Глава осма. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 65. (1) При прилагането на разпоредбите на чл. 34 - 43 от закона и на този дял следва да се имат предвид бележките, дадени в приложение № 7. Разпоредбите, към които препраща първата колона на приложение № 7, се прилагат съгласно съответната бележка във втората колона.

(2) Когато при определяне на митническата стойност е необходимо да се направи позоваване на общоприети счетоводни принципи, се прилагат разпоредбите на приложение № 8.
Чл. 66. (1) За целите на тази глава:

1. "споразумението" означава Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, сключено в рамките на многостранните преговори от 1973 до 1979 г. и към което препраща чл. 37, ал. 1 от закона;

2. "произведени стоки" означава стоки, които са отгледани, изработени или добити;

3. "идентични стоки" означава стоки, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физически характеристики, качество и добро име; наличието на минимални различия не следва да бъде пречка за това стоки, които по принцип отговарят на определението, да бъдат разглеждани като идентични;

4. "сходни стоки" означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали, които им позволяват да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговията; качеството на стоките, тяхното добро име и наличието на търговска марка са едни от факторите, които следва да се вземат предвид, за да се определи дали стоките са сходни;

5. "стоки от същия клас или вид" означава стоки, които попадат в група или гама от стоки, произведени от конкретна промишленост или промишлен сектор, и включва идентични или сходни стоки.

(2) "Идентични стоки" и "сходни стоки", според случая, не включват стоки, които съдържат инженеринг, разработка, художествено оформление, дизайн, чертежи и скици, за които не е била направена корекция по чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "г" от закона поради факта, че тези елементи са били разработени в Република България.
Чл. 67. (1) При прилагане на чл. 35, ал. 1, т. 4 и чл. 36, ал. 2, т. 3 от закона, в съответствие със Споразумението за прилагане на чл. VII от ГАТТ - 1994, лица следва да се считат за свързани само ако:

1. са служители или ръководители на предприятие на другото лице;

2. са законно признати като партньори в своята дейност;

3. са служител и работодател;

4. някое лице притежава, контролира или държи пряко или косвено 5 на сто или повече от дяловете или акциите с право на глас в двете дружества;

5. едното от тях контролира пряко или непряко другото;

6. двете са пряко или непряко контролирани от трето лице;

7. съвместно контролират пряко или непряко трето лице, или

8. са членове на едно и също семейство; лица се считат за членове на едно и също семейство само ако се намират помежду си в една от следните родствени връзки:

а) съпруг и съпруга;

б) родител и дете;

в) брат и сестра (било ако и двамата родители са общи или само единият от тях);

г) дядо или баба и внук или внучка;

д) чичо или леля и племенник или племенница;

е) тъст или тъща и зет, както и свекър или свекърва и снаха;

ж) брат или сестра на съпругата или съпруга.

(2) За целите на този дял лица, които са в делови отношения помежду си, като едното от тях е единствен агент, единствен дистрибутор или единствен концесионер на другото, както и да се нарича то, се считат за свързани, ако отговарят на критериите по ал. 1.
Чл. 68. При определяне на митническата стойност по чл. 35 от закона на стоки, за които цената не е била действително платена към момента на остойностяване за митнически цели, като общо правило за база на митническата стойност се взема договорената за плащане цена към този момент.
Чл. 69. (1) (Предишен текст на чл. 69 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона е онази цена,която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) След поставянето на стоките под режим внос корекция от продавача в полза на купувача на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките може да се вземе предвид за определянето на тяхната митническа стойност съгласно чл. 35 от закона, ако е представено убедително доказателство пред митническите органи, че:

1. тези стоки са били дефектни в момента, регламентиран в чл. 73 от закона;

2. продавачът е извършил корекцията съгласно договорно задължение за гаранция, предвидено в договора за продажба, сключен преди поставянето на стоките под режим внос;

3. дефектите на стоките не са били вече взети предвид в съответния договор за продажба.

(3) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана в съответствие с ал. 2, може да бъде взета предвид само ако тази промяна е направена в срок 12 месеца от датата на приемане на декларацията за поставяне под режим внос.

(2) Когато стоките са били използвани в друга страна в интервала от време между продажбата и декларирането им за внос в Република България, митническата стойност може да не бъде договорната стойност.

(3) Купувачът не следва да отговаря на други условия освен на условието да бъде страна по договора за продажба.
Чл. 72. Когато при прилагането на чл. 35, ал. 1, т. 2 от закона е установено, че продажбата или цената на внасяни стоки е обект на условия или съображения, стойността на които може да бъде определена по отношение на остойностяваните стоки, тази стойност се разглежда като непряко плащане от купувача на продавача и част от реално платената или подлежащата на плащане цена, ако условията или съображенията не се отнасят до фактор, по отношение на който към реално платената или подлежащата на плащане цена следва да се направи добавка съгласно чл. 38 от закона.
Чл. 73. (1) При прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 1 от закона митническата стойност се определя, като се използва договорната стойност на идентични стоки, продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество както стоките, подлежащи на остойностяване. Когато такива продажби не могат да се установят, се използва договорната стойност на идентични стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие че такава корекция може да бъде направена на базата на доказателства, които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от това дали тя води до увеличаване или до намаляване на стойността.

(2) Когато разходите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 5 от закона, са включени в договорната стойност, се прави корекция, за да се отчетат значителни различия, които биха могли да съществуват в такъв тип разходи между внасяните стоки и въпросните идентични стоки, поради разлики в разстоянията и вида на транспорта.

(3) Ако при прилагането на този член се намери повече от една договорна стойност на идентични стоки, за определяне на митническата стойност се използва най-ниската от тях.

(4) При прилагането на този член договорната стойност на идентични стоки, произведени от друго лице, се взема предвид само в случай че не може да се намери договорна стойност за идентични стоки, произведени от същото лице, което е произвело и стоките, подлежащи на остойностяване.

(5) За целите на този член договорната стойност на внесени идентични стоки означава митническата им стойност, предварително определена по чл. 35 от закона, коригирана съгласно ал. 1 и 2 от този член на правилника.
Чл. 74. (1) При прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 2 от закона митническата стойност се определя, като се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество както стоките, подлежащи на остойностяване. Когато такива продажби не могат да се установят, се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие че такава корекция може да бъде направена на базата на доказателства, които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от това дали тя води до увеличаване или до намаляване на стойността.

(2) (Попр. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Когато разходите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 5 от закона, са включени в договорната стойност, се прави корекция, за да се отчетат значителни различия, които биха могли да съществуват в такъв тип разходи между внасяните стоки и въпросните сходни стоки, поради разлики в разстоянията и вида на транспорта.

(3) Ако при прилагането на този член се намери повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определяне на митническата стойност се използва най-ниската от тях.

(4) При прилагането на този член договорната стойност на сходни стоки, произведени от друго лице, се взема предвид само в случай че не може да се намери договорна стойност за сходни стоки, произведени от същото лице, което е произвело и стоките, подлежащи на остойностяване.

(5) За целите на този член договорната стойност на внесени сходни стоки означава митническата им стойност, предварително определена по чл. 35 от закона, коригирана съгласно ал. 1 и 2 от този член на правилника.
Чл. 75. (1) Ако:

1. внасяните стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават в Република България в непроменено състояние, митническата стойност на внасяните стоки, определена по реда на чл. 36, ал. 2, т. 3 от закона, се основава на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки по същото или приблизително по същото време, по което се внасят стоките, подлежащи на остойностяване, на лица, несвързани с лицата, от които те купуват такива стоки, като от единичната цена се приспадат:

а) комисионите, които обикновено са платими или е договорено да бъдат платени, или добавките, които обикновено се правят за печалба, и за общи разходи (включително преките и непреките разходи за реализация на въпросните стоки) във връзка с продажби в Република България на вносни стоки от същия клас или вид;

б) обичайните разходи за транспорт и застраховка, както и други свързани с тях разходи в Република България;

в) мита, данъци, акцизи и такси, дължими в Република България във връзка с вноса или продажбата на стоките;

2. нито внасяните стоки, нито идентични, нито сходни вносни стоки се продават по същото време или приблизително по времето на вноса на стоките, подлежащи на остойностяване, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, следва да се основава, при спазване разпоредбите на ал. 1, т. 1, на единичната цена, по която внасяните стоки или идентични или сходни вносни стоки се продават в Република България в състоянието, в което се внасят, на най-ранната дата след внасянето на стоките, подлежащи на остойностяване, но не по-късно от 90 дни след датата на внасянето им.

(2) Ако нито внасяните стоки, нито идентични или сходни вносни стоки се продават в Република България в непроменено състояние, по искане на декларатора, митническата стойност следва да се базира на единичната цена, по която внасяните стоки след по-нататъшна преработка се продават в най-голямото сборно количество на лица в Република България, които не са свързани с лицата, от които те купуват такива стоки, като се отчита добавената стойност от преработката и се приспаднат елементите, предвидени в ал. 1, т. 1.

(3) За целите на този член единичната цена, по която внасяните стоки се продават в най-голямото сборно количество, е цената, по която са продадени най-голям брой единици при продажби на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват такива стоки, на първото търговско равнище след вноса, на което такива продажби се реализират.

(4) Каквато и да е продажба в Република България на лице, което доставя пряко или косвено, безплатно или по намалени цени за употреба във връзка с производството и продажбата за износ на внасяните стоки, който и да е от елементите, изброени в чл. 38, ал. 1, т. 2 от закона, не следва да се взема предвид при определяне на единичната цена за целите на този член.

(5) За целите на ал. 1, т. 2 "най-ранната дата" следва да бъде датата, на която са осъществени продажби на внасяните стоки или на идентични или сходни вносни стоки в достатъчно количество, за да се установи единичната цена.

(2) Разходите за материали и производство или тяхната стойност съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4, буква "а" от закона включват разходите за елементите, изброени в чл. 38, ал. 1, т. 1, букви "б" и "в" от закона. Те също така включват стойността, съответно разпределена, на всички стоки и услуги, изброени в чл. 38, ал. 1, т. 2 от закона, които са били доставени пряко или косвено от купувача за употреба във връзка с производството на внасяните стоки. Стойността на елементите, изброени в чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "г" от закона, които са разработени в Република България, се включва само до размера, в който такива елементи се заплащат от производителя.

(3) Когато за целите на определяне на изчислена стойност се използва друга информация, различна от информацията, предоставена от производителя или от негово име, ако деклараторът пожелае това, митническите органи следва да го информират за източника на тази информация, за използваните данни и за изчисленията, извършени на базата на тези данни, при спазване условията на чл. 17, ал. 1, т. 5 от закона.

(4) "Общите разходи" съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4, буква "б" от закона включват преките и непреките разходи за производството и продажбата на стоките за износ, които не са обхванати в чл. 36, ал. 2, т. 4, буква "а" от закона.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) (1) За целите на чл. 38, ал. 1, т. 3 от закона се приема, че роялти и лицензионни такси означават по-специално плащане за използване на права, отнасящи се до:

1. производството на внасяните стоки (по-специално патенти, образци, модели и производствено ноу-хоу), или

2. продажбата за износ на внасяни стоки (по-специално запазени марки, запазени образци), или

3. използването или препродажбата на внасяни стоки (по-специално авторски права, производствени процеси, неотделимо въплътени във внасяните стоки).

(2) Без да нарушава чл. 38, ал. 5, т. 1 и 2 от закона, когато митническата стойност на внасяни стоки се определя съгласно чл. 35 от закона, роялти или лицензионната такса трябва да се прибави към действително платената или подлежащата на плащане цена само когато това плащане е свързано с остойностяваните стоки и представлява условие за продажбата на тези стоки.

(2) Когато внасяните стоки са в некомплектен вид или следва да претърпят само минимална преработка преди препродажба, като разреждане или опаковане, това не следва да бъде основание роялти или лицензна такса да не се счита като отнасяща се за тези стоки.

(3) Ако роялти или лицензни такси се отнасят частично до внасяните стоки и частично до други съставки или съставни части, добавени към стоките след внасянето им, или до дейности или услуги, извършени след вноса, съответно разпределение следва да се направи само на базата на обективни и подлежащи на количествена оценка данни в съответствие с бележката към чл. 38, ал. 2 от закона, дадена в приложение № 7.
Чл. 82. Роялти или лицензна такса, отнасяща се до правото да се използва търговска марка, се прибавя към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки само когато:

1. роялти или лицензна такса се отнася за стоки, които са препродадени в същото състояние или които са обект само на минимална преработка след внасянето;

2. стоките са продавани под търговска марка, поставена преди или след внасянето, за която се заплащат роялти или лицензна такса, и

3. купувачът не може да получи такива стоки от други доставчици, които не са свързани с продавача.

Чл. 85. (1) За целите на чл. 38, ал. 1, т. 5 и чл. 39, т. 1 от закона входен граничен пункт, от който стоките се считат въведени на митническата територия на Република България, е:

1. за стоки, превозвани по море или по р. Дунав - пристанището на разтоварване или пристанището на претоварване, ако претоварването се удостоверява от митническите органи в това пристанище;

2. за стоки, превозвани с железопътен транспорт или с автомобилен транспорт - мястото, където се намира първото митническо учреждение;

3. за стоки, превозвани по въздуха - първата аерогара, в която има митническо учреждение.

(2) Митническата стойност на стоки, въведени на митническата територия на Република България и след това превозвани по море или по р. Дунав до друг граничен пункт на тази територия, се определя на базата на първия входен граничен пункт на митническата територия на Република България, при положение че стоките се превозват пряко по обичайния път до тяхното местоназначение.

(3) Когато условията по ал. 2 не са изпълнени, за входен граничен пункт се счита мястото на митническата територия на Република България, за което са предназначени стоките, посочено в ал. 1.
Глава единадесета.
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ТРАНСПОРТНИТЕ РАЗХОДИ

Чл. 86. При прилагане на чл. 38, ал. 1, т. 5 и чл. 39, т. 1 от закона:

1. когато стоките се превозват със същия вид транспорт след входния граничен пункт до място във вътрешността на страната и транспортните разходи са дадени общо, те се разпределят пропорционално на изминатото разстояние извън и на територията на Република България, ако пред митническите органи не бъде доказано какви транспортни разходи биха били платени до входния граничен пункт на Република България, съгласно ставките по общите каталози за международен превоз на стоки;

2. когато стоките са фактурирани по единна цена франко място във вътрешността на страната, която съответства на цената до входен граничен пункт, транспортните разходи в Република България не се приспадат; такова приспадане може да се направи, ако пред митническите органи бъде доказано, че цената франко българска граница би била по-ниска от единната цена франко упоменатото място;

3. когато транспортът е безплатен или е осигурен от купувача, в митническата стойност се включват транспортните разходи до входния граничен пункт, изчислени на базата на ставките за превоз, които обичайно се прилагат за същия вид транспорт.
Чл. 87. (1) Всички пощенски такси по отношение на стоките, изпратени по пощенски път, събрани до местоназначението им, се включват в митническата стойност на тези стоки, с изключение на допълнителните пощенски такси, събирани в Република България.

(2) При определяне стойността на пратки, които нямат търговски характер, пощенските такси не се добавят към декларираната стойност.

Чл. 88. (Отм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.)

Чл. 89. За целите на чл. 90 и 91:

1. "определен курс" е курсът на съответната валута към българския лев, определен от Българската народна банка;

2. "публикуван" е курсът на съответната валута към българския лев, обявен най-малко в два централни всекидневника;

3. "валута" е всяка парична единица, използвана като разчетно средство между централните банки или на международния пазар.
Чл. 90. (1) Когато факторите, използвани за определяне на митническата стойност на стоки, са изразени в момента на остойностяване във валута, различна от българския лев, курсът на съответната валута към българския лев, който следва да се използва, за да се определи тази стойност в левове, е курсът, определен в предпоследната сряда от месеца и публикуван в този или на следващия ден.

(2) Курсът, определен в предпоследната сряда на месеца, следва да се използва през следващия календарен месец, освен ако не бъде заменен от курса, определен по чл. 91.

(3) Когато в предпоследната сряда не е определен курс, посочен в ал. 1, или е определен, но не е публикуван в този или на следващия ден, счита се, че последният определен курс за въпросната валута, публикуван през последните 14 дни, е курсът, определен в тази сряда.
Чл. 91. (1) Когато курс, определен в последната сряда на месеца и публикуван в този или на следващия ден, се различава с 5 на сто или повече от курса, установен в съответствие с чл. 90 за влизане в сила от следващия месец, той следва да замени последния курс като курс, който следва да се прилага за целите на чл. 42 от закона, от първата сряда на този месец.

(2) Когато в течение на период на прилагане, както е постановено в предходните разпоредби, курс, регистриран в сряда и публикуван в този или на следващия ден, се различава с 5 на сто или повече от курса, използван в съответствие с тази глава, той замества последния курс и влиза в употреба от следващата сряда като курс, използван за прилагане чл. 42 от закона. Заместващият курс се използва за остатъка от текущия месец, при положение че този курс не е заменен в резултат на действия на разпоредбите на изречение първо на тази алинея.

(3) Когато не е определен курс в сряда или е определен, но не е публикуван в този или на следващия ден, като определен курс за прилагане на ал. 1 и 2 следва да бъде последният определен и публикуван курс преди тази сряда.
Чл. 92. Когато митническите органи разрешат на декларатор да набави или представи на по-късна дата някои подробности, отнасящи се до декларацията за внос във формата на периодична декларация, това разрешение може, по желание на декларатора, да предвижда да бъде използван единен курс за целите на превръщането на чуждестранната валута в левове на елементите, образуващи митническата стойност. В този случай използваният курс е курсът, установен с тази глава, който е приложим на първия ден от периода, покрит от въпросната декларация.
Глава четиринадесета.
ОПРОСТЕНИ ПРАВИЛА И ПРОЦЕДУРИ ЗА НЯКОИ БЪРЗОРАЗВАЛЯЩИ СЕ СТОКИ

Чл. 93. (Отм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.)

Чл. 98. (1) Когато е необходимо да се установи митническа стойност за целите на чл. 34-43 от закона, митническата декларация за внасяните стоки следва да бъде придружена от декларация за елементите, отнасящи се до митническата стойност, наричана по-нататък "декларация за стойността". Декларацията за стойността се попълва на формуляр ДС-1, отговарящ на образеца, даден в приложение № 10, придружен от един или повече формуляри ДС-2, отговарящи на образеца, даден в приложение № 11.

(2) Декларацията по ал. 1 се прави само от лице, което има постоянно местопребиваване или място на стопанска дейност в Република България и което разполага със съответните факти.

(3) Митническите органи могат да не предявят изискване за представяне на декларацията в посочената в ал. 1 форма, когато митническата стойност на въпросните стоки не може да бъде определена според разпоредбите на чл. 35 от закона. В такива случаи лицето по ал. 2 следва да предостави или да осигури да бъде предоставена на митническите органи друга такава информация, каквато може да бъде поискана за целите на определяне на митническата стойност по друг член от закона, във форма и по начин, предписани от митническите органи.

(4) Подаването в митническото учреждение на декларацията, изисквана по ал. 1, без да се накърнява възможното прилагане на наказателни разпоредби, е равностойно на поемане на отговорност от лицето по ал. 2 по отношение на:

1. точността и пълнотата на данните, посочени в декларацията;

2. автентичността на документите, представени в подкрепа на тези данни, и

3. предоставянето на всяка допълнителна информация или документи, необходими за установяване на митническата стойност на стоките.

(5) Този член не се прилага за стоки, за които митническата стойност се определя по системата на опростени процедури, установена в съответствие с разпоредбите на чл. 93 - 97.
Чл. 99. (1) Митническите органи не изискват цялата или част от декларацията, предвидена по чл. 98, ал. 1, освен когато това е съществено за правилното облагане с вносни митни сборове:

1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) ако митническата стойност на внасяните стоки в една пратка не превишава равностойността в левове на 10 000 евро, при условие че не се касае за раздробени или повтарящи се пратки от един и същ изпращач до един и същ получател, или

2. ако вносът няма търговски характер, или

3. ако представянето на въпросните данни не е необходимо за прилагане на Митническата тарифа на Република България или ако митата, предвидени в нея, не са дължими на основание на нормативен акт.

(3) Освобождаването, предоставяно по този член, може да бъде прекратено и да се изисква представяне на декларация за стойността, ако се установи, че някое от условията, необходими за такова освобождаване, не е било изпълнено или вече не се изпълнява.

(2) (Попр. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Когато митническите органи имат съмненията по ал. 1, те могат да поискат допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3. Ако съмненията им остават, митническите органи, преди да вземат окончателно решение, уведомяват заинтересуваното лице, по негово желание и писмено, за мотивите, на които се основават техните съмнения, и му дават реална възможност да отговори. Крайното решение, както и мотивите, на които то се основава, се съобщават писмено на заинтересуваното лице.

Чл. 103. (1) Прегледът на стоките по чл. 49 от закона се разрешава на заинтересуваното лице чрез устно искане, освен ако митническите органи според обстоятелствата сметнат, че е необходимо писмено искане.

(2) Вземането на мостри се разрешава само след писмено искане в 2 екземпляра от заинтересуваното лице, представено на съответните митнически органи, което да съдържа следните данни:

1. името и адреса на лицето;

2. местонахождението на стоките;

3. причините за вземане;

4. номера на манифеста;

5. данни за предходния митнически режим;

6. данни за идентификация на транспортното средство, в което се намират стоките;

7. количеството на мострите;

8. всички други данни, необходими за идентификация на стоката;

9. дата и подпис.

(3) Митническите органи отбелязват разрешението върху искането, представено от заинтересуваното лице, като посочват количеството на мострите, което може да бъде взето, и задържат първия екземпляр от искането.

(4) Прегледът на стоките и вземането на мостри се извършва под контрола на митническите органи.

(5) Заинтересуваното лице поема риска и разходите за разопаковането, тегленето, повторното опаковане и всяка останала операция със стоките. То също заплаща разходите, свързани с анализа.

(6) По отношение на взетите мостри се извършват всички формалности с оглед да им бъде дадено митническо направление.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Когато изпитването на мострите доведе до тяхното унищожаване или безвъзвратна загуба, за тях не възниква митническо задължение. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 180, ал. 7 от закона по отношение на отпадъците и остатъците.

(8) За целите на митническия надзор и във връзка с ал. 6 реално взетото количество мостри се отбелязва върху митническия манифест.

Чл. 104. (1) Митническият манифест съгласно приложение № 12 се подава най-малко в 2 еднообразни екземпляра в зависимост от нуждите на митническия контрол и се подписва от лицето, което го подава.

(2) Митническият манифест се проверява, подписва, подпечатва, номерира, регистрира се в специален регистър и се задържа от митническите органи с цел да се проконтролира дали на стоките, за които той се отнася, ще бъде дадено митническо направление в определените в чл. 56 от закона срокове.
(3) Митническият манифест за стоки, които преди да бъдат представени пред митническите органи, са превозвани под режим транзит, може да представлява екземплярът на транзитния документ, предназначен за получаващото митническо учреждение, при условие че този документ съдържа всички необходими данни и/или стоките няма да се съхраняват във временен склад.

(4) Митническите органи могат да разрешат митническия манифест да бъде подаден и по електронен път. В този случай митническият манифест получава формата на разпечатка от митническата информационна система, като се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2 и се отчита съответната специфика.

(5) При установяване на грешки в митническия манифест след завеждането му в митническото учреждение поправки в него могат да се извършват само с разрешение на началника на митническото учреждение.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Ако при приемането на манифестираните стоки във временен склад или в случай че стоките не постъпват във временен склад - преди извършване на формалностите за получаване на допустимо митническо направление се установят повредени стоки, стоки с повредени амбалажи или в повече стоки, те се отварят и се проверяват в присъствието на лицето, подало манифеста, и на митнически служител, а в случаите на временно складиране - и в присъствието на лицето, което управлява склада. За проверката се съставя констативен акт в толкова екземпляра, колкото са необходими за целите на митническия контрол, но не по-малко от 3. Актът се подписва от лицето, подало манифеста, и от митническия служител, а в случаите на временно складиране - и от лицето, което управлява склада. При необходимост могат да бъдат привлечени и компетентни лица относно количеството и качеството на стоките, които също подписват констативния акт.

