Последната Битка

53
Иди и се бий без да отстъпваш. Побързай, защото Аз ида скоро. Подчини се на гласа
Ми и очаквай деня на Моето идване".
След тези думи при мен се приближиха група ангели. Те ме съпроводиха по обратния път.Техният водач ми каза:
"След като вече се е изправил, Господ няма да седне, докато последната битка не свърши. Той седеше до времето, определено за подчинението на враговете Му. Сега те ще паднат пред нозете Му. Легионите ангели, които бяха приготвени още от нощта на
Неговото страдание, сега вече са изпратени на земята. Ордите на ада също излизат на бой. Създанието открай време очаква този момент. Съвсем скоро ще бъде открита голямата Божия тайна. Ние ще се бием с вас до края на битката - с теб и твоите братя".
Пета част
ПОБЕДИТЕЛИТЕ
Докато се отдалечавах от съдийския престол, аз започнах да размишлявам за всичко, което току що бях преживял. То беше както прекрасно, така и ужасяващо.
Колкото и предизвикателно и сърцераздирателно да беше, сега се чувствах по-сигурен от всякога. Отначало никак не ми беше лесно да бъда разголен толкова пред такова множество, неспособен да скрия дори една единствена мисъл, но когато просто се отпуснах и приех това, знаейки, че очиства душа ми, то стана дълбоко освобождаващо.
Да нямам какво да скрия беше като да смъкна най-тежкото бреме и окови.
Почувствах, че мога да дишам, както никога преди.
Изглеждаше, че колкото по-спокоен ставах, толкова повече способностите на моя ум се умножаваха. Тогава започнах да усещам, че около мен се осъществява такъв тип общуване, който не би могъл да се изрази с човешки думи. Спомних си за обяснението на апостол Павел за посещението му на третото небе, където е чул неизразими думи. Съществува духовна комуникация която многократно превъзхожда всяка форма на човешка комуникация. Много по-задълбочена и изпълнена със смисъл, отколкото е възможно да се изговори с човешки думи. По някакъв начин това е чисто общуване на сърцето и ума заедно и е толкова чисто, че не е възможно да се получи погрешно разбиране.
Когато погледнех към някой в залата, аз започвах да разбирам какво си мисли, а и той беше способен да ме разбира. Когато погледнех към Господа, започвах да Го разбирам по същия начин. Ние продължавахме да използваме думи, но значението на всяка една от тях се характеризираше с дълбочина, каквато никой речник не е в състояние да предаде. Умът ми беше освободен и затова капацитетът му се беше умножил многократно. Това беше изключително вълнуващо, много повече от което и да е било от предишните ми преживявания.
Беше очевидно, че Господ се наслаждаваше на възможността да общува по този начин с мен също толкова силно, колкото се радвах и аз. Никога преди не бях разбирал в такава дълбочина какво означава за Него да бъде Божието Слово. Исус е общението на Бога с Неговото творение. Думите Му са дух и живот и тяхното значение и мощ далеч превъзхожда настоящите ни човешки определения. Човешките думи са една твърде повърхностна форма на духовното общуване. Той ни сътвори способни да общуваме на ниво, което далеч превъзхожда човешките думи, но поради падението и окончателното ни разложение при Вавилонската кула по-късно ние сме изгубили тази

54 способност. Не можем да бъдем това, за което сме били създадени, докато не си възвърнем тази способност, а можем да го постигнем само когато бъдем освободени в
Неговото присъствие.
Започнах да осъзнавам, че когато престъплението на Адам го накара да се скрие от Бога, това беше началото на едно ужасно изкривяване на това, за което беше създаден човекът, както и на изключително голямо понижаване на неговите духовни и интелектуални способности. Те могат да бъдат възстановени, едва когато излезем от "скривалището си" и открием себе си пред Бога и пред другите, ставайки истински прозрачни. Единствено когато гледаме славата на Господа с "открито лице", ние се променяме в Неговия образ. Причината за многото покривала е нашето криене.
Когато Господ попита Адам след прегрешението му: "Къде си?", това беше
Неговият първи въпрос към човека и това е първият въпрос, на който трябва да отговорим, ако искаме да бъдем напълно възстановени в Него. Разбира се, Господ знаеше къде беше Адам. Този въпрос бе зададен заради Адам. Той беше началото на
Божието търсене на човека. Историята на изкуплението е разказ за това как Бог издирва човека, а не как човекът търси Бога. Когато сме в състояние изцяло да отговорим на този въпрос, когато знаем къде сме по отношение на Бога, тогава ще сме напълно възстановени за Него. Ние можем да научим отговора на този въпрос, само когато сме в
Неговото присъствие.
Това беше същността на цялото ми преживяване при съдийския престол. Господ вече знаеше всичко свързано с мен. Но всичко това се случи, за да позная аз къде съм.
Всичко това се случи, за да ме извади от скривалището ми и от тъмнината в светлината.
Започнах също да разбирам колко много Господ иска да бъде едно със Своите хора. По време на целия съд Той не се опитваше да ме накара да видя нещо като добро или зло, но да видя доколко то е било в единство с Него. Господ търсеше мен повече, отколкото аз търсех Него. Неговите съдби ме освободиха и Неговият съд над света ще освободи света.
Когато Божият съден ден дойде, той ще донесе окончателно избавление на Адам от неговото скривалище. Това ще бъде окончателното освобождение на Адам, а също ще сложи началото на окончателното освобождение и на творението, което е било подчинено на робство поради Адам. Тъмнината в света беше увековечена поради принудата да се крием, започнала след грехопадението. "Ходенето в светлина" не значи просто да знаеш и да спазваш определени истини а да си истинен и свободен от необходимостта да се криеш.
"Ходенето в светлината" означава, че вече никога няма да се криеш, било от Бога или от някой друг. Голотата на Адам и Ева преди падението, не беше само физическа, но също и духовна. Когато нашето спасение окончателно завърши, ние ще познаем тази свобода отново. Това, да бъдеш изцяло открит за другите, действително ще отвори нашите сърца и умове за светове, за които дори и не предполагаме, че съществуват.
Точно това се опитва да фалшифицира Сатана чрез движението Ню Ейдж.
Докато вървях, обмисляйки всичко, което бях научил, внезапно Господ се яви от едната ми страна отново в образа на Мъдростта. Само че сега Той ми изглеждаше много по-славен отколкото преди, дори когато беше на съдийския престол. Аз бях както зашеметен, така и преизпълнен с радост.
"Господи, нима се връщаш с мен по този начин?", попитах аз.
"Аз винаги ще бъда с теб по този начин. Но бих желал да бъда за теб още

Изтегляне 0.63 Mb.

Сподели с приятели: