Практически занятия по обща медицина
Изтегляне 0.49 Mb.
|
| Практическо занятие 4
Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства. Тревожни разстройства. Обсесивно-компулсивно разстройство. Съдействие на болни с натрапливи неврози, панически кризи, различни фобийни разстройства. Цел: Усвояване на правилно поведение и придобиване на умения за вземане на решение от ОПЛ при пациенти с невротични и разстройства, тревожни разстройства и панически кризи. Придобиване на увереност при +провеждане на разговор с тези пациенти, ранно разпознаване на различните видове фобии. Задачи: да се научат да боравят диагностичните критерии по МКБ-10 при насочване към ОПЛ с фобийно разстройство. да усвоят основните методи за снемане на анамнеза при болни с различни фобии да контролират лечението на болните и периодично да провеждат консултации с психиатър, психотерапевт или психолог. да подържат личен контакт със специалиста (психиатър) с оглед правилен контрол на терапията. да си припомнят основните симптоми на невротичните разстройства. да се научат да диагностицират пациенти с тревожни разстройства. да познават диагностичните критерии на паническите разстройства. да се научат да реагират при някои ситуации и спешни състояния при наличие на пациенти с панически кризи. Факти: Основната задача на семейните лекари е при появата на пациенти с невротични разстройства да умеят да успокоят пациенти и да вземат решение къде трябва да бъде насочен – психиатър, психотерапевт, психолог. Да успеят да убедят пациента за необходимостта от лечение и преодоляване на стигмата от среща с психиатър. След психиатричната консултация периодично да проследява пациента и да изписва предписаното от психиатър медикаментозно лечение. Често при тежки панически кризи психиатъра изписва някои медикаменти като ривотрил или транквилизатори (диазепам, ксанакс, др.), които бързо овладяват кризата но водят до привикване. Пациентът непрекъснато настоява пред ОПЛ да продължи същата терапия. Задължение на ОПЛ е да уведоми пациента за страничните явления на тези медикаменти (привикване) и да ги измеести с други такива, които не водят до привикване. Това понякога е почти невъзможно, но моралът на лекаря го изисква да направи всичко възмождо да предпази пациента от зависимост, дори с риска да загуби пациенти поради тази причина. Ако не е удовлетворен от психиатричната консултация може да насочи пациента към друг психиатър. Изтегляне 0.49 Mb. Сподели с приятели:
|