Раздел I. Допълнителни условия за даване на разрешение (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 571. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Доколкото не са налице данни за противоположното, се приема, че основните интереси на местните лица, които извършват операции по усъвършенстване, не са съществено засегнати.

(2) Когато искането за разрешение е направено от лице, което изнася стоки за временен износ, без да нарежда извършването на операциите по усъвършенстване, митническите органи извършват предшестваща проверка на условията по чл. 149, ал. 2 от закона на базата на представените документи.
Чл. 572. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) В разрешението се посочват средствата за идентификация и методите, чрез които се установява, че компенсаторните продукти са получени от временно изнесените стоки, или чрез които се проверява, че са спазени условията за използване системата на стандартен обмен.

(2) Като мярка по смисъла на ал. 1 може да се използва "информационен документ за улеснение на временния износ на стоки, изпратени от една страна в друга за производство, обработка и поправка", предвиден от препоръката на Съвета за митническо сътрудничество от 3 декември 1963 г. и посочен в приложение № 61, и проверка на отчетите.

(3) Когато видът на операциите по усъвършенстване не дава възможност да се установи, че компенсаторните продукти се получават от временно изнесените стоки, в обосновани особени случаи разрешението може да се издаде, при условие че лицето, което подава искането, може да представи достатъчно доказателства, че при операциите по усъвършенстване се използват стоки, които имат същия тарифен номер от Комбинираната номенклатура на Република България, същото търговско качество и същите технически характеристики като временно изнесените стоки. В разрешението се определят условията за ползване на режима.
Чл. 573. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Когато искането за поставяне под режим пасивно усъвършенстване е за поправка, режимът се разрешава, при условие че:

1. временно изнесените стоки могат да бъдат поправени, и

2. поправката не води до подобряване на техническите характеристики на стоките.
Чл. 574. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 575. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 576. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 577. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 578. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 579. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 580. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 581. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 582. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 583. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 584. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Раздел II.
Разпоредби за прилагане на режима

Чл. 585. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) В разрешението се посочва срокът за приключване на режима, който е до 12 месеца. Когато обстоятелствата налагат, този срок може да бъде продължен дори след изтичане на първоначално определения срок.

(2) Член 159, ал. 2 от закона се прилага дори ако първоначално определеният срок е изтекъл.
Чл. 586. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Декларацията за поставяне на временно изнесените стоки под режим се попълва съгласно разпоредбите за изнасяне.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) В случаите на предварителен внос към документите, които трябва да придружават декларацията за внос, се прилага копие от разрешението, освен ако е поискано разрешение съгласно чл. 329, ал. 3, т. 4. В тези случаи чл. 132, ал. 3 се прилага, като се отчита съответната специфика.

Чл. 589. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) При изчисляване размера на сумите за приспадане не се вземат предвид антидъмпинговите и изравнителните мита.

(2) При изчисленията вторичните компенсаторни продукти, които представляват отпадъци, скрап, утайки, изрезки и остатъци, се считат за включени в сумите за приспадане.

(3) При определяне стойността на временно изнесените стоки в съответствие с един от методите по чл. 153, ал. 2 от закона разходите за товарене, транспорт и застраховка, направени за временно изнесените стоки до мястото, където е извършена операцията по усъвършенстване или последната операция по усъвършенстване, не се включват във:

1. стойността на временно изнесените стоки, която е основа при определяне митническата стойност на компенсаторните продукти в съответствие с чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от закона, или

2. разходите по усъвършенстване, когато стойността на временно изнесените стоки не може да се определи в съответствие с чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от закона.

(4) Разходите по товаренето, транспорта и застраховката за компенсаторните продукти от мястото, където е извършена операцията по усъвършенстване или последната операция по усъвършенстване, до мястото на въвеждане на митническата територия на Република България се включват в разходите по усъвършенстване.

(5) Разходи за товарене, транспорт и застраховка включват:

1. комисиони и възнаграждения за посредничество (брокерски възнаграждения), с изключение на комисионите за покупка;

2. разходите за контейнери, които не представляват едно цяло с временно изнесените стоки;

3. разходите за опаковка, включващи труда и материалите;

4. разходи за обработващи операции, възникнали във връзка с транспорта на стоките.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Алинея 1 не се прилага, когато преди поставянето на компенсаторните продукти под режим внос се установи, че временно изнесените стоки, които не са с произход от Република България по смисъла на част втора, глава пета, раздел I от закона, са били поставени под режим внос с нулева ставка на митото преди временното им изнасяне с цел да се възползват от разпоредбите за частичното освобождаване от вносни митни сборове.

