Последната Битка

56
способен да знаеш всичко за всеки, с когото се срещаш, също както започна да го
преживяваш тук. Ти ще виждаш човеците точно по начина, по който Аз ги виждам.
Но дори тогава ще е необходимо още нещо, за да пребъдваш напълно в Мен. Трябва да
имаш Моето сърце, за да знаеш как да използваш това знание правилно. Само тогава
ще имаш Моя съд.

Аз мога да ти поверя Моето свръхестествено знание само до степента, в
която познаваш Моето сърце. Дарбите на Духа, които съм освободил да действат в
църквата Ми, са само незначителен белег за силите на идващия век. Аз съм ви призовал
да бъдете посланици на този век и затова вие трябва да познавате неговите сили. Вие
трябва ревностно да желаете дарбите, защото те са част от Мен и Аз съм ви ги дал,
за да можете да бъдете като Мен. Правилно е да търсите да познаете Моя ум,
Моите пътища и Моите намерения, но вие също трябва ревностно да желаете да
познаете Моето сърце. Когато познаете сърцето Ми, тогава очите на вашите сърца
ще се отворят. Тогава ще виждате, както Аз виждам, и ще вършите това, което Аз
върша.

Сега Аз възнамерявам да дам на Моята църква много повече от силите на врага
в идващия век. Обаче върху тези, на които е поверена голяма сила, често идва също
толкова голяма измама и ако не разбереш това, което ще ти покажа сега, ти също
ще паднеш в заблуда.

Ти поиска Моята благодат и ще я имаш. Първата благодат, която ще те пази
на пътя на живота е да знаеш колко точно си заблуден в момента. Заблудата включва
всичко, което ти не разбираш по начина, по който Аз го разбирам. Знанието за
степента на заблудата, в която се намираш в момента, носи смирение, а Аз давам
Моята благодат на смирените. Точно затова казах :"Кой е толкова сляп освен Моя
слуга.” Това беше причината да кажа на фарисеите "За съд дойдох на света.... да дам
зрение на невиждащите и да направя слепи тези, които виждат.
Ако бяхте слепи, не бихте били виновни, но понеже претендирате, че виждате,
вината ви остава. Поради същата причина, когато призовах Моя слуга Павел,
светлината Ми го ослепи. Тя просто изяви неговото истинско състояние. Като него
вие трябва да бъдете ослепени за физическия свят, за да можете да виждате чрез
Моя Дух."
Тогава се почувствах принуден да погледна тези, които стояха на престолите, покрай които преминавахме. Когато го направих, погледът ми попадна върху човек, за когото знаех, че беше апостол Павел. Когато погледнах назад към Господа, Той ми кимна да поговоря с него.
"Толкова много съм очаквал тази среща", казах аз, като изпитах малко неудобство, но и силно вълнение. "Сигурно знаеш колко много твоите послания са водили църквата и те вероятно извършват повече, отколкото всички останали от нас взети заедно. Ти все още си една от най- големите светлини на земята".
"Благодаря ти ", каза той благо." Но ти не разбираш с какво нетърпение ние пък сме очаквали да се срещнем с теб. Ти си войник в последната битка; всички ние очакваме срещата си с вас. Ние видяхме тези дни смътно, чрез нашето ограничено пророческо видение, но ти си бил избран да живееш в тях. Ти си войник, подготвящ се за последната битка. Вие сте тези, които всички ние очакваме".
Все още се чувствах неудобно, но продължих: "Едва ли бих могъл да изразя признателността която чувстваме към теб и към всички, които с живота и посланията си спомогнаха ние да поемем по верния път. Знам също, че ще имаме цялата вечност на разположение, за да споделим признателността си, така че, моля те, докато съм тук, нека да те попитам:"Какво би казал на моето поколение, което да ни помогне в тази битка?".

57
"Аз мога да ви кажа сега само това, което вече съм ви казал чрез моите писания.
Бих искал да ги разберете по-добре, като знаете, че аз изпаднах от това, за което бях призован", заяви Павел гледайки ме решително в очите.
"Но ти си тук на един от най-великите престоли! Ти все още жънеш повече плод за вечен живот, отколкото който и да било от нас би могъл да се надява да пожъне", възразих аз.
"Чрез Божията благодат можах да завърша пътя си, но аз не ходих във всичко, за което бях призован. Не осъществих най-великите цели, за които бях призован. Всеки един се провали. Зная за мислите на някои, считайки че е богохулство да бъда смятан като за нещо по-малко от най-великия пример на християнско служение, но аз бях честен, когато писах в края на живота си, че съм най-големият от грешниците. Аз не казах, че съм бил най-големият от грешниците, но че съм най-големият от грешниците тогава. Беше ми дадено да разбера толкова много, а аз ходих в толкова малко от това".
"Как е възможно ? Мислех, че ти просто си бил смирен", попитах аз.
"Истинското смирение е съгласие с истината. Не се бой. Моите писма бяха истинни и те бяха написани чрез помазанието на Святия Дух. Обаче на мен ми беше дадено толкова много, а аз не употребих всичко, което ми бе поверено. Аз също изпаднах. Всеки тук е изпаднал, с изключение на Един. Но ти непременно трябва да видиш тази истина за мен, защото мнозина изопачават писанията ми, виждайки ме по един неверен начин".
"Както видя, в моите послания аз имах чувството, че не съм по-долен дори и от най- превъзходните апостоли, после признавам, че съм последният от апостолите, после - последният от светиите, до окончателното осъзнаване, че съм най-големият от грешниците. Аз не бях просто смирен, аз трезво говорех истината. На мен ми беше поверено много, много повече от това, което използвах. Има само Един тук, който напълно повярва, който напълно се покори и който наистина завърши всичко, което Му беше дадено да извърши, но ти можеш да ходиш в много повече отколкото аз ходих".
Отговорът ми беше съвсем слаб:"Зная, че това, което казваш, е истина, но сигурен ли си, че това е най-важното послание, което искаш да ни дадеш за последната битка?"
"Сигурен съм", отговори той с пълно убеждение. "Аз съм толкова признателен за благодатта на Господа да употребява моите послания по този начин. Но съм загрижен за това, че много от вас ги използват погрешно. Те са истината на Святия Дух и са част от Писанието. Господ ми даде да поставя големи камъни в сградата на Неговата вечна църква, но те не са камъни от основата. Камъните от основата бяха поставени единствено от Исус. Моят живот и служение не са пример за това, което сте призовани да бъдете. Единствено Исус е този пример. Ако това, което аз съм писал се използва като основа, тя няма да може да издържи тежестта на онова, което трябва да се построи върху нея. Писаното от мен, трябва да се гради върху единствената Основа, която може да удържи това, което ви предстои да понесете; то не трябва да се използва като основа.
Вие трябва да възприемате моите поучения чрез поученията на Господа, а не да се опитвате да разберете Него от моята гледна точка. Думите Му са основата. Аз само градих върху тях, като Ги доразвивах. Най-голямата мъдрост и най-силните истини са
Неговите думи, не моите."
"Трябва още да знаеш, че не ходех във всичко, което ми беше предоставено. За всеки един вярващ е достъпно да ходи в много повече неща, отколкото ходих аз. Всеки истински вярващ има Святия Дух в себе си. Силата на Този, Който създаде всичко, живее в тях. И най-малкият от светиите има сила в себе си да премества планини, да спира армии, или да възкресява мъртви. Ако вие искате да извършите всичко, за което сте призовани в своето време, не трябва да гледате на моето служение като на върховно

58 постижение, но като на изходна позиция. Твоята цел не трябва да бъде да си като мен, но да бъдеш като Господа. Ти можеш да бъдеш като Него и да вършиш всичко, което
Той правеше и дори още повече, защото Той е запазил най-доброто си вино за края."
Знаех, че тук можеше да се говори само истината. Знаех, че това, което Павел казваше за начина, по който мнозина погрешно използват неговите писания като основа, вместо да градят върху основата на евангелията, също бе истина. Но все още ми беше трудно да приема, че Павел е изпаднал от своето призвание. Погледнах към неговия престол и към славата на неговото същество. Тя беше много по-голяма, отколкото съм мечтал, че най-големите светии на небето ще имат. Той бе изключително решителен и прям, както очаквах да бъде. Порази ме това колко очевидно беше, че той все още носеше своята огромна грижа за всичките църкви. Аз го бях идолизирал и това беше прегрешението, от което Той се опитваше да ме освободи. Въпреки това той беше много по-велик от онзи Павел, който аз бях превърнал в идол. Знаейки какво си мисля той постави и двете си ръце на раменете ми и ме погледна още по-сериозно право в очите.
"Аз съм твой брат. Обичам те, както и всеки един тук. Но ти трябва да разбереш.
Нашият път е вече завършен. Ние не можем нито да добавим, нито да отнемем от това, което сме посадили на земята, но ти можеш. Не ние сме твоята надежда. Сега ти си нашата надежда. Дори в този разговор аз мога само да потвърдя това, което вече съм написал, но ти имаш още много неща да напишеш. Покланяй се само на Бога и израствай във всичко към Него. Никога не прави някой човек своя цел но само Него.
Скоро по земята ще ходят мнозина ,които ще вършат много по-велики неща от тези които вършехме ние. Първите ще бъдат последни, и последните първи. Ние не се притесняваме от това. Това е радост за нашите сърца, защото ние сме едно с вас. Моето поколение беше използвано да постави основата и да започне да гради върху нея и ние винаги ще бъдем почитани за това. Но всеки етаж, построен върху основата, трябва да се издига по-високо. Ние няма да бъдем зданието което трябва да бъдем, ако вие не се издигнете по-високо".
Докато обмислях това, той ме гледаше внимателно. Тогава продължи: "Има още две неща които ние постигнахме в нашето време, но бяха изгубени много бързо от църквата и все още не са възстановени. Ти трябва да ги възстановиш."
"Кои са те?", запитах аз, чувствайки, че това, което щеше да каже, нямаше да бъде просто допълнение към вече казаното.
"Ти трябва да възстановиш служението и посланието," подчерта той".
Аз погледнах към
Господа и
Той кимна в потвърждение, добавяйки:"Необходимо беше Павел да ти каже това. До този момент той е бил най- верният и в двете неща".
"Моля те, обясни ми", помолих аз Павел.
"Добре," отговори той. "С изключение на няколко малки места по света, където сега има голямо гонение и трудности, ние трудно можем да разпознаем служението или посланието, което се проповядва днес. Затова църквата сега е само сянка на това, което беше дори в нашето време, а ние бяхме далеч от това, което бяхме призовани да бъдем.
Тогава, да бъдеш в служение беше най- голямата жертва, която някой можеше да направи, и това отразяваше посланието за най-голямата жертва, която е била направена
- кръста. Кръстът е Божията сила и той е центърът на всичко, чрез което сме призовани да живеем. Вие сега имате толкова малко сила да преобразявате сърцата и умовете на учениците, защото не живеете и не проповядвате кръста. Ето защо и ние толкова трудно различаваме учениците от езичниците. Това не е благовестието или спасението, което ни беше поверено. Вие трябва да се върнете към кръста."
С тези думи той стисна раменете ми като баща и тогава се върна на мястото си.

59
Аз се чувствах като че съм получил едновременно невероятно благословение и дълбоко порицание. Докато отминавах, започнах да мисля за нивото на спасението на планината и за съкровищата, които бях видял във вътрешността й. Започнах да разбирам, че повечето от моите собствени решения, дори решението да вляза през вратата, която ме доведе тук, бяха основани предимно на съображението кое би ме придвижило напред, а не на съобразяване с волята на Господа. Във всичко, което бях направил, аз все още живеех за себе си, а не за Него. Дори в желанието си да срещна съда тук, аз бях мотивиран от мисълта да направя това, което би ми помогнало да побеждавам без да претърпявам загуби. Все още ходех много повече в себецентричност, отколкото в
Христоцентричност.
Знаех, че краткият разговор с Павел ще има последствия, които ще осъзнавам дълго време. Чувствах донякъде, че съм приел благословение от цялата, вечната църква. Големият облак свидетели наистина ни насърчаваше. Те гледат към нас като горди родители, които искат за своите деца неща по-добри от тези които те бяха познали. Най-голямата им радост би била да видят църквата в последните дни да стане всичко, което в техните дни не е успяла да достигне. Знаех също, че аз все още се разминавах твърде много с това, което те бяха приготвили за нашия живот.
"Последната църква няма да бъде по-Велика от тази в техните поколения, дори

Изтегляне 0.63 Mb.

Сподели с приятели: