Последната Битка

7
Начало на битката
Тогава се обърнах и видях армията на Бога зад мен. Тя се състоеше от хиляди войници, но вражеската армия бе по-многобройна. Бях ужасен и обезсърчен, тъй като ми се струваше, че много повече християни изпълваха редиците на нечестивия, отколкото имаше в Господната армия. Разбрах също, че битката, която предстоеше да започне, щеше да се прочуе като Великата християнска гражданска война, защото малцина щяха да прозрат кои са силите, движещи двете страни в този неизбежен конфликт.
Когато се взрях по-отблизо в Божията армия, положението й ми се стори още по- безнадеждно. Малцина бяха напълно облечени и въоръжени
Повечето бяха само частично защитени с оръжия, а някои изобщо нямаха такива. Числото на ранените беше извънредно голямо. Повечето от приготвените за бой войници държаха малки по размер щитове. Беше ми напълно ясно, че те нямаше да им осигурят сериозна защита. За мое голямо учудване по-голямата от армията се състоеше от жени и деца. Много малко от онези, които бяха напълно въоръжени, бяха добре обучени как да използват оръжията си.
В края на армията се влачеше тълпа от хора, които много напомняха пленниците на армията на злото, но все пак коренно се различаваха от тях. Те бяха невероятно щастливи, сякаш опиянени. Играеха игри, пееха песни пируваха и се местеха от група на група. Затичах към Господната армия за да избегна атаката, която наближаваше.
Нямаше съмнение, че ни предстоеше една неравна битка и сигурно поражение. Бях особено загрижен за тази тълпа, която се влачеше зад Божията армия, и затова се опитах да надвикам глъчката и да ги предупредя, че наближава битка. Само някои успяха да чуят гласа ми. В отговор те направиха "знак на мир" и казаха, че не вярват във войната и че Господ няма да допусне да им се случи каквото и да е зло. Отново се опитах да им обясня, че не случайно Бог ни е осигурил оръжия, но те побързаха да ми отговорят, че са дошли до място на мир и радост, където нищо подобно не може да им се случи. Започнах усърдно да се моля Господ да увеличи щитовете на въоръжените войници, за да могат да защитят онези, които не бяха готови за битката.
Тогава при мен дойде един ангел, който ми даде тръба и ми каза незабавно да затръбя с нея. Подчиних се. Видях как онези от воините, които бяха облечени поне с част от Божието всеоръжие веднага от реагираха и застанаха мирно. Тогава им бяха донесени допълнителни оръжия и части от военно облекло. Те побързаха да се облекат.
Забелязах, че ранените воини не покриха раните си с доставеното им военно оборудване. Преди да успея да кажа каквото и да е, вражеските стрели започнаха да се изсипват върху нас. Всеки, който не беше напълно приготвен за боя, пострада.
Воините, които не бяха покрили раните си, бяха наранени на същите места.
Ранените от стрелите на Клеветата веднага започнаха да клеветят тези, които не бяха пострадали. Улучените от стрелите на Клюкарството започнаха да одумват. Не след дълго в стана настъпи голямо разделение. Чувствах, че всеки момент ще започнем да се самоунищожаваме, също както бе станало с някои от езическите армии в
Писанието, повдигнали се едни срещу други. Чувството за безпомощност бе ужасно.
Внезапно връхлетяха лешояди, които грабваха ранените и ги отнасяха в лагера на пленниците. Ранените все още държаха в ръце мечовете си и много лесно можеха да поразят с тях лешоядите, но не го направиха. Всъщност тези воини бяха отвличани доброволно, понеже бяха изпълнени с гняв към останалите от нас, които не бяхме пострадали.
Тогава си спомних за тълпата, която следваше армията, и изтичах да видя какво се бе случило. Сцената, която се разигра с тези воини, бе още по-отчайваща. Хиляди

8 ранени лежаха по земята и стенеха. Небето над тях потъмня от лешоядите, отнасящи ги в плен на врага. Много от онези които не бяха ранени, стояха сякаш вцепенени и не можеха да повярват на очите си. Те също бързо бяха отнесени от лешоядите. Някои от воините се опитаха да отблъснат лешоядите, но нямаха подходящи оръжия.
Пострадалите бяха толкова ядосани, че заплашваха и пъдеха всеки който им се притичваше на помощ, но се покоряваха на лешоядите.
Онези, които не бяха ранени и се бяха опитали да отблъснат лешоядите, започнаха да бягат от бойното поле. Този пръв сблъсък с врага бе тъй опустошителен, че бях изкушен да се присъединя към бягащите. Тогава, учудващо бързо, някои от побягналите се появяваха отново, напълно въоръжени, с големи щитове в ръце. Тогава за пръв път изпитах насърчение от видяното.
Воините, които се завръщаха, изразяваха внушителна решимост, която бе заела мястото на предишното празнично веселие. Знаех, че те са били заблудени веднъж, но че няма да го допуснат отново. Те започнаха да заемат местата на падналите и дори оформиха нови редици, за да защитят тила и фланговете. От това смелостта на останалите войници нарасна, а също и решителността им да застанат и да воюват. В този миг се появиха три големи ангела - Вяра, Надежда и Любов, и застанаха зад нас.
Докато ги гледахме, щитовете ни започнаха да растат. Изумително беше колко бързо отчаянието се бе превърнало във вяра. И то здрава вяра закалена от опита.

Изтегляне 0.63 Mb.

Сподели с приятели: