Последната Битка

51 поверено. Но най-много престоли бяха заети от верните жени и майки, предали се на молитва.
Нямаше начин да отговоря положително на въпроса, който Господ ми зададе.
Не считах себе си за достоен да седна на един от престолите. Не бях дори достоен да стоя в присъствието на тези светии. Знаех обаче, че ми бе дадена възможността да получа най-голямата награда, но аз се бях провалил. Стигнах до отчаяние, но все пак ми остана една надежда. Независимо, че бях пропилял досегашните си години, все пак се успокоявах при мисълта, че още не бях свършил живота си на земята. Когато отговорих, че не съм достоен за тази чест, Господ каза:
"Но Аз те питам дали искаш да седнеш на това място?"
"Копнея за това с цяло сърце", отговорих аз.
Тогава Господ погледна към останалите тронове и каза: "Празните престоли
можеха да бъдат запълнени от хора, принадлежащи на различни поколения. Аз
поканих на това място Всеки, който призовава Моето Име. Тези места все още са
свободни. Сега, когато е настъпила последната битка много последни ще станат
първи. Тези места ще се запълнят още преди битката да е завършила. Хората, които
ще седнат тук, ще се отличават с две неща. Те ще носят мантията на Смирението и
ще приличат на Мен. Ти вече си облечен с мантията. Ако успееш да я задържиш и не я
изгубиш по време на битката, когато се върнеш, ти ще приличаш на Мен. Тогава ще
седнеш заедно с тези светии, понеже ще съм те направил достоен за това. Тъй като
цялата сила и власт е била дадена на Мен, единствено Аз мога да я давам. Ти ще
победиш и ще получиш властта Ми, само ако пребъдваш изцяло в Мен. Сега се обърни
и виж домочадието Ми".
Обърнах се и погледнах в посоката, от която бях дошъл. Оттук се виждаше цялата зала.
Славата на това зрелище надминаваше всичко, което бях виждал досега. Виждаха се милиони светци. Всеки от тях, включително и най-низшите по ранг, бе облечен със сила, по-голяма от тази на цяла войска. Славата, с която бяха облечени, надминаваше способността ми да възприемам. Но дори и в това си състояние успях да видя, че едва съвсем малка част от залата беше пълна.
Погледнах отново към Господа и бях изумен, защото видях сълзи в очите Му.
Той беше избърсал всяка сълза от очите на присъстващите тук, освен Своите. По лицето Му се търкулна сълза и Той я хвана в ръката Си. Тогава ми я подаде.
"Това е моята чаша. Ще пиеш ли с Мен?"
Нямаше как да Му откажа. Господ продължи да ме гледа и в очите Му усетих колко голяма е любовта Му. Той ме обичаше, въпреки че бях нечист, и желаеше да бъда близо до Него независимо от това, че не заслужавах. Тогава Той каза:
"Обичам всички Мои деца с любов, която сега не си в състояние да проумееш.
Обичам със същата любов и всички, които трябваше да са тук, но не дойдоха. Заради
тази Своя любов Аз оставих деветдесет и деветте, за да намеря изгубената душа.
Моите пастири не оставят едната душа, за да потърсят останалите деветдесет и
девет, които са се изгубили. Аз дойдох да потърся и спася погиващите. Искаш ли да
споделиш сърдечното Ми желание да отидеш и да намериш изгубените? Ще Ми

Изтегляне 0.63 Mb.

Сподели с приятели: