Посветено на Присъединяването на Република България

КАН АЛБУГА= СЪГЕРКАН

339-310

КАН ТАРГИЗ

320-314

КАН АРБАТ

Златната царска корона на Сарматските=Българските владетели.

КАН БАЛАК

КАН ЧИБУК

КАН КУР

КАН КУБАР

КАН АСКАЛ

КАН АСПАР

Писмените знаци върху обратната страна на монетата са на Кашанското писмо=Куниг

СИН НА КАНДЖАЛ

Потомък на Сигеркан. Неговата майка е кашанска/масагетска/ принцеса. В младостта си извършил поход на Изток до река Хин/Инд/ в Западна Индия. На Запад разгромил и подчинил Даките, а на юг, Кавказ и Мала Азия. Превзел Мидан/Азербейджан/, Аряк /Армения/, Барджил /Персия/ и подчинил държавата на Селевкидите…Някой смятат, че той е съставил кашанското писмо, но всъщност той направил писмена реформа като от по-старата система “Самра” отделил знаците с религиозно и магическо значение и знаците за държавна и обществена кореспонденция, които били наричани “Куниг”.

КАН КУБАН

Владетел, който създал и редица поеми и песни отразяващи историята на българите от които Кул Гали е запазил следните негови думи :”…Иджик/14 953 г.пр.н.е./събрал под своята власт седем племена. Благодарение на това създал един народ Българи. Таргиз/320 г.пр.н.е./ заставил всички да мислят за запазване на единството, за запазване на властта. Кашан разширил териториите от Седемречието/Бактрия/ до Сула /Дунав/. Те предприели тези действия по внушението на Тангра. Аз, Кубан, съм потомък на Иджик, Таргиз и Кашан. Аз моля Тангра да ме вразумява както моите предци”.

КАН ЧИЛЯР

152-146

КАН АЛАН

140-107

дошъл на памощ на бершудците и в 107г.пр.н.е. отново пленили Саумак. Узнавайки за това Алан умрял, а синът му Саумак умрял в заточение в Дарбазан. Тялото на Саумак било откупено за голямо количество злато и бил погребан в родината си на брега на река Сакмар.

Релеф: Кан Алан и неговия син Саумак.

КАН САРИЧИН

107-65

Монети от времето на Кан Саричин.

В неговото царстване Бершуд/Босфорското царство/ попаднало под власта на Римската империя.

Саричин водил първите сражения с Римляните.

За този период римският историк Плиний Стари казва: “ ...По най-ниски изчисления... всяка година... отнемат от нашата империя по 100 милиона сестерции... а ни изпращат... такива стоки, които при нас се продават 100 пъти по-скъпо”. Това определя и военната стратегия на Римската империя на изток. Първите сражения между римските легиони и сарматските=българските войски в северното Причерно-морие са в І в. пр.Хр., по времето на кан Саричин (107-65 г. пр.н.е.) и Луций Корнелий Сула. В тези сражения Боспорското и Понтийското царство, които са под властта на Митридат VІ и Парфия (Партия), след две неуспешни войни със Сула и сключения мир в 85 г. пр. н. е., те оттеглят своята подкрепа за кан Саричин и дават територии и плацдарм за римските легиони. (История на древния Рим. Стр.169.) /2/. В 66 г. пр. Хр. римските войски, предвождани от Гней Помпей, нахлули в Колхида, а след това и в Армения /2, стр. 190/. “...Опитът на Помпей (65г.) да мине от долината на Фазис към Каспийско море и да завладее древния търговски път за Изтока завършил с неуспех.” /2, стр.191/.

КАН КАТРАГ

65-21

Синът на кан Саричин, кан Бершуд = Катраг (65-21 г. пр.Хр.), сключил договор с планинското кавказко племе котраги за война срещу римските легиони. В тези сражения срещу легионите на Гней Помпей, сарматите=българите на кан Бершуд=Котраг участвали с над 200 хиляди конници, подкрепени от още 20 хиляди конници от кавказкото племе котраги, наети на българска служба /Strabon-XI, 5, 6/. След завръщането на Помпей в Рим, въпреки отчета му пред Сената, че на Изток е победил: “...двадесет и двама източни царе...”, той изпада в немилост! Той не е осъществил главната задача: ДА ЗАВЛАДЕЕ ДРЕВНИЯ ТЪРГОВСКИ ПЪТ ЗА ИЗТОКА. Общественото признание на немалкото негови военни успехи, му създава възможност да запази частично своята власт като формира първия Триумвират: Помпей, Цезар и Крас. В 55-53 г. пр.Хр. Крас поема отговорност и отново насочва силна армия от 7 легиона и 4000 конници на Изток. В Кавказкия регион, край селището Синака, той бил убит, а армията му напълно унищожена. От 40-хилядната римска армия само 10 хиляди се върнали в границите на римската провинция /2, стр. 202/.