова Зеландия и скоро ще излезне филм, където е показано, как изглежда това, когато се случва в реалния живот. 

Аз написах книгата „Змия от Светлина”.В нея се описва, как аз и тези, с които работя взаимодействат с почти хиляда племена от аборигенски народи в Северна и Южна Америка. Тя обхваща примерно същия период от време, за който говорят маите, за прецесията на равноденствията през последните 13000 години и 26000 години. В книгата „Змия от Светрина” става въпрос за това как енергията Кундалини на Земята се премества от западните планини на Тибет в северните планини на Чили.

Това беше историческо събитие, за което не знаеше почти никой на Земята. Но то беше колосално. Енергията излиза от центъра на Земята и търси място. Тя излиза от Земята и много прилича на змия и затова се нарича Змия от Светлина. Отначало тя преминава по цялата Земя през абсолютно всички региони. После тя намира място и се свива се на кълбо вътре в Земята и остава там в течение на следващите 13000 години. Това е енергията Кундалини. Тя събужда хората от този регион и те стават учители за света- така, в течение на много хиляди години до последно време за нас учители бяха хора от Индия и Тибет.

Но сега енергията се премести в Андите и учители ще бъдат чилийци, перуанци, аржентинци и хора от други страни като Колумбия, Бразилия и Еквадор. Тези енергии ще пробудят душите на хората в тези страни, но Кундалини беше насочена също към западната страна на планината, през океана към Полинезия, остров Пасха и по-далече, до самата Нова Зеландия. По този начин става ново пробуждане, проявление на нова духовна енергия, която светът още не е видял.

Тази енергия влезна в Чили през 2002 година. През 2002  и 2003 година аз пътувах до Чили, в планината, за да почувствам непосредствено тази енергия. Но аз не можах да я почувствам, аз изобщо нищо не усетих. Аз бях смутен и не знаех защо енергията не се усеща. Върнах се в къщи, изчаках половин година и отново отидох там, за да я почувствам. Но аз не почувствах нищо. Аз не можех да разбера защо е така. Аз знаех, че там има енергия. 112 племена седяха в кръг и чакаха нейното идване. Те знаеха, че тя е дошла, но тя не действаше и аз не знаех защо.

А после ние получихме покана от Рапа Нуи - племето, което живее на остров Пасха, на противоположните брегове на Чили. Те искаха да отидем и да проведем церемония. А след това дойде покана от кралицата на Полинезийските острови- жена, която ние ще наричаме просто Мама Люси. Това е най-главната жена сред полинезийците. Тя ни покани на остров Муреа, който се явява Южен полюс на мрежата на съзнанието. Аз още не съм говорил за това и трябва да го обясня сега.

Чрез Мрежата на съзнанието, както и чрез Земята, преминава ос, и Северния и Южния полюс се явяват  най-важните точки в нея. Северния полюс се намира съвсем недалече от Великата пирамида на разстояние около 2,5 километра. Това е практически нищо в сравнение с дължината на екватора на Земята- четиридесет хиляди километра. После тя влиза вътре и преминава през Земята. Ако тя беше минала напряко, щеше да излезне от океана, но тя леко се извива вътре и излиза на остров с името Муреа. Там се намира Южния полюс.

Именно там беше Мама Люси и ни беше поканила там. Ние се отправихме на път. В съответствие с указанията трябваше да доведем там хора от целия свят, които да могат да представляват света. Аз не помня много добре колко страни бяха представени там, 14 или 17, а хората бяха 50 или 55. Ние всички се срещнахме на остров Пасха с цел да проведем работа с геомантията на Земята. Там ни посрещнаха Рапа Нуи, които още преди да поговорят с нас и да започнат да правят нещо ни казаха, че трябва да ни проведат инициация, церемония, която да сближи нашите сърца, за да можем да работим заедно. Това беше древна церемония. Те се разделиха, нанесоха на своите тела знаци и започнаха да провеждат церемонията с всеки от нас. И ние започнахме да се включваме в нея. А след това имахме съвместна трапеза и ние се съединихме по такъв начин, че после бяхме готови да продължим нататък.

Ние бяхме там известно време, свиквайки с енергиите, запознавайки се с хората. Рапа Нуи ни разказваха, че от стотици години държат в тайна от хората истината за своите вътрешни градове, тунели, през цялото време напомняйки за това, че ние сме отишли там да направим корекция. Още щом пристигнахме на остров Пасха, даже още щом започна церемонията за корекция, аз започнах да разбирам. Те ни отведоха далече в обрасъл горски район и казаха, че церемонията трябва да се проведе там. Докато се подготвяхме при мен дойдоха вътрешните ръководители , които аз чувам и в последния момент обясниха, защо ние провеждаме церемонията. Това беше свързано с Рапа Нуи.

Някога Рапа Нуи унищожили всички дървета на острова, така че не останала друга храна и те започнали да се изяждат един друг. Тоест, те започнали да се занимават с канибализъм. Практикувания от тях канибализъм се разпространил и по другите поленезийски острови. Именно канибализмът ние трябваше да изправим, те трябваше да се простят в тази церемония. Благодарение на това бяха поправени геометричните структури над земята, над острова, където бяхме и това на свой ред позволи на потока най-накрая да премине през мрежата на Съзнанието на Единството. Тогава тя можеше вече да се роди.

Рапа Нуи ме отведоха на място за провеждане на церемонията и ми го показаха. Те започнаха да подготвят мястото, да поставят кристали и други предмети за церемониалния процес. И точно тогава аз разбрах защо ние провеждаме тази церемония. Това е важно да се разбере. Кундалини на Земята не действаше поради това изкривяване на мрежата непосредствено над това място, което е било преднамерено от възнесените учители и хората, които се занимаваха с това. Те не искали Кундалини да започне да действа преди раждането на мрежата на съзнанието. Необходимо било те да действат съвместно и затова Кундалини била поставена на нужното място, но трябвало да я задържат в течение примерно на шест години до завършването на строителството на мрежата. И точно тогава ми стана ясно защо сме тук и какво правим.

И така, ние започнахме церемонията. Аз никога не бях виждал такава церемония. По думите на Рапа Нуи, подобна церемония не се е провеждала през последните 13000 години. Но това е тяхна история и аз не мога да я разказвам, както те казаха. Церемонията започна да се разгръща както в нашата група, така и сред Рапа Нуи. А после се състоя прощаване с канибализма, енергията се изправи и мрежата около Земята  придоби съвършена форма. Аз почувствах, че тя е завършена, почувствах го в своето сърце:”Добре, това е направено”. Тогава започнах да приключвам церемонията и изведнъж се случи нещо, което аз не очаквах и никога по-рано не съм виждал.

В небето се появи спирална енергия, златна светлина, излизаща от мрежата на единството. Тя се спускаше надолу подобно на торнадо, но само че мека и нежна. Спусна се и кръжеше точно на мястото, където бяхме ние. Всички присъстващи преживяха това различно. Ние много дълго говорехме за това. За мен това беше най-потресаващото чувство, усещане че се намирам в присъствието...бих казал Бог, или самото съзнание. Това предизвика отпускане, всяка клетка на тялото ми се отпусна, а тази златна светлина просто продължаваше да кръжи около нас. Беше възможно буквално да погледнеш в тази тръба, която отиваше високо нагоре към върха, в небето. Това продължи, по мое впечатление, десет минути, после потокът започна да отстъпва и се върна в небето.

След завършване на церемонията аз разговарях с Рапа Нуи и попитах, виждали ли са нещо подобно по-рано. Те казаха не, те не знаят какво е това. Аз също не знаех, във всеки случай не знаех тогава. Сега разбирам много по-добре. За това не се споменава в нито една духовна книга, никой от тези, които познавам, нито един от моите учители никога не ми говорел за това по-рано.

Но аз знаех, че нашите водачи ни казваха, че трябва да бързаме, трябва да бягаме. Да опаковаме своите вещи, да сядаме на самолета и колкото може по-бързо да отлетим за Таити. Предстоеше раждането на мрежата, която вече е завършена и беше подобна на младенец, главата на който започва да се подава и трябва да излезне всяка минута и затова всички колкото е възможно по-бързо да се подготвим за това. Тоест, това беше свързано не с нас, а с детето, което трябваше да се роди! Така че трябваше действително да бързаме. Това  и направихме: събрахме си вещите, седнахме в самолета и полетяхме за Таити. И след това на кораба, който ни отведе на Муреа, към Южния полюс на мрежата, за да може да присъстваме при раждането на съвършено новото съзнание на Земята. Станахме свидетели на това, което никога не се е случвало на Земята с изкуствени средства. Мен и всички други бяхме завладени от голямо вълнение. Ние просто горяхме от възбуда.

Така че сега да преминем към другата церемония, която считаме за най-свещената от всички, които се провеждат на Земята. 

 

Раждане на Мрежата на новото съзнание

Когато пристигнахме на Таити, Таити прилича...трудно е да се повярва, че Таити в действителност съществува. Там е толкова красиво, планини, извисяващи се до самото небе. Това е съвършено удивително място. А ние пристигнахме от остров Пасха, сух, на който няма почти нищо.  И хората от нашата група бяха свикнали с това и затова когато пристигнахме на залива, аз наблюдавах една от най-прекрасните сцени в моя живот. Хората изпаднаха в такъв възторг и започнаха да пляскат с ръце за това, че мястото е толкова красиво.

Там ни посрещнаха поданиците на кралица Муреа. Но ни заведоха при нея не на следващия ден, а според мен след два дена. Разбира се, тя не се съгласи да приеме всичките 55 човека или колкото бяхме в нашата група, и затова на приема при нея бяхме аз и жена на име Рут Тай - представител на аборигените маори от Нова Зеландия, която знаеше езика на кралете. Аз чувствах, че именно тя трябваше да бъде човека, така че двамата се отправихме на срещата. Кралицата беше огромна жена с огромно сърце. Тя беше най-чистата любов. И тя прекрасно знаеше защо сме там. Ние бяхме там, за да дадем раждане на новото съзнание на Земята и да проведем церемония за това. Заедно с нея беше още една жена, нейна помощница, пряко подчинена, тя не посрещна с разтворени обятия. Ние започнахме да беседваме и скоро тя ми каза:”Къде искате да проведете церемонията?” Не мислейки много, аз казах, че искам да я проведа в центъра на острова. Аз казах така, защото бях там през 1985 година, когато трябваше да проведа церемония на същия остров със същите племена. Те ме отведоха в центъра на острова, където и проведохме церемонията. Тази история е разказана в книгата „Змия от Светлина”, ако искате да я прочетете.

И аз казах:”Може би в центъра на острова?”. Тя ми отговори, че това е невъзможно. На въпроса ми защо тя отговори:”Защото аз там нямам власт, моята власт е над целия остров, но без центъра, много съжалявам, но аз не мога да ви дам такова разрешение”. Нейната помощница скочи, побягна към нея и каза ”Не, Вие не разбирате какво ще се случи по време на тази церемония - едно от най-важните събития на Земята, затова просто им дайте разрешение, а ние после ще се разберем с всички”. Тя каза:”Не, аз нямам такива пълномощия и не мога да направя това”. Помощницата каза: ”Вие сте длъжна!, а тя отговори: ”Не, аз няма да наруша правилата! И скоро те крещяха една на друга, енергията се усили и те действително не бяха на себе си. И аз в действителност вече исках да премисля и започнах да отстъпвам. В края на краищата управителката се разплака и каза:”Не, аз не мога да направя това!”. И тогава Рут се приближи към нея, обгърна я и заговори на нейния език, опитвайки се да я успокои. Но това не помогна. Все пак тя беше кралица и не искаше да постъпи неправилно. Тя просто искаше да следва истината, а това беше истина. Тя нямаше власт и тя не можеше да ни даде разрешение. Така че ние си отидохме без да получим разрешение за провеждане на церемонията.

Аз се върнах в хотела. Никога няма да забравя това. Седях там и мислех: ”Господи, 13000 години, милиони хора, похарчено е неописуемо количество пари, 83000 съоръжения са построени по целия свят, много животи са били погубени в процеса на изпълнение на този проект, а сега когато ни останаха няколко последни минути, две жени спорят и всичко това няма да се състои?!”

Аз просто не мога да повярвам в това, но изглежда че така ще бъде. Така ние седяхме три или четири дена и просто чакахме нещо да се случи. И след това без видима причина получихме покана от полинезийския крал. Той се казваше Татко Матар. Той беше много стар. На осемдесет години. Той ни помоли да се приближим и да поговорим с него. Беше хубаво, защото означаваше, че нещо ще се случи и може би ще можем да продължим. Защото без разрешение не можем да проведем церемонията. Не бива просто да отидеш някъде, да направиш нещо и после да избягаш. Трябваше полинезийците да ни сътрудничат и да проведат церемонията заедно с нас, ние не можем да направим това без тях и те не могат да направят това без нас. На тях им беше необходимо да присъства целия свят и именно него ние представлявахме.

И така, Татко Матар попита за срещата. Това беше през втората половина на деня и аз отново взех със себе си Рут, защото тя говореше полинезийски език и знаеше техните традиции и прочие.

Ние се отправихме към адреса, който ни казаха и това беше неговия дом. Ние отидохме в задния двор- там седеше Татко Матар на стар бял пластмасов стол, поставен на пясъка, а неговото семейство стояха около него, неговата жена, неговите деца и техните деца. Всички седяха там и чакаха нашето идване. Там имаше два стола за Рут и за мен.

Ние влязохме, поклонихме се с голямо уважение, за да изразим своето почитание към краля и той ни предложи да седнем на столовете. Ние започнахме да се представяме и през това време аз забелязах, че той ни гледа и се опитва да разбере кои сме и аз разбрах, че той не вижда много добре. И също не можеше да ходи добре, защото краката му бяха подути и до него стоеше една пръчка, с помощта на която ходеше.

Продължавайки да се чуди, той каза:”Елате по-близо, аз искам да ви видя”. От мен до него имаше три метра и половина и аз преместих своя стол примерно на половин метър, седнах и го погледнах. Той все още се чудеше и каза:”Не, трябва да дойдете още по-близо, аз не ви виждам”. И тогава се преместих близо до неговото лице и попитах:”А сега виждате ли ме”. Той каза:”Да, сега виждам”. И тогава той замълча. Нищо не говореше, а аз просто седях и чаках да видя какво той ще прави по-нататък.

Той гледаше към мен, гледаше, минаха минута, две или три и изведнъж цялото му лице се оживи и на него разцъфтя усмивка. И той каза:”Аз чаках срещата с теб през целия си живот. Кажи какво искаш”. И аз веднага казах, за да не изпусна момента:”Аз искам да отида в центъра на острова и да проведа там световна церемония”. Той каза:”Никакви проблеми, вие може да отидете в центъра на острова, аз за всичко ще се погрижа”. А после каза:”Аз съм стар човек и не мога добре да ходя. Аз не мога да дойда до центъра на острова, а много искам да участвам в тази церемония, имам такова чувство, че трябва да присъствам, може би вие ще я проведете тук?”

Аз не ви казах още нещо. Предния ден аз имах сън. И ето какво ми се присъни. Ако можете да си представите мрежата около Земята, тя има тороидално поле, приличащо на магнитното поле около Земята. То излиза от Южния полюс и влиза в Северния, тоест излиза от остров Муреа и влиза в Египет. Това поле прилича на широка тръба, това е вихър и той е кух. Аз исках да бъда в центъра на острова, но в съня ми стана абсолютно ясно, че това не е важно, защото по размери тази тръба, вътре в която ние трябваше да бъдем, беше по-голяма от острова. Така че ние можехме да бъдем на всяко място на острова- нямаше никаква разлика.

След това в съня ми беше показано къде ще бъде церемонията. Това беше много конкретно място. Ние бяхме в залива, който дълбоко се врязваше в брега, така че можеше да видиш сушата от другата страна. Това беше голям пясъчен плаж, на него от острова изтичаше река и падаше в океана директно по природна стена, която минаваше от едната страна. Аз видях това.

На следващия ден, канейки се да отиваме при Татко Матар, ние с Рут разговаряхме и аз започнах да разказвам за своя сън. Разказах само част, когато тя възкликна:”Да, на мен ми се присъни точно такъв сън!” Тя разказа съня си, където всичко беше същото. Тя е видяла същия сън и в точност същия този плаж. Аз възкликнах:”Значи така и трябва да направим!”

И ето Татко Матар каза, че не може да дойде до центъра на острова и попита: ”Може ли вие да проведете церемонията тук, близо до дома ми, за да мога да бъда с вас?” Ние бяхме на плажа, но не можахме да го видим, защото там растяха дървета, които закриваха погледа и затова ние с Рут скочихме , отивайки зад дърветата и виждайки плажа казахме: ”О, боже, това е той!” Ние нямахме съмнение: именно това място бяхме видели в съня и знаехме, че церемонията трябва да се проведе тук. Ние се върнахме при Татко Матар и казахме: ”Да! Да! Тук ще проведем церемонията!” Той много се зарадва и каза: ”А-а, значи ще мога да участвам, отлично!” Затова следващия въпрос беше следния:”Вие сте управител - кога трябва да се състои церемонията?” Защото ние не знаехме. И той каза:”Утре сутрин при изгрев слънце”. И така всичко беше решено, всичко беше готово да се проведе церемонията. Ние се сбогувахме и се върнахме в хотела, за да разкажем на останалите какво се случи този ден.

След завръщането си в хотела някой ми връчи писмо от Австралия. Аз познавах един човек, но не бях го виждал много години, но по някаква причина му беше известно, че се намирам там. Аз  отворих писмото и в него се съобщаваше, че на следващия ден Земята, Луната и Слънцето ще застанат на една линия и ще има лунно затъмнение точно в деня на церемонията, а сянката на Луната ще бъде точно над остров Муреа. Ние възкликнахме:”Това е потресаващо!”- това не бяхме го планирали, аз даже не поглеждах към небето, за да помисля за церемонията от тази гледна точка. А сега, когато ние разбрахме за това и знаехме къде се намира плажа, аз бях абсолютно сигурен в своето сърце, че ние ще направим с точност каквото е нужно.

На следващото утро, на разсъмване ние скочихме от автобуса, промушихме се през задния двор на краля и бяхме готови за церемонията. Именно в този момент аз разбрах, че си нямам понятие какво ще правя. Аз не знаех! Аз бях толкова зает с търсенето на подходящо място и прочие, а също така, за да се справя с различните енергии, които присъстваха там,  това ми дойде наум пет минути преди церемонията: аз не знаех какво да правя. Тогава се отпуснах на пясъка, сложих главата си на пясъка, за да мога да бъда сам и призовах своите вътрешни водачи.

Цялото мое обучение беше свързано така или иначе с американските индианци и техните представления, но тук беше друго. Това беше много интересна церемония, която аз никога по-рано не съм виждал. Но аз трябваше да следвам това, което ми беше казано, затова помолих всеки да донесе по три предмета: един, свързан с водата, друг със земята и трети с въздуха. И всички се разотидоха. Примерно след половин час те се върнаха и ние разположихме тези предмети в последователност вода-земя-въздух, вода- земя-въздух в привична индианска структура, колелото на изцелението - кръг, вътре с квадрат, който съответства на четирите посоки. 

По-нататък церемонията започна да се разгръща с невиждани по-рано мои начини. Приличаше, сякаш идваше вода, вълна- силата на вълната нарастваше, а после отслабваше. Енергията протичаше именно по този начин. Татко Матар седеше в кръга на своя пластмасов стол, защото той не можеше да сяда на земята и гледаше всичко това. В края на краищата церемонията вървеше към завършване и това означаваше, че Земята раждаше в този момент съзнанието на новата мрежа. То започна да се появява.

Ние ще се отклоним за минута, защото с това е свързано още нещо. Процесът на раждане започна, той само започна да се развива. След завършването на церемонията Татко Матар ме повика. Аз се приближих и попитах какво иска. Той ме притегли към себе си много близо, за да не чуе никой и попита:”Откъде ти знаеше как да проведеш тази церемония? Тази церемония беше проведена много точно. Ние пазехме тази тайна в продължение на хиляди години. Откъде ти я знаеш?” Аз не можах да му отвърна- просто го прегърнах и усетих неговото сърце. Тогава аз разбрах защо той е крал на полинезийците: сърцето на този човек е огромно като Земята. Той много фино усеща всеки един от нас. В този момент аз разбрах много.

След това ние заминахме. Нашата работа беше изпълнена. Ние направихме това, което трябваше да направим на този остров и се върнахме у дома. Примерно след ден ние се разлетяхме към своите страни по целия свят. А аз се върнах тук, в Седона, щат Аризона. На следващото утро една от присъстващите на церемонията, Каролина, стана рано сутринта и направи фотография. Та показа тази удивителна снимка, направена от разстояние десет метра. На нея беше колелото на изцелението, разположените на земята черупки, а над всичко това кръжеше във въздуха петолъчна звезда от много ярка бяла светлина, толкова ярка, че камерата с лекота я е заснела. В действителност тя приличаше повече на морска звезда: нейните краища бяха закръглени. Няколко снимки били направени след три седмици. На тях има хора по плажа, всички  предмети са разхвърляни, но звездата, както преди се вижда, три недели по-късно, това е съвършено потресаващо. После, на следващия ден ни позвъни Татко Матар.

Остров Муреа има форма на сърце. Около него се намира коралов риф с форма на сърце. В чистата, прекрасна вода на този риф плуват множество риби и в действителност това прилича на аквариум. Когато аз бях там през 1985 година, аз прекарах шест часа във водата, плувайки сред тези риби. Можеше действително да се плува между тях.

Затова, когато пристигнах тук този път, аз взех със себе си две от моите деца. Аз с такъв възторг си мислех как ще ги заведа във водата и ще им покажа всички тези риби:”Вие няма да повярвате!- казвах им аз - Това е невероятно!” И ето ние се приготвихме и скочихме във водата- риби нямаше. Е, можеше да се видят две три риби на разстояние десет метра, но повечето риби бяха изчезнали.

На следващото утро, както разказа Татко Матар, целият залив за пръв път от петнадесет години се напълнил с тропическите риби. За него и за неговите хора това било знак от Майката – Земя, че направеното от нас предишния ден- раждане- е правилно. Това  беше истинско и то действително се случи. Аз бях щастлив да чуя, да видя и да зная това.

Връщайки се в Седона при тези червени скали аз мислех, че всичко е приключило, но в моите медитации, както с моите вътрешни водачи, така и с Майката-Земя, ми стана ясно, че трябва да се направи още нещо. Аз не разбирах съвсем какво именно, но това беше свързано с времето.

На човек са нужни около девет месеца, за да порасне достатъчно голям, за да излезе и се роди. И когато той излиза и се ражда, за това може да са необходими половин час, час или повече. Ту е същото. 

Раждането на мрежата на съзнанието много прилича на раждане на форма на живот. Само че вместо девет месеца са нужни тринадесет хиляди години, тоест съществува голяма разлика във времето. При раждането вместо един час минава един лунен цикъл. Тоест, необходими са 27 дни, за да се роди напълно.

И ето на мен ми казаха, че трябва да проведа една церемония тук. Ние я проведохме недалеко от това място, където сме сега.

 В тази церемония имаше нещо интересно, което ме потресе. Ние я провеждахме и тя отиваше към завършване, когато Слънцето, Земята и Луната се построиха в една линия и се случи още едно лунно затъмнение точно над Седона, на същото място, където седях. Да се запланува такова нещо беше невъзможно.

Аз много дълго не можех да говоря за това. Това няма никакво отношение към хората- това е планетарно ниво. Планетите, Слънцето и звездите повече от всеки един от нас  се движат много точно.

И ето, след като тази церемония беше проведена,, всичко беше завършено. Има още един момент, за който искам да ви разкажа. Мисля, че вие разбирате колко е важно също за вас, за всички и въобще за всички на Земята.

 

Съзнанието на Мелхиседек

Последното, което искам да ви кажа е свързано със съзнанието на Мелхиседек. Ние знаем, че когато на планетата се ражда мрежа, преди самото раждане всичко може да бъде изгубено. И ако това се случи, то расата живееща на тази планета трябва да започне всичко отначало, да премине всичко отново. Това не е хубаво. За да се върне предишното ниво, могат да минат много стотици хиляди години. Но, известно е и това, че когато се ражда мрежа, я действително става жива, тя е свързана със Земята, тя функционира. И от началото на творението до настоящия момент нито един път не се е случвало в целия живот навсякъде, да не се случи всичко докрай. Затова, когато ние видяхме как това се случва- това беше през февруари 2008 година- ние знаехме, че като човечество ние още не сме преминали на ново ниво. За нас все още не всичко е приключило , но ние действително ще преминем на следващото ниво на съзнание. И това вече не е вероятност, ние го знаем със сигурност.

Това е фантастичен момент от нашия живот, който трябва да се празнува, макар че повечето от хората още не го разбират. Космическото време тече много бавно и периода от февруари 2008 година до настоящия момент не означава, че това бебе е на две годинки- то е само на минути, то точно се е родило. Затова, това което трябва да се случи в бъдещето, ще се случи много скоро. Вероятно, съгласно информацията на маите и всички останали племена, това ще се случи между настоящия момент и 2015 година. Никой не знае кога именно. Само Майката- Земя знае истината в тази ситуация.  

Но, ние постигнахме успех. Затова, вие които виждате това, сега разбирате, че сте постигнали успех, че ще преминете на друго ниво на съзнание, което вие даже не можете да си представите и в най-смелите си мечти. Това наистина ще се случи, а аз искам просто да ви благодаря.

Благодаря за всичко, което направихте в своя живот, за да може това да се осъществи. Всички ние много скоро ще се окажем на друго ниво на битие и тогава ще се запознаем по друг начин.

Изпращам благодарност от моето сърце към вашите сърца - благодаря за вашия живот и за всичко, което сте направили в него.  

29 май 2010 г. 

Превод: С.Благова

Източник: http://vest11.narod.ru/dru.htm

Създадено: 14/06/2010 . 14:40