(3) Членове 35 - 40 и 42 от закона се прилагат по отношение на разходите по усъвършенстване, като се отчита съответната специфика.
Чл. 591. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) В случаите, когато често се извършват операции по усъвършенстване, в рамките на едно разрешение, с изключение на поправка, митническите органи могат по искане на титуляря да определят осреднена ставка на митото за стоките, подложени на всички тези операции (сумарно приключване).

(2) Ставката по ал. 1 се прилага временно за период не по-голям от 12 месеца и се отнася за компенсаторните продукти, които се поставят под режим внос през този период. В края на всеки период митническите органи правят окончателни изчисления и в зависимост от случая съответният размер на митните сборове се досъбира или възстановява.

Чл. 601. (1) Износител е лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация за износ и което в момента на приемането й е собственик на стоките или има подобни права за разпореждане с тях.

(2) Когато собствеността или подобните й права за разпореждане със стоките принадлежат на лице, установено извън митническата територия на Република България въз основа на договор, който е основание за износа, за износител се смята партньорът по договора, установен в Република България.
Чл. 602. В случаите с подизпълнител декларацията за износ може да се подаде в митническото учреждение, където е установен подизпълнителят.
Чл. 603. Когато по административни съображения не може да се приложи чл. 163, ал. 3, изречение първо от закона, декларацията може да се подаде във всяко митническо учреждение, което е компетентно за извършваната операция.
Чл. 604. (1) Когато съществуват надлежно обосновани причини, митническата декларация за износ може да се приеме:

1. в митническо учреждение, различно от посочените в чл. 163, ал. 3, изречение първо от закона, или

2. в митническо учреждение, различно от посоченото в чл. 603.

(2) В случая по ал. 1 контролът по прилагането на мерките за забрани и ограничения трябва да бъде съобразен със специфичния характер на конкретно възникнала ситуация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) За целите на митническия контрол при износ на стоки по реда на чл. 68, ал. 1 от закона може да се изиска подаване на допълнителен екземпляр от формуляри 2 и 3 на ЕАД.

(2) При износ за изходно митническо учреждение се счита:

1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) за стоки, изнасяни с железопътен транспорт, по пощата, по въздух или по вода - митническото учреждение, където стоките се приемат с цялостен договор за превозването им до друга страна от лицензираните железопътни превозвачи, от "Български пощи" - ЕАД, от въздухоплавателни, морски или речни превозвачи;
2. за стоки, превозвани по тръбопроводи и електропроводи - митническото учреждение, в района на което е установен износителят;

3. за стоки, изнасяни по друг начин или при други обстоятелства, невключени в т. 1 и 2 - последното митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на Република България.

(3) Изходното митническо учреждение следва да се увери, че представените стоки съответстват на декларираните, контролира и удостоверява физическото им заминаване посредством заверка на формуляри 2, 3 и А на ЕАД. Заверката включва и поставянето на печат с името на митническото учреждение, датата, подпис и текста "износът осъществен". Изходното митническо учреждение изпраща формуляр 3 на износителя/декларатора или го връчва срещу подпис на упълномощено от него лице с цел да му бъде предадено.

(4) При износ на партиди се прави заверка само за онези стоки, които действително са изнесени.

(5) Без да се нарушава прилагането на наказателните разпоредби, когато изходното митническо учреждение установи липса на стоки, то отразява това върху представените формуляри на декларацията и уведомява митническото учреждение на износа.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Без да се нарушава прилагането на наказателните разпоредби, когато изходното митническо учреждение установи по-голямо от декларираното количество стоки, не се допуска изнасянето на тези стоки, докато не се извършат съответните формалности по износа.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Без да се нарушава прилагането на наказателните разпоредби, когато изходното митническо учреждение установи несъответствие във вида на декларираните и действително изнасяните стоки, не се допуска изнасянето, докато не се извършат съответните формалности по износа, като същевременно уведомява митническото учреждение на износа.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 изходното митническо учреждение заверява формуляри 2, 3 и А на декларацията за износ. Заверката включва поставянето на печат с името на митническото учреждение, подпис и дата. Преди заверката на декларацията върху транспортния документ се поставя с червено думата "Износ" и се полагат подпис и печат. Отклонение от изискването за заверка на транспортния документ се допуска с разрешение на директора на Агенция "Митници", ако коректността на операцията се гарантира с други средства.

(9) В случаи, когато стоки се изпращат в чужбина или до изходно митническо учреждение под режим транзит, отправното митническо учреждение заверява формуляри 2, 3 и А на декларацията. Заверката включва поставянето на печат с името на митническото учреждение, подпис и дата. Заверяват се всички формуляри на транзитния документ или на друг заместващ го документ, като се поставя с червено думата "Износ" и се полагат подпис и печат. Изходното митническо учреждение осъществява митническия надзор по физическото напускане на стоките.

(10) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Когато се изпращат в чужбина стоки под режим отложено плащане на акциз с придружителен административен документ съгласно чл. 68, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, митническото учреждение на износа връща заверените формуляри 2, 3 и А на ЕАД на декларатора, след като в клетка А на всички екземпляри на придружителния административен документ постави с червено думата "Износ" и заверка чрез подпис и печат. Изходното митническо учреждение в допълнение на условията по ал. 3 попълва и заверява клетка С, като отразява констатациите по ал. 5 и 6 на втория, третия и четвъртия екземпляр на придружителния административен документ. Третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се връщат съгласно чл. 70, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове. Изходното митническо учреждение осъществява митнически надзор по физическото напускане на стоките.

(11) (Предишна ал. 10, изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) В случаите по ал. 8 - 10 върху формулярите на декларацията за износ се вписват данните за транспортния/транзитния документ и за придружителния административен документ и съответно в транспортния/транзитния документ и придружителния административен документ се вписват данните от клетка А на декларацията.

(12) (Предишна ал. 11 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Митническото учреждение на износа може да изиска от износителя да представи доказателства, че стоките са напуснали митническата територия на страната.

(2) Алинея 1 може да не се прилага, когато лицата, подаващи декларацията за износ, действат като митнически агенти за сметка на други лица.

(3) Устно деклариране може да се прави само на изходно митническо учреждение.
Чл. 608. (1) В случаи, когато е разрешено стоките да напуснат митническата територия на страната без декларация за износ, износителят може да подаде такава впоследствие пред митническото учреждение, в района на което той е установен в съответствие с разпоредбите на чл. 603.

(2) За да се приеме декларацията по ал. 1, износителят трябва да представи задоволителни доказателства на митническите органи от съответното митническо учреждение по отношение на вида и количеството на въпросните стоки и обстоятелствата, при които те са напуснали митническата територия на страната. Митническото учреждение извършва необходимите заверки върху формулярите на декларацията.

(3) Приемането на декларацията за износ съгласно разпоредбите на ал. 1 не е пречка за прилагането на наказателни разпоредби.
Чл. 609. (1) Когато стоките, оформени за износ, не напуснат митническата територия на страната, износителят/деклараторът трябва незабавно да уведоми митническото учреждение на износа и да върне всички формуляри на декларацията в него.

(2) Когато в случаите по чл. 606, ал. 8 или 9 промяна в договора за транспорт доведе до спиране на транспортна операция на митническата територия на страната вместо извън нея, въпросните превозвачи или органи могат да изпълнят променения договор само със съгласието на митническото учреждение по чл. 606, ал. 2, т. 1 или, при режим транзит - отправното митническо учреждение. В този случай формуляр 3 на ЕАД се връща на митническото учреждение.

(2) Удостоверяването на износа от митническите органи се извършва чрез заверка от тях върху декларацията за износ.

(3) Удостоверяването на износа от митническите органи може да се извърши и чрез заверка върху документите за деклариране при опростени процедури.
Глава четиридесет и шеста.
ВРЕМЕНЕН ИЗНОС

Раздел I.
Общи положения

Чл. 611. (1) При спазване условията на чл. 165, ал. 1 от закона режимът временен износ се допуска за стоки, които могат да бъдат идентифицирани при реимпорта им.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 612. При режим временен износ се прилагат разпоредбите на режим износ, като се отчита съответната специфика.
Чл. 613. Временното изнасяне на местни стоки като специфична форма на износ включва облагането им с износни митни сборове, прилагане на мерките на търговската политика, както и всякакви други мерки, предвидени за износ на местни стоки извън митническата територия на Република България.
Чл. 614. Поставянето на стоки под режим временен износ не дава основание за възстановяване на вече заплатени вносни митни сборове.
Чл. 615. (1) Като искане за разрешаване на режим временен износ се счита подаването пред митническите органи на митническа декларация за поставяне под режим, а като разрешение за поставяне под режим се счита приемането на декларацията от митническите органи.

(2) Декларацията по ал. 1 се придружава от сведение, изготвено от декларатора, съдържащо следните данни, доколкото те са необходими и не могат да се впишат в клетка 44 на митническата декларация:

1. името или търговското наименование и адреса на молителя на режима, когато молителят не е един и същ с декларатора;

2. целите на временния износ;

3. времето, необходимо за реимпорт на временно изнесените стоки;

4. начина за идентификация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Временно изнесените стоки могат да останат извън митническата територия на Република България за неопределено време. Реимпортът на тези стоки се осъществява при условията и по реда на глава двадесет и трета от закона.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

(2) Пътниците могат да изнасят шосейни моторни превозни средства след представяне на документ за правомерното им владеене. Изнесените по този ред шосейни превозни средства се допускат обратно в страната след представяне на документ, удостоверяващ регистрацията им в Република България.