(7) Оказалите се в повече стоки, доколкото те не са предмет на митническо нарушение, се вписват служебно в манифеста.

(8) За оказалите се при приемането липси и други нередовности се съставя констативен акт по реда на ал. 6.

(2) Лицата, при които стоките след тяхното разтоварване се намират последователно с цел да се осигури преместването или складирането им, са отговорни за представяне отново на всички стоки в непроменено състояние при всяко искане от митническите органи.

1. за багажа, който се превозва заедно с пътника, ако се вдигне веднага, без да се поставя във временен склад;

2. за локомотивите, вагоните и другите жп превозни средства, както и за принадлежностите им, които преминават границите, съгласно железопътните конвенции;

3. за превозните средства, които извършват превоз на пътници и стоки през границите;

4. за горивните и смазочните материали, които се превозват през границите в нормалните тендери и резервоари на локомотивите и моторните превозни средства, както и във вагоните-агрегати, обслужващи хладилни влакови секции, когато извършват международни превози;

5. за стоките, които при въвеждането им на митническата територия на страната се поставят под режим транзит;

6. за износните стоки, освен ако това е необходимо за целите на митническия контрол;

7. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) при необходимост и в други случаи, определени от директора на Агенция "Митници".

1. за стоки, които са задържани, иззети, отнети в полза на държавата, изоставени или се считат за изоставени, или са оставени и намерени, съгласно чл. 4, ал. 3 от закона;

2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) при необходимост и в други случаи, определени от директора на Агенция "Митници".
Глава осемнадесета.
ВРЕМЕННО СКЛАДИРАНЕ НА СТОКИ

Чл. 108. (1) Когато местата, посочени в чл. 58, ал. 1 от закона, са били предварително одобрени от митническите органи за временно складиране на стоки, тези места се наричат "временни складове".

(2) Митническите органи могат да изискват временните складове да бъдат с двойно заключване, като единият ключ се държи от митническите органи.

(3) Търговците, които управляват временни складове, трябва да водят отчетност, включваща всички данни за идентификацията и за движението на стоките.

(4) Искането за издаване на разрешение за откриване и управление на временен склад се подава от търговеца, който ще го управлява, съгласно образец по приложение № 13, до началника на съответната митница, в чийто район се намира мястото, подлежащо на одобряване. Искането трябва да бъде придружено от всички документи, посочени в него. Митническите органи могат да изискват и други документи, необходими им за издаване на разрешението.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Разрешението за откриване и управление на временен склад се издава от началника на митницата и се съобщава на заинтересуваното лице в 30-дневен срок от датата на получаване на искането.

(2) Когато митническите органи откриват временен склад, който се управлява от самите тях, те определят помещение или място, съставляващо склада. На решението се дава публичност, без ограничение за начините на огласяване, включително и чрез публикуване в средствата за масово осведомяване.

(2) Разрешението по ал. 1 е с неограничен срок, като в него се посочва митническото учреждение, което ще осъществява надзора на временния склад. Митническите органи могат да посочат в разрешението стоки, които не се допускат за временно складиране.

(3) Разрешението по ал. 1 се отменя от митническите органи, когато:

1. не са спазени едно или повече от условията, посочени в разрешението;

2. е налице писмено искане за това от заинтересуваното лице;

3. временният склад не функционира или не се ползва, за да се оправдае съществуването му;

4. заинтересуваното лице е извършило съществено нарушение или повторно нарушение на митническите разпоредби;

5. търговецът прекрати търговската си дейност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Лицето, което управлява временния склад, е длъжно незабавно след приемане на стоките във временния склад да подпише и завери митническия манифест.

