Посветено на Присъединяването на Република България

КАН БАРИН

46-106

Монети от времето на Кан Барин.

Мечтаел да отмъсти на Дарбазан/Понтийското царство/ за смъртта на своя прадядо Саумак. По съвет на своя тъст – бек Шан, той обсадил Кряшен /Херсон/ и оттеглил обсадата само след като му предали скулптората на Тама – бершудския пълководец/Диофанд/, пленил неговият прадядо Саумак. Барин отрязал от скулптурата главата и я хвърлил в яма до гроба на Саумак. След това извършил поход към Дарбазан и го разгромил .

Кан Барин (46-106) воювал през 55-62 г. с римската армия изпратена в Армения от император Нерон (54-68). “...римляните били принудени да капитулират...” /2, стр. 261/. За кан Барин е отбелязано: «...Той мечтаел да отмъсти за смъртта на своя дядо Саумак и обсадил Херсон с условие да му предадат скулптурата на Тама – пълководеца, който пленил дядо му. След като получил статуята, той й отсякъл главата и я заровил до гроба на дядо си, а после извършил поход и разгромил Дарбазан.»

Сарматски=Български войн.

Император Траян (98-117) в 101 г. с голяма римска армия построил мост и преминал река Дунав. Укрепения град Сармизегетуза, го превзел чрез продължителна обсада. След кратко примирие и военни подкрепления последвали нови походи на император Траян с очевидната цел да овладее контрола на Северния търговски път на сарматите=българите и Южния търговски път на Парфия (Партия). /2, стр. 271-273/ В чест на своите победи император Траян издигнал скулпторен паметник в Рим – Траяновата колона с особенно ценни за сарматската=българската история релефи.

Сражение между Римски и Сарматски=Български войни. Релеф. Траянова колона. Рим.

От тези релефи правим заключения за бойните доспехи и физическия образ на старите българи.

Детайли от скулпторен релеф. Сарматски=Български войни в сражение с римляните на император Траян. Траянова колона – Рим.

Скулптурен релеф на трофейни бойни доспехи на Сармати=Българи./5/. Траянова колона. Рим.

Походите и политиката на император Траян и последвалите го императори Адриян и Антоний Пий създават противоречие и разцепление в ръководството на държавата на старите българи.

СИН НА КУБАР

?-150

Известен е и под имената Таш-Баш или Ер-Таш. Неговото управление било жестоко и разбойническо, поради което го намразили. Той забранил търговията с Кашан /Средна Азия: Хорезм, Согдина, Бактрия, Уйгурия, Хоросан/ и вообще притеснявал търговците. Загиал в 150 година в дуел с Агарджа, който се състоял по настояване на неговата сестра Бояр-Киз и много български тархани, недоволни от управлението на Артан. След неговата гибел, сестра му се омъжила за Агарджа и той бил провъзгласен за български владетел, а синът му Шада Банат заминал с част от своите хора в Кавказ.

150-189

. В 162 г. император Марк Аврелий (161-180) бил принуден да прехвърли легиони от дунавската граница в кавказкия регион с военноначалници Авидий Касий и Стаций Приск. В чест на победите си над сарматите Марк Аврелий пуска в обращение монети с титул “Сарматски”- 177

Монети с титул Сарматски. Марк Аврелий.

СИН НА БОЯР-КИЗ И АГАРДЖА-РУЖА

189-210
КАН БАРАК

СИН НА БОРИС

210-235

Монети от времето на Кан Барак.

СИН НА БАРАК

235-271

Сведенията за това срещу кого се е сражавал император Деций (249 -251) в последната си битка, са уклончиво противоречиви: скити...готи...? Те, след като преминали река Дунав, се втурнали в Долна Мизия. Император Деций избил 30 хиляди врагове, но после при сражение самият той загинал. В българските летописи това е отразено по следния начин : “Кан Баранджар (син на кан Барак. б.а.) (235-271), заедно с наетите на българска служба котраги, в 251 г. разбил войските на император Деций. Самият император паднал убит в този бой. След това войските на кан Баранджар разграбили римските владения на Черно море и с щурм взели Дарбазан заради неплащане на данък” /1, том ІІІ, стр. 90/.

СИН НА БАРАНДЖАР

271-294

Император Проб (276-282) издал емисия от монети в чест на нанесеното от неговите войски поражение на сарматите=аланите=българите и на техните съюзници готите в долното течение на Дунава и в Илирик.

СИН НА КЕРМЕС

294-308

Император Диоклетиян (284-305) извършил военна и административна реформа и издал емисия от монети по случай успешните му войни на Дунав.

СИН НА БАРАДЖ

308-

При неговото управление държавата се разпаднала на шест части.

СИН НА АЛТИШ

Император Константин І (306-337) също издал емисия от монети в чест на победата си над сарматите и готите в 322 г. Император Константин ІІ (337- 351) нанесъл на “варварите” сармати поражения в долна Панония и Мизия и също издал емисия от монети. /3/

Монети издадени от Император Константин ІІ..

363-378

Кан Болюмар (363-378) от рода Дуло е известен в историографията и под имената Болюмар-Шек, Шек-Алп, Баламбер и Баламир. В резултат на този брак възниква траен съюз между сарматите=БЪЛГАРИТЕ и ХОНИТЕ=хуните.

Готите били предупредени да си търсят нови земи. Поради отказ от тяхна страна, кан Болюмар и синът му Алп-Бий, синът на Туран-Бика, били принудени да използват военна сила.

378-402

С реорганизирана и допълнена с хунски подкрепления армия кан Алп-Бий (378-402) извършва първия си военен поход срещу Римската империя (378 г.). Негов противник бил император Валент (364-378). Решителното сражение станало при Адрианопол, където кан Алп-Бий разбива 80-хилядната елитна армия на император Валент. В чест на тази победа кан Алп-Бий бил наричан и кан Дере (така българите наричали Адрианопол), и кан Арбат (така българите наричали близката планина Родопи, където станало сражението). “...След разгрома при Адрианопол, владетелите на Римската империя вече не можели да възстановят римската армия... поражението имало катастрофални последици за римската държава" /2, стр. 375/. В съвременната историография, след 378 г. сарматската държава и сарматите сякаш изчезват!

САРМАТИТЕ, КОИТО СРЕЩУ БОСОНОГИТЕ РИМСКИ ЛЕГИОНИ ПРОТИВОПОСТАВЯТ 220 ХИЛЯДИ БРОНИРАНИ РАСОВИ КОНЕ И СМЕЛИ БОЙЦИ...ИЗВЕДНАЖ...НЯКАКСИ ИЗЧЕЗВАТ БЕЗ РЕГИСТРИРАНО ОТ ХРОНИСТИТЕ ПОНЕ ЕДНО СРАЖЕНИЕ С «ХУНСКИТЕ НАШЕСТВЕНИЦИ»?

Съвременна реставрация на сарматски войн./6/.

А по нататък, в съвременната историография, се споменават само хуните или хуно-българите. Сарматският=Българският Кан АЛП БИЙ=ДЕРЕ=АРБАТ се представя в съвременната историография като хунски вожд под името Донат, а победата при Адрианопол се приписва на готите!?

След тази катастрофална за Римската империя битка, настъпва прелом в отношенията между двете държави на основание сключен договор. В 388 г. Кан Алп-Бий /378-402/, който знаел за посланието на своите предци, двадесетте коници явили се пред унищожетеля на мирно население – Александър “Велики”/Македонски/ и казали:”...ВНИМАВАЙ ДАЛИ ЩЕ ПОЖЕЛАЕШ СЪСЕДИТЕ ТИ ДА ТИ БЪДАТ ВРАГОВЕ ИЛИ ПРИЯТЕЛИ...”. Кан Алп-Бий сключва договор и дава подкрепа на Император Теодосий І /379-395/ срещу претендента за престола Максим. В 395 г. След смъртта на Теодосий І Великата Римска Империя е разделена от неговите двама синове – Хонорий/395-425/ със столица Рим и Аркадий/395-408/ със столица Константинопол.

След тази военна катастрофа, управлението на Римската империя поема император Теодосий І (379-395). “...Готите били официално приети в римската армия...” /2, стр. 375/. В 395 г. империята е поделена между двамата синове на император Теодосий І - император Хонорий (395-425) със столица Рим и император Аркадий (395-408) със столица Константинопол. Столицата на сарматите=българите, Кан-Балин (днешният Киев), в чест на победата над император Валент в 378 г. е преименована в Кан-Дере. На близкия хълм до нея са погребани кан Болюмар-Шек и кан Алп-Бий и е издигнат висок паметник във вид на знака на рода Дуло /1, том І, стр. 14/. В съвременната историография неговото име и родова принадлежност са фалшифицирани, Кан Алп-Бий е преименован в “Улдийн”...”Вожд на Хуните”!? Други «изследователи» го представят под името «ДОНАТ», а не Кан Арбат, и той бил вожд на някакво неясно племе подчинено на Харатон, т.е. на своя син Каратон? Той разпоредил териториите между долното течение на река Дунав, планинския масив на Карпатите и река Днепър да бъдат държавно охраняем регион - “Онгъла”, за пасища на бойни коне. След неговата смърт, тленните му останки са поставени с тържествен ритуал до тленните останки на неговите баща и майка, Кан Баламбер=Щчек-Алп и българската царица Туран-Бика. Над погребалния комплекс /в местността Щековица-Киев/ е изграден величествен паметник със знака на рода Дуло.

Кан Алп-Бий и неговата съпруга Урус-Ружа оставили в наследие трима синове: Каратон, Урус-Ружа Бургас и Муенчак.

КАН КАРАТОН

СИН НА АЛП-БИЙ И МАСАГЕТСКА ПРИНЦЕСА ОТ РОД УРУС-РУЖА

402-414

Кан Каратон (402-414), най-големият син на Алп-Бий се отличавал с огромна физическа сила и често в столицата организирал състезания по борба /1, том ІІІ, стр. 91/. От негово време и до сега в практиката на различните племена и народи се установява коректност при двубой между мъже «КАРАТЕ» /за разлика от практиката в Римската империя, най-силните мъже, пленници на противниците на империята да бъдат предоставени за обществено зрелище като храна на лъвове/. Съгласно Законът “ТОРЕ” на Старите Българи=Сарматите: “...ВОЕННОПЛЕНИЦИТЕ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА УБИЙСТВО И РОБСТВО...ТЕ, КАКТО И ТЯХНИТЕ ЖЕНИ И ДЕЦА МОГАТ ДА СЕ ЗАВЪРНАТ В СВОЯТА РОДИНА СРЕЩУ ОТКУП...ИЛИ ЗАМЯНА НА ВОЕННОПЛЕНИЦИ НА САРМАТИЯ=СТАРИТЕ БЪЛГАРИ...КАТО ОТКУП И В ЗАМЯНА БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ И ЛИЦА/БЕГЪЛЦИ/ ИЗВЪРШИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДЪРЖАВАТА НА САРМАТИТЕ=СТАРИТЕ БЪЛГАРИ...”/.

СИН НА КАН АЛП-БИЙ И ЦАРИЦА УРУС-РУЖА

414-434

В съвременната историография кан Урус Ружа Бургас е представен като едноличен управител на хуните, сключил договор с Византия. Има данни, че след смъртта на кан Каратон, неговият брат, по-малкият син на Алп-Бий, кан Урус Ружа Бургас (413-434) е получавал от Византия по времето на Теодосий ІІ (408-451) ежегоден данък в размер на 350 фута злато. В съвременната историография родовата му принадлежност и името му са фалшифицирани и най-често е назоваван под името Роас. Той е роден по време на похода на баща му кан Алп-Бий срещу император Валент т.е. в 378 г. Майка му е масагетска княгиня от рода Урус-Ружа (росомони). По негово време, третият брат Муенчак, бащата на Бледа и Атила, е продължил да заема поста Урус-Тархан т.е. глава на правителството. След смъртта на Муенчак, той е погребан до дядо им кан Болюмар. Кан Урус Ружа Бургас е умрял в 434 г. край река Дунав и там селището е наименовано на негово име (днешния град Русе) /1, том ІІІ, стр. 91/. В сключените договори с Византия и Западната империя отново се потвърждава, че Панония принадлежи на сарматите = българите. След смъртта на кан Урус Ружа Бургас, двамата синове на Муенчак и внуци на Алп-Бий, кан Бледа (434-445) и кан Атила (434-453), стават съуправители и сключват с Византия подновен договор, с който сумата на ежегодния данък се променя на 700 фута злато, както и клаузи, определящи границите и тяхната охрана, търговските отношения и др.

ВНУЦИ НА КАН АЛП-БИЙ, СИНОВЕ НА УРУС-ТАРХАН МУЕНЧАК

В Константинопол кан Атила получава звание magister militum. В 441 г. поради неспазване на договора кан Бледа и кан Атила предприемат военни действия срещу Византия и войските им стигнали до Константинопол. В 443 г. император Теодосий ІІ бил принуден да сключи нов договор при утежнени условия –ДВОЙНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ДАНЪКА И ПРЕМЕСТВАНЕ НА ГРАНИЦАТА НА ПЕТ ДНИ ПЪТ ЮЖНО ОТ РЕКА ДУНАВ. Заради неподчинение са подложени на обсада и превземане със стенобойни машини градовете Рациария, Филипопол, Сердика и Нисус

За смъртта на Кан Бледа, съвременната историография има неоснователни и абсурдни твърдения, че отговорност носи Кан Атила. Ако, обаче, бъдат взети под внимание фактите, че Бледа, Атила и сестра им Лебед са деца на Урус-Тархан т.е. глава на правителството Муенчак/Мундзук/, би следвало по- внимателно фалшификаторите да детайлират тези си твърдения. Бащата е най-коректният и морален държавник в ранното средновековие, възпитавал и своите синове в спазването на принципите на ДРЕВНИТЕ МЪДРЕЦИ НА НЕГОВИЯ РОД И ДЪРЖАВНОСТ и изразени от АСКАЛ=АНАХАРСИС/стр5./. За сестра си Лебед, братята Бледа и Атила в региона на сегашния град Харков изграждат специална резиденция, а след това я дават за жена на франкски вожд-негодник, който я отравя. Атила почти незабавно със своята войска пристига в неговия укрепен град на брега на река Лоара за да изисква отговорност и произнася общоизвестната фраза : « АЗ СЪМ БИЧ БОЖИЙ» ("flagellum dei ") . След смъртта на Кан Бледа, за която носи отговорност Теодосий ІІ, неговата съпруга, продължава да изпълнява съвладетелските функции в българската=сарматската империя. Приск Панийски, които е в състава на Византийското дипломатическо посолство прави описание на резиденцията на съпругата на Кан Бледа и на нейната благотворителна помощ за разпиляните от внезапна буря посланици, на които тя дава любезен подслон, храна и чисти дрехи. Те, посланниците на Император Теодосий ІІ са включени в кортежа на Кан Атила при пътуването му до Столицата, където тържествено млади жени облечени в бяло облекло, го посрещат с хляб и сол. Поднесената му чаша с вино, Той излива в памет на своя брат Бледа. Приск е удостоен с честта два пъти да бъде приет от съпругата на Кан Атила, името на която е КЕРКА.

Кан Атила. Портрет от неизвестен средновековен художник.

Царица Керка. Фрагмент от картината на Мор Таун.

2.

Царица Керка. Портрет. Автор: Боно Шкодров.

Тя му е родила трима синове : Елак, Дизингих-Хурса и Ирник. Керка удостоява с внимание и любезно гостоприемство дипломатът Приск, който описва интериора на нейната резиденция: скъпи килими и общество от насядали млади жени, които везат шевици върху бяло платно и тихо пеят «варварски» песни.

След направеното от автора допълнително изследване, свързано с личностното име”Керка”, се оказа, че само в Аспаруховата България/Република България/ то е запазено като особена реликва от по-стари времена, както в народните предания и народните песни, така и в личните имена на много на брой българки. В Република Македония терминът “Керка” има смидъл –дъщеря, а на езикът в Република Коми в Руската Федерация, има смисъл – добрият дух на къщата.

Според описанията на Приск наблизо е главната държавна резиденция на Кан Атила, където Той приема посланници и разглежда жалби. Там Приск също описва своите посещения. Кан Атила е облечен в бяло и седи на трон от дърво със сложна високохудожествена резба. Не носи защитни доспехи и оръжие. За разлика от своите генерали и членовете на държавния съвет, Той се храни в съдове от дърво и пие с чаша от дърво. Всички други използват златни или сребърни прибори. Той винаги е особенно внимателен, наблюдателен и има респектиращо сериозен, а в някои моменти и строг израз. Яде и пие умерено и не се поддава на емоционални внушения на околната среда. Само писмото на Теодосий ІІ предизвиква у него по- висока степен на строгост и ярост. Тук обаче трябва да се вземе под внимание, че именно това посолство, в което участва Приск има всъщност за главна цел убийството на Кан Атила. Заговорът на Теодосий ІІ и неговата организация са разкрити от Кан Атила. Независимо от това коварство, Той не само, че не прилага санкции спрямо упълномощените от Теодосий ІІ изпълнители на заговора, но ги освобождава, дава им дарове и ги връща на Теодосий, заедно с голяма част от византийските военнопленици без да настоява за тях да платят дължимия данък съгласно договора между двете страни. Съгласно Чл.52 от Законът»ТОРЕ» на Сарматите=Българите: «Ако някой чуждоземен владетел откаже да плати на Българската държава дължимият по договора данък...Канът има право да употреби военна сила.».

В договорите сключени от Кан Атила е предвидена и клауза за предаване на военноплениците. Съгласно Чл.37 от Законът «ТОРЕ» : «Пленените не подлежат на убийство». Те могат да бъдат върнати на съответната страна срещу заплащане, но онези от тях, които избягат през границата без заплатен откуп, трябва под стража да бъдат върнати. Също под стража трябва да бъдат върнати и бегълците, които в територията Държавата на Кан Атила са извършили държавни, криминални и терористични деяния, независимо от тяхният ранг, расова и родова принадлежност. Те подлежат на съд съгласно закона «ТОРЕ».

В договорите, сключени от Кан Атила е предвидена и клауза за свободна, взаимноизгодна търговия. Определени са зоните за взаимен търговски обмен на стоки и двустранната охранителна система между договарящите се страни за предотвратяване на лъжовни сделки и нежелателни сбивания между търговци и други лица. Виновните лица при такива нежелателни и рецидивни ситуации се предават на отговорност в съвместен съдебен състав на договорилите се страни. Приск Панийски свиделства, че преговорите между двете страни по такива въпроси са се водили извън града и ЦАРСКИТЕ СКИТИ=САРМАТИ=БЪЛГАРИ са били на коне. Това налагало «за достойнство» и представителите на Византия, също да бъдат на коне.

Недостатъчно изяснени са обстоятелствата за войната на Атила срещу Западната империя. Вече отбелязахме военната помощ на кан Алп Бий, дадена на император Теодосий І срещу готите, окупирали и безчинстващи и мародерстващи в неговата столица Константинопол. Кан Каратон, синът на Алп Бий, по подобен начин спасява свещения град Рим чрез военна помощ дадена на император Хонорий срещу готите (409г.). В 423 г. Кан Урус Ружа Бургас отново оказва военна помощ на император Хонорий срещу узурпатора Йоан, който прави опит да му отнеме властта. След смъртта на император Хонорий в 425 г. неговият малолетен наследник, император Валентиан ІІІ (425-455), отново получава помощ от кан Урус Ружа Бургас за утвърждаването на властта си. Взаимоотношенията на двете държави са регулирани от договори, включващи границите и охраната им, търговските връзки и др., включително и военна помощ. В 435 г. командващият римските войски Аеций, получил военна помощ от Бледа и Атила срещу бургундския крал Гундахар. В 437 г. римският военноначалник Литорий получил военна помощ в Арморика /4, стр.113/. Тези исторически факти показват, че не случайно планинският масив в централна Европа носи обобщаващото наименование на Българските=Сарматските Богове «АЛПИ».

Приск, който пребивавал известно време в столицата на Атила в Панония, го определя като :”...крупен държавен деятел извършил велики дела...”. Приск и съвременниците му констатират, че в държавата на кан Атила няма робство и тежки данъчни задължения и чужденците могат да живеят спокойно, а различните вероизповедания не са подложени на преследване. Културното, моралното, търговското и военното превъзходство на Българите=Сарматите, не само, че не е изследвано, а е фалшифицирано от няколко века насам.

Някои изследователи отбелязват намесата на Атила в муждуособици на франките, свързани с престолонаследието (447г.). Най-вероятно тук става проблем все още непълнолетният племенник на Кан Атила, синът на неговата сестра Лебед.

Кан Атила и франките. Йожен Делакруа. Лувър. Париж.

Кан Атила и Държавният Съвет в присъствието на византийският посланик Приск, както и в присъствието на тримата синове на Атила-Илак, Дизингих=Хурса и Ернах. Живописна творба-Мор Таун

В българските летописи е отбелязано следното: “Кан Атила=Тохол от рода Дуло е роден в годината на коня 406/1,том ІІІ,стр.92/...той тръгнал срещу алманите и франките, защото техният цар отровил своята жена – сестрата на кана /Лебед/...Разбил най-силните алмански племена, така че част от тях избягали по морето Кук-Дингиз на осторовите Садум и Галидж...” /1, том. І, стр. 14/.

Неизяснено в съвременната историография е кога и при какви обстоятелства е настъпила смъртта на Царица Керка, съпругата на Кан Атила. Най- вероятно това е станало малко след византийското посланичество в което е участвал и Приск. Осъществено е чрез отрова и е подобно на смъртта на сестрата на Кан Атила -Лебед. Законът на Сарматите=Българите императивно налагал Владетелят, за да няма противоречия в престолонаследието, е задължен да има само една съпруга.

Загубата на неговата съпруга, Царицата Керка е дало основание на сестрата на император Валентиан ІІІ, Хонория да направи предложение да стане негова съпруга. Тя, отправила писмо от Атила и му изпратила венчален пръстен (450 г.). След обсъждане и решение по това предложение в КИНЕШЪТ=НАРОДНИЯТ СЪБОР, Кан Атила с любезно послание поискал съгласието на равенското правителство за неговия брак с Хонория. При това положение той следвало да получи половината от Западната империя, а именно Галия. Равенското правителство, обаче в тази фаза от времето е подложено на масова терористична инфилтрация от Готите и лишено от възможност да вземе самостоятелно държавническо решение. Може би това е ключът за изяснявяне на променените отношения между Атила и Аеций, който първоначално намерил приют и помощ от Атила, а после, почти като заложник на готите на Теодорих-Кривогледия участвал във война срещу Атила - Каталунската битка.

Не считаме за достоверно, че кан Атила е претърпял поражение при Каталунската битка /20 юни 451г./ Главната цел на Кан Атила в тази битка е да бъдат разбити Готите и това е осъществено. Убит е и техния водач Теодорих Кривогледия, след което Кан Атила оттегля воиските си в Панония и подготвя похода към Рим, а част от войските изпратил в поход срещу Константинопол заради неплатени данъци. В основната си част изследователите на Каталунската битка се основават на сведенията на Готския историк Йорданес, които са един век по-късно и очевидно пристрастни.

Срещата и преговорите на Папа Лъв І с Кан Атила. Автор Рафаело.

Непубликувани до сега са преговорите на кан Атила с папа Лъв І. В резултат на тези преговори кан Атила изтегля своите войски от териториите на Западната империя. Едва ли кан Атила би оттеглил войските си, ако при тези преговори не е постигнато взаимноприемливо и стратегически полезно решение, отразено в писмен договор между двете страни. Най-вероятно в този договор е отразено и решението за бракът между Кан Атила и Хонория.

Кан Атила идва в Рим за Хонория

След завръщането си в своята столица и отчет пред Великия събор, войските и народа, по време на ликуващи празненства...той умира при неизяснени обстоятелства. Може да се допусне хипотезата, че е отровен от агент на Византия. Показателно в полза на такава хипотеза е писмото на кан Атила до император Теодосий ІІ където се казва : “...Теодосий е син на един почтен баща. Атила произхожда също от един благороден род и той е успял при всички свои дела да запази унаследените от своя баща Муенчак чест и достойнство. Теодосий, обаче, посрами честта на баща си и се унижи до положението на един роб, тъй че се видя принуден да плаща данък. От това следваше, че той дължи почитание на мъжа, когото щастието и заслугите му го бяха поставили над него. Вместо това, той се опитва като недобросъвестен роб да устройва ЗАГОВОРИ против своя господар”. /Уелс. Световна история. Том 2. стр.126-127/.

Кан Атила и синът му Ирник. Автор Мор Таун.

Причината за смъртта на кан Атила би могло да се изясни преди всичко и от текста на непубликувания договор между кан Атила и император Валентиан ІІІ, предаден на папа Лъв І. Допускаме, че смъртта е причинена чрез отравяне с бром или някаква растителна отрова. Приск отбелязва, че за разлика от своите генерали, които пиели със златни и сребърни съдове, единствено Атила пиел от дървен съд. Тленните останки и погребалните дарове на Атила са поставени в три саркофага: най- вътрешния-златен, поставен във втория-сребърен, а външния- железен. Погребалният церемониал е траел три дни. В нашето изследване на сарматски погребален комплекс http://balgarite.interbgc.com/ приложение ІІІ-1, изразихме нашата хипотеза за евентуално археологическо издирване на погребалния комплекс на Кан Атила.

КАН АТИЛА. Портрет. Автор : Боно Шкодров. 1994. Цикъл : «ПОСЛАНИЯТА НА ПРЕДЦИТЕ».

Смъртта на Кан Атила в съвременната историография се представя като край на “...жестокото хунско нашествие в Европа...”, а всъщност това е краят на взаимнополезните културни, търговски и държавнически отношения между държавата на Сарматите=Българите и Римската империя. Това е и краят на Западната римска империя и на епохата на робовладелчеството и началото на процеса за образуване на европейските държави.

В последните няколко века историографията има злостно отношение към най-великия държавник в историята на човечеството, Кан Атила=Тохол и за това преднамерено се използват всякакви средства и фалшификации. Като пример в това отношение би следвало да посочим и т.н. «Именник на българските ханове», както и тиражираните твърдения, че Атила имал многобройни наследници, които се скарали за върховната власт! Особенно недостойно, родопредателско и греховно в това отношение е «изследователската» историография на Русия, Украйна и България.

СИН НА КАН АТИЛА И ЦАРИЦА КЕРКА

453-454

По- горе посочихме, че най-върховният орган на държавната власт в сарматската=българската държава е «Кинешът», Народният събор състоящ се от 500 родови и военни представители. Наследници на кан Атила са тримата негови синове: Илак, Дизингих /Хурса/ и Ирник и след неговата смърт държавната отговорност поема най-големият му син КАН ИЛАК 453-454. Преждевременната и неестествена смърт на най-великия държавник, уважаван дори и от враговете, уважаван и обичан от своите народи и войска, както и резултатите от следствието за причините за неговата смърт, породило разногласия. Разногласията в Кинешът-Народният събор се пренесли и в обществото на армията и народа. Като едно ехо...са останали множество легенди всред Европейските и Азиатските народи от Тихия Океан до Атлантика, на множество Народи и тяхното уважение към Великия Кан Атила. В резултат на противоречията в Кинешът-Народният събор настъпило РАЗЦЕПЛЕНИЕ. Част от военноначалниците били за незабавна атака към град Рим. Друга част от военноначалниците, на основание следствието, били привърженици за атака и наказателна операция спрямо Константинопол. Трета част, с предимно стари сарматски родове и хунски военноначалници възприели тактиката за оттегляне на Изток. Трите посоки на разногласия прерастнали във вълнения всред народа и войската. Усилията на Кан Илак за помирение и единодействие завършили с неуспех.

Кан Илак. Автор Мор Таун.

Той бил убит при “междуособици и бунтове край река Недау”, както се твърди в съвременната историография! Поради заличени, скрити или унищожени оригинални източници за убийството на Кан Илак, в съвременната историография е останало поне едно достойнство “...при сражение...”!?

Тук се налага да отбележим един немаловажен фрагмент от сведенията на Приск, че по времето на неговата мисия в столицата на Кан Атила, поради византийски интриги в централната част на Държавата-Северното Причерноморие, на Илак се наложило да въведе ред. На връщане, обаче, паднал от коня и си счупил дясната рака.

След убийството на Кан Илак, държавната отговорност поема вторият син на Атила. Генералите отцепници, които отказали да се подчинят на заповедите на Кан Илак и били твърдо убедени, че отговорността и възмездието за смъртта на Атила следва да понесе Рим, се организирали и го опустошили. Това е т.н. нашествие на “вандалите” на ГЕЙЗЕ-РИК и ХУНЕ-РИК. Първият от тези двама генерали, които носят отговорност за опустошението на град Рим, има готски произход. Вторият генерал е от хунски произход. Неговите армии,/ в състав етничеки монголоидни хуни и индоевропеидни алани / , след опустошаването на град Рим, по споразумение на двамата пълководци, са пренасочени към северното крайбрежие на Африка със цел да бъде превзет укрепения град Картаген. Монголоидните хуни и индоевропеидните Алани, впоследствие създават особенният конгломерат- Арабите, които се връщат в стари родни места.
КАН ДЕЗИНГИХ=ХУРСА

СИН НА КАН АТИЛА И ЦАРИЦА КЕРКА

454-469

Кан Дезингих=Хурса. Автор Мор Таун.

КАН ДЕЗИНГИХ=ХУРСА 454-469. Яростен отмъстител за смъртта на своя баща кан Атила и на своя брат кан Илак, който бил убеден, че отговорността и възмездието следва да понесе Константинопол, вдъхновил своята част от войските за нападение срещу Византия. Основният и най-верен контингент от неговите войски са малка част от сарматите=българите и техните съюзници хуните. В региона на Дакия двамата братя Хурса и Ирник в 463г., разделят войските си. При това второ разделение в Кинешът, преобладаваща подкрепа имал Ирник. В процеса на подготовка за наказателна операция срещу Константинопол за смъртта на Атила и Илак и на атака срещу Византия, малобройните войски на Кан Дезингих – Хурса са нападнати в засада от готите. От засада Кан Хурса е убит от гота Теодорих “Велики”! Дори и в най-меките и хвалебствени характеристики на това лице, той е определен от съвременните му хронисти като достатъчно специализиран неморален убиец в засади на множество лица!

Тук, обаче искаме да цитираме похвалното слово на епископ Енодий към Теодорих за личната му победа над Буса, Княз на Българите :”...които не знаят що е поражение...”/Буса=Хурса/ т.е. Енодий съвсем точно определя Атила и неговите синове като Българи а не Хуни.

Тази особено важна подробност все още “убягва” от фокуса на българската историография!

КАН ИРНИК

СИН НА КАН АТИЛА И ЦАРИЦА КЕРКА

ОТ РОД ДУЛО

463-489

Третият, най-малкият син на Кан Атила, Ирник. Фрагмент от картината на Мор Таун.

Кан Ирник. Портрет. Автор : Боно Шкодров.

ВНУК НА КАН АТИЛА И ЦАРИЦА КЕРКА, СИН НА КАН ИЛАК

КАН АУДАН=АФРАСИАБ. Портрет. Автор : Боно Шкодров.

Роден в 442 г. Живял 90 години. По времето на трагичната смърт на своя дядо Атила е бил на 11 години, а по времето, когато загинал баща му, кан Илак, бил на 13 години. Израснал и бил възпитаван под личното внимание на своя чичо Кан Ирник. Останал и сега в легендите на Сибир и Средна Азия като праотец и основател на Първия и Втория Тюркски каганат.

Реформирал и утвърдил в Ибер-Себер=Туран единоначалното управление. Утвърдил и единна религия : Бог Тангра=Тенгри, която получила ръзпространение и в Иран под формата Маздакизъм /Маджарство като секта в религията на Старите Българи/. http//:balgarite.interbgc.com/. http//:pismenost.org/.

СЪПРУГА НА КАН БОЛГАР

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

КАНА БОЯРКИЗ 520-535 ВДОВИЦАТА НА КАН БОЛГАР

Царица Бояр-Киз е от български род СЕБЕР т.е. източно от Урал. Съуправител на Кан Аудан=Африасаб до неговата смърт./532/, а след това пълновластен владетел на Ибер-Себер/Туран/. Тя, прекратила войните с Византия и сключила договор за военни действия срещу Персия, срещу коварните убийци на нейният съпруг. Водила успешни сражения срещу войските на Шах Кавад. Нейните войски навлезли в Персия през източните проходи на Каваз. За свой доверен пълномощник и участник в тези сражения, приела Боян, синът на Кан Мундо=Татра Банат=Реан. Синовете на Айар, Колин и Хазар, били обвинени в предателство в полза на Персите. Тя разпоредила, първият да бъде убит на основание чл.8 от закона “Торе”, а втория да бъде предаден на Византия като военнопленник, заедно с отнетите от персийците византийски съкровища. В някои източници, тя е представена с променено име “БОАРИКС” и е отбелязано, че под нейно управление са били 100 000 хуни. След смъртта на Бояркиз, Боян поема единоличното управление на Ибер-Себер/535-563/, а двамата синове на Кан Болгар и Кана Бояркиз- Азан /Мардукан/ и Бумин /Борис/ поставят началото на династията “АШИНА” на т.н. “ Първи Тюркски” хаганат/545/. За разлика от владетелите на КАРА=ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ-“ИДЕЛ” те се назовавали “ ЕЛ ХА-КАН” и “КАРА-КАГАН”/ТУРАН=ЕЛ/.

СИН НА КАН БОЛГАР И КАНА БОЯР-КИЗ

535-545

Ел каган Азан. Портрет. Автор:Боно Шкодров.

СИН НА КАН БОЛГАР И КАНА БОЯР-КИЗ

545-552

Ел каган Бумин. Портрет. Автор:Боно Шкодров

Бий Тубжак и неговия син. Портрети.Автор: Боно Шкодров.

Сраженията между родствениците и поверените им като отговорност човешки същества, независимо от тяхната расова и родова принадлежност, били жестоки.

В първата фаза на тези сражения е убит Бумин/552/. Във втората фаза на тези сражения, при превземането на трите последни градове крепости е убит и първородния син на Бумин-Ел Каган Асик./553/, а също и синът на Бий Тубджак.

ЕЛ ХАГАН ИСТЕМИ

СИН НА КАН БОЛГАР ОТ РОДА ДУЛО И БОЯР-КИЗ ОТ РОД СЕБЕР

552-576

Ел Каган Истеми. Портрет. Автор:Боно Шкодров

СИН НА БУМИН И ВНУК НА КАН БОЛГАР ОТ РОД ДУЛО

553-572
Ел Каган Кушу възстановил и обединил в единна държавност всички племена и народи от региона на Алтай, до Жълтото море т.е Тихия океан. Писмените знаци върху каменни блокове са археологически доказателства за главните цели : изграждане на единна държавност, обща система на търговски магистрали, подобряване на битността, спокоен живот на населението и единност на религията

Ел Каган Кушо. Съвременна реставрация на основание археология на царски погребален комплекс. Сибир.

ВНУК НА КАН АТИЛА И СИН НА КАН ИРНИК

489-505

Кан Масгут, Син на Ирник. Автор Б. Шкодров.

Синът на кан Ирник и внук на кан Атила, Кан Масгут е главнокомандващ на Българските войски и елитните войски на кан Аудан=Африасаб, предвождани от сибирски генерали, осъществил поход на Запад с наказателна санкция срещу Византия и бившите галски провинции- завзети от Готи, Франки и Германи, за отговорността за убийството на дядо му кан Атила и чичо му кан Илак. В 492 г. възстановил и разширил владението на територите на Запад от Панония до планинския масив на Алпите и и на Юг от региона на река Тиса и река Вардар. Създал укрепения град Видин.

СИН НА КАН МАСГУТ

505-520

Портрет. Автор : Боно шкодров.

Продължил мисията на своя баща и разширил наказателните операции спрямо Византия в Тракия. Прославил се с личното си участие в успешни сражения и необичайна храброст в боя. В една от решаващите битки срещу Византия неговият отряд от 1000 конници /банат/ разбил 15 хилядна византийска войска. Разгромената Византия била принудена да му плаща огромен данък и му отстъпила голяма част от Балканския полуостров.

Верен и на идеалите на своя дядо кан Атила, той създал и условия за по-добър живот на хората в региона на равнинната област Банат и планинската област Татра, които и сега носят спомен от неговото име.

Имал е военно превъзходство и възможност да превземе и опустоши Констатинопол, но по примера на дядо си кан Атила, не го е направил. Подобно на Кан Алп-Бий, той подкрепил възкачването на престола на император Юстин І, а след него и на племенникът му Юстиниян І.

СИН НА МУНДО=РЕАН

НЕГОВА СЪПРУГА Е БОЯР-КИЗ ОТ БЪЛГАРСКИ РОД СЕБЕР.

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

КАН БОЛГАР 520-522 СИН НА МУНДО

Роден в годината на коня/490/. Съуправител на Кан Аудан. Получавал данък от Персия и Византия. Персийският шах Кавад го поканил в Персия за съвместна военна операция срещу арменците, като му обещал да му даде областта Карабах. Кан Болгар му повярвал, но бил коварно убит от персите.

СИН НА МАСГУТ И КНЯГИНЯ ОТ РОД ЕРМИ

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

Неговата майка е княгиня от българския род Ерми. Бил е временно управляващ регент от името на малолетния син на Кан Реан – Боян. Вземайки под внимание, че в югозападната част на Държавата населението е приело християнска религия, заедно с император Юстиниян І, утвърдили тази част от неговата държава да бъде християнска, но като независим диоцез от Константинопол и Рим. По тази причина той е убит от своите сънародници на основание чл.8 от закона “Торе” за измяна на религията. Анахронично е включен в “Именника на българските ханове” между Ирник и Кубрат, което е едно от доказателствата, че този “документ” е късен и е християнски препис.

В периода 527- 531г. настъпват смущения в Държавата по религиозни причини. Това е отразено византийски хронист и венцеславец на пълководеца Велизарий. Със злъч и удоволствие Прокопий описва противопоставянето на “УТИГУРИ” и “КУТИГУРИ”, като варварски враждебни “племена”, които непрестанно воюват помежду си. /Прокопий Кесарийски/.
СТРАННОТО СЛОВОСЪЧИНИТЕЛСТВО НА ПРОКОПИЙ-“КУТИГУРИ” И “УТИГУРИ” В СЪВРЕМЕННАТА “ИСТОРИОГРАФИЯ” ПРИДОБИВА ОЩЕ ПО- СТРАНЕН АНАХРОНИЧЕН ВИД Т. Е. ПРЕНАСЯНЕТО НА СМУТНИЯ ПЕРИОД В ОБРАТНО ВРЕМЕ!

НА ТАЗИ БАЗА СА ИЗГРАДЕНИ ФИЗИЧЕСКИ КАРТИ И МНОГО ТОМОВЕ ПРЕПИСАНИ “НАУЧНИ” СЛОВОСЛАГАТЕЛСТВА!.

СИН НА МАСГУТ

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

Свалил от регентски правомощия своя брат Гостун. Направил опит да спре възникналите религиозните вътрешни противоречия в държавата и да спаси от наказателна отговорност живота на своя брат.

СИН НА МАСГУТ

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

КАН АЙАР 528-531.СИН НА МАСГУТ.

Свалил от държавна отговорност втория си брат Могер заради възникналите религиозни вътрешни противоречия, и понесъл отговорност като проклятие над неговото семейство за убийството на своя брат Гостун обвинен в държавна измяна.

СИН НА ГОСТУН

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

Подновил войните с Византия. Атакувал Константинопол където водили ожесточени сражения с византийския пълководец Велизарий. На Запад, в Тюрингия поразил франките и германите. Изградил укрепен град на Черно море - Бирман /Одеса/, който предал като владение на своя сродник от род Дуло, Кан Боян и се оттеглил от държавна отговорност.

СИН НА МУНДО=РЕАН

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

Тук трябва да добавим, че друга част от изследователите анахронично му приписват вътрешнодържавни противоречия от париода 527-531г. по времето на Гостун, Мугел и Айар.

СИН НА БОЯН

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

Освен Аварите, приел като съюзници Улучите/Славяните/ и заедно атакували Константинопол. Преди окончателната атака, Аварите наложили тази атака да бъде осъществена само от техните войски. Кан Аскал, следвайки принципите на Атила да не се опустошава невинно население, се съгласил. Аварите загубили сражението за превземането на Константинопол, изпаднали в ярост и обвинили за загубата на това сражение Улучите/Славяните/. Кан Аскал не приел обвинението на Аварите и защитил съюзниците Улучите /Славяните/. 200 хиляди от тях спасил от яростта на Аварите и ги извел от полесражението в своята държава. На част от тях възложил да направят кораби и лодки и когато поканил Аварите да ги видят, те признали добрите резултати. На другата част възложил като държавна служба охраната на границите с Аварите /Окраинци/.

СИН НА АСКАЛ

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

Заедно, в съюз с Аварите, водил войни срещу Византия. Между Аварите и Улучите /Славяните/ отново възникнали проблеми, този път за кражба на добитък. С цел помирение Кан Албури направил посещение на щаба на Аварите където при недостатъчно изяснени обстоятелства умрял. Той имал двама синове Кубрат и Шамбат, които били още малолетни. Държавата се разпаднала на 60 отделни владения. Неговата съпруга Акжан е внучка на Ел-Каган Истеми.

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

Внук на Ел-Каган Истеми. Поел временно управлението и отново обединил Държавата. Прекратил съюзния договор с Аварите и сключил съюз с Византия. Аварите, усещайки заплахата се изтеглили в Панония.

СИН НА АЛБУРИ

Портрет. Автор: Боно Шкодров.

КАН КУБРАТ 605-665 СИН НА АЛБУРИ

Изгонил Аварите в Панония и възложил на брат си Шамбат да извърши наказателна операция срещу тях. Разширил териториите на своята държава, чрез споразумения на Изток по времето на Дуло-Хан 633г. Възстановил и усъвършенствал древните северни търговски магистрали между Китай, Индия, Африасаб/Мараканда/, Хорезм, Скандинавия, Византия и Галските територии. Започнал обновяване на столицата на Кан Саричин /между реките Волга и Дон/ и строителство на селища и укрепени градове в тяхните поречия. В южната зона на Държавата построил поредица крепости в стратегически зони на Кавказ. Стимулирал и допринесъл за развитието на металургията, оръжейното производство и други стоки за Туранския Каганат. Увеличен е добивът на солните находища от планинския масив “УЧУЛИ”/Карпатите/ за Китай, срещу доставка на коприна и от Индия – подправки. Подобно на времето на своя предшественик Кан Алп-Бий, неговите търговски кораби са пренасяли стоки до остров Крит и до остров Мен /Великобритания/.

СИН НА АЛБУРИ

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

Подчинил под своята власт Аварите и на старите западни територии на империята на кан Атила образувал независима държава “Дулоба”. Водил поредица войни срещу Византия и Франките и разширил в средна Европа границите на своята държава. В съвременната историография той е представен като вожд на славяните или като франкски търговец, а държавата му се споменава под името “САМО”. След 33 години управление и след загуба на битка с франките, той се завръща при брат си Кубрат за помощ. Поради нарушение на единоначалието Кинешът-Народният събор отказал помощ. Кубрат възложил на Шамбат управлението на столицата Бащу /Киев/. В Дулоба Шамбат оставил тримата си синове и своята съпруга. Започнали да го наричат КИЙ, което означавало отхвърлен и от което произлиза името на град Киев.

СИН НА КУБРАТ

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

След смъртта на Кан Кубрат, в “Старата Велика България” настъпили сериозни промени, политически събития и драматични стълкновения. Върховната държавна власт по наследствено право принадлежи на първородния син на Кубрат, Бат-Боян. Третият, най-малкият, Аспарух /Атиле/, организира и провежда срещу брат си политическа кампания и мащабни военни сражения.

В това съдбовно и кризисно за Българската държава време, Бат-Боян има поддръжката с военна сила на Хазария. Владетелят на Хазария, Каган Кабан/668-683/, освен това, че по родословно наследие е от рода Дуло, неговата съпруга Арбак е дъщеря на Бат-Боян. Между двамата владетели е сключен писмен договор, уреждащ територии на владения, военна подкрепа срещу противници на едната или другата страна, както и споразумение по отношение държавния титул с който двете страни се представят. След церемониала за официалното подписване на този договор, на който поставили личните си печати, Каган Кабан казал на Кан Бат-Боян следните слова :“...ИМАМЕ ЕДИН БОГ – ТАНГРА, ОТ ЕДИН РОД СМЕ...И ИМАМЕ ЕДИН ЕЗИК...ЗАТОВА ТЕ ЗАЧИТАМ КАТО СВОЙ РОДЕН БРАТ...” /3.том І. Стр.21./.
КАКТО В СЪВЕТСКАТА, ТАКА И В СЪВРЕМЕННАТА РУСКА ИСТОРИОГРАФИЯ, ПРОБЛЕМЪТ ЗА ХАЗАРИЯ Е ЧЕСТО СРЕЩАНА ТЕМАТИКА. ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ, ОТСЪСТВИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ИЛИ САМО БЕГЛОТО ИМ СПОМЕНАВАНЕ Т.Е. ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ СПАЗВА УКАЗА НА ЦК на ВКПБ ОТ 1922г. :ДА НЕ СЕ СПОМЕНАВА ЗА БЪЛГАРИТЕ! ЕВРЕИТЕ, ОБАЧЕ, КОИТО СА БОЛШИНСТВО В ПРАВИТЕЛСТВОТО И ЦЕНЗУРАТА НА СССР, ПРОДЪЛЖАВАТ ФАЛШИФИКАЦИИТЕ НА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ! ТОВА НАЛОЖИ НАШЕТО ИЗСЛЕДВАНЕ ПО ТОЗИ ПРОБЛЕМ :

http://www.bono-shkodrov.narod.ru/

ХАЗАРИЯ-1

ХАЗАРИЯ-2

ТОВА НАЛОЖИ ДА НАПРАВИМ И КРИТИЧЕН АНАЛИЗ НА СТАРИТЕ РУСКИ ЛЕТОПИСИ

В ХОДА НА НАШЕТО ИЗСЛЕДВАНЕ УСТАНОВИХМЕ, ЧЕ ГЛАВНИТЕ АРГУМЕНТИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА ЗА БЪЛГАРИТЕ СА ВСЪЩНОСТ КОМПИЛИРАНИ И ФАЛШИФИЦИРАНИ “ИЗВОРИ” И СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕХНИТЕ ВРАГОВЕ!