(2) Датата, която се взема предвид за прилагането на този член, е датата на приемане на декларацията за внос.

Чл. 618. (1) Карнет АТА може да се използва за износ при спазване на следните условия:

2. карнет АТА се ползва само за местни стоки, по отношение на които не е представена молба за възстановяване на суми;

3. документите по чл. 133 са представени пред митническите органи; митническите органи могат да изискат представяне на превозен документ;

4. стоките трябва да са предназначени за реимпорт.

(2) Когато стоките се представят пред митническото учреждение с цел временен износ под покритието на карнет АТА, митническото учреждение на износа извършва следните формалности:

1. проверява данните, попълнени в полета от "А" до "G" на отрязъка за износ, по отношение на стоките, покрити от карнет АТА;

2. попълва поле "Удостоверение на митническите органи" на заглавната страница и на гърба на корицата на карнета;

3. попълва талона и поле "Н" на отрязъка за износ;

4. вписва наименованието на митническото учреждение в буква "b" на поле "Н" на отрязъка за реимпорт;

5. задържа отрязъка за износ.

(3) Ако митническото учреждение на износ не е изходно митническо учреждение, митническото учреждение на износа извършва формалностите по ал. 2, но не попълва клетка 7 на талона за износ, която трябва да се попълни от изходното митническо учреждение.

(4) Срокът за реимпорт на стоките, определен от митническите органи в буква "b" на поле "Н" на отрязъка за износ, не може да надвишава срока на валидност на карнет АТА.

(2) В случаите, когато титулярят на карнет АТА не е в състояние да реимпортира стоките, с което операцията за временен износ ще надвиши срока на валидност на карнет АТА, по искане на титуляря Българската търговско-промишлена палата може да издаде заместващ карнет АТА.

(3) В случая по ал. 2 заместващият карнет АТА се представя пред митническото учреждение, задействало оригиналния карнет АТА и отрязъка му за износ. Това митническо учреждение взема под отчет заместващия карнет АТА, като извършва формалностите по чл. 618, ал. 2 и наред с другото вписва в талона и отрязъка за износ: крайната дата за реимпорт, посочена в оригиналния карнет АТА, датата на даденото продължение и номера на оригиналния карнет АТА. Към отрязъка за износ на заместващия карнет АТА се прилага отрязъкът за износ на оригиналния карнет АТА.
Дял пети.
ДРУГИ МИТНИЧЕСКИ НАПРАВЛЕНИЯ

Глава четиридесет и седма.
СВОБОДНИ ЗОНИ И СВОБОДНИ СКЛАДОВЕ

Раздел I.
Общи разпоредби

Чл. 620. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) За целите на прилагане разпоредбите на тази глава:

1. "Контрол тип I" е контролът и проверките, които се извършват главно според наличието на заграждания;

2. "Контрол тип II" е контролът и проверките, които се извършват главно в съответствие с изискванията на режим митническо складиране;

3. "Оператор" е всяко лице, което извършва дейност по складиране, обработка, преработка, продажба или покупка на стоки в свободна зона или в свободен склад.
Чл. 621. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) За съгласуване извършването на ново строителство в свободна зона заинтересуваното лице подава писмено искане до териториалното митническо управление, в чийто район се намира зоната.

(2) В искането по ал. 1 трябва да се посочи дейността, за която ще се използва сградата, и да се съдържа необходимата информация за вземане на решение от митническите органи.

(3) Митническите органи издават разрешението, при условие че не се нарушава прилагането на митническите разпоредби.

(4) Алинеи 1, 2 и 3 се прилагат и когато се надстроява, пристроява или преустройва сграда в свободна зона или в свободен склад.

1. член 176 от закона - за свободна зона с контрол тип I или за свободен склад, или

2. член 111 от закона - за свободна зона с контрол тип II.

(2) Одобрението се издава в писмена форма и само на лица, които поемат задължението за спазване на разпоредбите за свободните зони и свободните складове.

(2) В искането по ал. 1 трябва да се посочат дейностите, които ще бъдат извършвани. Тази информация се счита за предварително уведомяване по реда на чл. 172, ал. 1 от закона.

(3) Искането трябва да съдържа:

1. точно описание на водената или предвижданата за водене материална отчетност;

2. вида и митническия статут на стоките, за които се отнася тази дейност;

3. в зависимост от случая - митническия режим за извършване на тази дейност;

4. всяка друга информация, необходима на митническите органи за осигуряване правилното прилагане на разпоредбите.
Чл. 624. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)