1. да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване във временния склад;

2. да складира и съхранява стоките по начин, позволяващ на митническите органи да ги идентифицират съгласно митническия манифест;

3. да осигури запазването на взетите мерки за идентификация на съхраняваните стоки;

4. да осигури запазването на стоките в непроменено състояние;

5. да заплати дължимите митни сборове за стоките, в случай на възникване на митническо задължение, включително и вследствие на неизпълнение на нормативните разпоредби или на някое от изискванията на митническите органи, посочени в разрешението за откриване на временен склад и в митническия манифест;

6. да представя при поискване от митническите органи цялата съхранявана при него документация за стоките.
Чл. 113. (1) С изключение на случаите по ал. 2, митническите органи изискват от търговците, които управляват временни складове, обезпечение в размер 15 на сто от митните сборове на съхраняваните във временните складове стоки. Обезпечението може да бъде и общо. Сумата на обезпечението се определя от митническите органи в разрешението и се коригира периодично. Митническите органи изискват и справка за оборота, която се изготвя от търговеца, одобрен да управлява временния склад. При откриване на временен склад обезпечението се определя въз основа на предвижданото количество стоки, които ще бъдат съхранявани, посочено от търговеца, който ще управлява временния склад. Изискването за обезпечение трябва да бъде отразено в разрешението по чл. 110.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Не се изисква обезпечение за стоките, съхранявани във временни складове, когато временните складове:

1. се намират в охраняваните райони на аерогарите и пристанищата, открити за международни превози;

2. се управляват от Национална компания "Железопътна инфраструктура" и съхраняваните стоки са превозени или приети за превоз от лицензирани железопътни превозвачи;

3. се управляват от "Български пощи" - ЕАД, и се използват за съхраняване на пощенски пратки;

4. се управляват от митническите органи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Директорът на Агенция "Митници" може да определи:

1. друг размер на обезпечението или да реши да не се поиска обезпечаване;

2. стоките, за които не се прилага ал. 2.
Чл. 114. (1) В случаи на липси по време на съхраняването на стоките търговецът, който управлява временен склад, е длъжен да заплати дължимите митни сборове за стоките.

(2) В случаи на фири и загуби, произтичащи от естествени процеси, търговецът, който управлява временния склад, отговаря за заплащането на дължимите митни сборове за стоките, освен когато тези фири и загуби са доказани въз основа на протокол от компетентно лице, изготвен в присъствието на търговеца, който управлява временния склад, и на митнически служител и заверен от тях.

(3) Търговецът, който управлява временния склад, не отговаря за заплащането на дължимите митни сборове за стоките, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради непреодолима сила или злополука, установени с доказателства от компетентни лица и приети от митническите органи.
Чл. 115. (1) Стоките могат да напускат временния склад само след разрешение от страна на митническото учреждение, което осъществява надзора.

(2) Лицето, което може да поиска даване на митническо направление както за стоките, поставени във временен склад, така и за тези, които получават митническо направление, без да бъдат поставени във временен склад, се определя в следната последователност:

1. лицето по външнотърговския договор, фактура или друг подобен документ, или

2. лицето, на чието име са издадени или прехвърлени превозните документи, или

3. всяко друго лице, обвързано със стоките.
Чл. 116. (1) Таксите за складиране на стоки в складове, управлявани от митническите органи, са следните:

1. при складиране в закрити помещения - за всеки календарен ден - по 0,35 лв. за 100 кг или за част от 100 кг;

2. при складиране върху открити площи - за всеки календарен ден - по 0,20 лв. за 1 кв. м.

(2) Таксите по ал. 1, т. 1 се изчисляват, като се взема бруто тегло, включващо опаковката и палетите на цялата пратка.

(3) Когато таксите се изчисляват върху квадратен метър, заетата площ се получава като произведение от най-голямата дължина и най-голямата широчина на площта, върху която са складирани стоките, съответно тяхната опаковка и палети. Произведението се закръглява на следващото цяло число.

(4) След изтичане на 10 календарни дни, включително деня на постъпване на стоката в склада, таксите по ал. 1 се събират в двоен размер, а след изтичане на 20 календарни дни, включително деня на постъпване на стоката в склада - в троен размер.

1. когато стоките са престояли в складовете поради извършване на митническа проверка - за дните на извършване на проверката;

2. когато стоките са престояли в складовете поради спор с митническите органи във връзка с митническото им оформяне - за дните до решаване на спора и ако решението е в полза на заинтересуваното лице.
Глава деветнадесета.
СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛАГАНИ ЗА СТОКИТЕ, ПРЕВОЗВАНИ ПО ВОДА ИЛИ ПО ВЪЗДУХ