СИН НА КУБРАТ

Кан Аспарух. Автор Б. Шкодров.

КАН АСПАРУХ =АТИЛЕ 667-700. СИН НА КУБРАТ.

На третата година след смъртта на Кубрат между Кан Бат-Боян и Аспарух възникват противоречия, които прерастват в открити военни стълкновения между техните войски. Аспарух е подпомогнат от войските на Шамбат и в продължение на пет години обсажда Кан Бат-Боян в Джалда /Кримския регион/. Използвайки тази ситуация от Изток /Тюркестан/, организирани и добре подготвени военни части под водачеството на военноначалника/внука на византийския заложник по времето на Кана Бояр-Киз/ Хазар ІІ, мобилизирал 150 хиляди кумани, тюркмени и киргизи, които нахлуват в държавата на Българите. Войските на Аспарух и Шамбат влезли в сражение с тях, но били разбити и принудени да се оттеглят в укрепеният град Бащу /Киев/. Срещу “хазарите” повел своите войски Кан Бат-Боян и напълно ги разбил. Вождът Хазар ІІ в това сражение бил убит. Общият брой на убитите в тази битка бил 90 хиляди. Използвайки неговия поход на Изток, Аспарух и Шамбат завземат Джалда. По тази причина Кан Бат-Боян сключва договор с Каган Кабан. Главните клаузи по този договор определят разпределението на териториите, държавният титул /Кан и Каган/, взаимопомощ при военна заплаха, охрана на търговските магистрали и разпределение на данъчната печалба от тъговията. Този договор легализира “хазарите” като държавност просъществувала във времето VІІ-Х в.

С Аспарух и Шамбат Кан Бат-Боян също постига споразумение, като им предоставя под тяхно управление териториите западно от река Днепър –“Онгъла”.

След смъртта на чичо им Шамбат/667/, двамата братя Бат-Боян и Аспарух прекратяват своите противоречия, усмиряват обществената обстановка и приемат споразумение:

• 
  Бат-Боян и следващият по възраст син на Кубрат, Котраг, остават на старите територии на Държавата /Кара=Великата България/.
  

КОТРАГ. Автор:Б.Ш.

• 
  Аспарух, Кубар и Алцек следва да изпълнят последната воля на чичо им Шамбат: да окажат подкрепа на неговите трима синове, останали в териториите в централна Европа след абдикацията му от държавата ДУЛОБА.
  

КУБАР. Автор Б.Ш. АЛЦЕК. Автор Б.Ш.

• 
  Каганът на Хазария, Кабан, приема с облекчение споразумението между братята, синовете на Кубрат.
  

Кан Аспарух имал двама синове: Кан Тервел /700-719/ и Кан Айар /719-727/

В Българските летописи “ДТ” това е отразено по следния начин :

“...Тервел умрял в 719 г. След него царувал неговият брат Айар, когото още Аспарух е поставил за съуправител на Тервел за предотвратяване на караници по повод престолонаследието. Тервел го изпратил с неговите войски на помощ на хазарския каган Кук Куян, сражаващ се срещу Арабите. Дъщерята на Айар, Чак-Чак, била омъжена за кара-българския балтавар Сулаби, също отличил се във войната с Арабите. ” /3. т.ІІІ.с.102-103/.

/1./. Джагфар Тарихы, Свод булгарских летописей, том І, 1993; ІІ, 1994 и ІІІ, 1997. Оренбург.

/2./. История на древния Рим, В. И. Авдиев и др., С., 1974.

/3./. Тема борбы с племенами европейской сарматии и скифии в монетной чеканке римской империи. М. Г. Абрамсон. 1999. Вестник известия древности.

/4./. Упадок и гибел западной римской империи и возникновения германских королевств, А. Р. Корсунский, Р. Гюнтер. М. 1984.

/5./. Ischezle zivilizazie. London – Beograd. 1965.

/6./ А. В. Симоненко. Некоторые дискусионые вопросы современного сарматоведения. Вестник известия древности. Бр.1. 2002. М.

/7./. Приск Панийский. Готская история.

• 
  О
  т горепредставената графическа схема се вижда, че върховната власт на Аспарухова България не е излизала извън рамките на управленческата отговорност на род ДУЛО.
  
• 
  Налага се да бъде направено и второто особено важно заключение, за ролята и значението на НАРОДНИЯ СЪБОР “КИНЕШЪТ”, който има изключителни права.Той взема императивно решение за отстраняването от държавната власт на сина на Кан Тервел- Корамжест/Кормисож І/ поради остра инфекциозна зараза /МОР/ по времето на войната с Арабите/727г./. http://mesogaia-sarmatia.narod.ru/bono-voznesenska. Подобни права и функци НАРОДНИЯТ СЪБОР прилага и при отстраняването от върховни управленчески правомощия на Кан Сабин от родословието на Кубар, брата на Кан Исперих, както и на Владимир, първородният син на КАНАС=КНЯЗ БОРИС=МИХАИЛ.
  
• 
  Светите братя Методий и Константин са от род Дуло. http://balgarite.interbgc.com/ /част ІІ. Реформата/. Двамата братя са от родословието на брата на Кан Аспарух-Кубар. В средата на ІХ в. ТЕ, са духовни деятели “спасителите на Европа” от трансгресията на ислямската религия.
  

• 
  В 822г. Кан Урус Айдар приема мюсюлманска религия, а в 840г. са направени преписи на старите документи от писмо “Куниг” на арабографическо писмо на туранско наречие от региона на старата столица на Кан Кашан. Мисията на братята Константин и Методий в 852 и 860 г. да се постигне общо споразумение за еднакъв език, писменост и религия между държавите на Урус Айдар и Борис-Михаил, не дали резултат. http://balgarite.interbgc.com/ /част ІІ. Гл.5/.
  

• 
  В 895 г. “Кирилицата” е приета за официална писмена система в отделилото се Киевско Княжество. В 989 г. там е утвърдена като държавна религия християнството.
  
• 
  В 922 г. Арабографическата писмена система на туранско наречие е окончателно утвърдена за официално ползване от Волжка България, а като държавна религия- мюсюлманството.
  
• 
  Липсват доказателства, че в държавата Хазария се е утвърдила за официално ползване юдейската писмена система и религия. Напротив, има доказателства, че Хазария, Киевска Рус, Унгария и Дунавска България и т.н. “Тюркски Хаганат”, в доказана чрез археологически факти и писмени сведения са били, а някой все още продължават да са ЗАЩИТНИЦИ НА ДРЕВНАТА ТАНГРИСТКА РЕЛИГИЯ.
  

В СЪВРЕМЕННАТА “ИСТОРИОГРАФИЯ” ТОВА Е ГОРДИЕВИЯТ ВЪЗЕЛ НА ФАЛШИФИКАЦИЯТА