Раздел V Ред за обезщетяване на собствениците на унищожени животни

Раздел V
Ред за обезщетяване на собствениците на унищожени животни

(2) Обезщетението по ал. 1 се дължи, когато животните са убити:

1. с цел поставяне на диагноза;

2. за ликвидиране на заразното заболяване, ако са:

а) болни;

б) заразени;

в) били в контакт с животните по букви "а" и "б", или

3. са умрели вследствие на непредвидим риск при третиране с биопрепарати.

(3) Обезщетение се дължи и когато животните са умрели или заклани неотложно след налагане на възбрана от органите на НВМС.

(4) Обезщетяват се и собствениците, чиито продукти, инвентар и фуражи са унищожени при ликвидиране на заразни заболявания по списъка по чл. 30, ал. 1 от закона.

1. се убиват:

а) до 10 едри еднокопитни или двукопитни животни;

б) до 100 свине, овце или кози;

в) до 500 прасета, агнета или ярета;

г) до 1000 птици;

д) до 100 пчелни семейства;

2. се унищожават на стойност до 10 000 лв.:

а) суровини и продукти от животински произход;

б) фуражи;

в) инвентар.

(2) Заповедта за убиване и/или унищожаване над размерите по ал. 1 се издава от министъра на земеделието и храните по предложение на ръководителя на НВМС.

(2) Комисията по ал. 1 се назначава със заповед на директора на съответната РВМС и включва:

1. председател - главният епизоотолог на РВМС;

2. членове:

а) кметът на кметството или упълномощено от него лице;

б) представител на финансово-счетоводния отдел на РВМС;

в) представител на дирекция "Контрол на развъдната дейност в животновъдството" - при убиване на племенни животни;

г) представител на регионалната или районната ветеринарна лечебница;

д) лицензираният ветеринарен лекар за съответния ветеринарен участък.

(3) Протоколът по ал. 1 за убиване на животни се съставя в присъствието на собственика им и съдържа:

1. датата и мястото на убиване на животните;

2. вида и броя на животните;

3. възрастта и теглото на животните;

4. породата на животните;

5. описание на нарушения, свързани с чл. 40, ал. 2 от закона.

(4) Протоколът по ал. 1 за унищожаване на суровини и продукти от животински произход, фуражи и инвентар се съставя в присъствието на собственика и съдържа:

1. датата и мястото на унищожаване;

2. вида, количеството и броя;

3. стойността;

4. общата стойност;

5. описание на нарушения, свързани с чл. 40, ал. 2 от закона.

(5) Протоколите по ал. 3 и 4 се подписват от членовете на комисията и от собственика и се подпечатват с печатите на РВМС и на кметството.

(6) Протоколите по ал. 1 се съставят в 4 еднообразни екземпляра - по един за ГУ на НВМС, два за РВМС и един за собственика.

(7) В случаите, когато труповете на убитите животни не се предават в екарисаж, а се загробват, комисията по ал. 1 съставя протокол за загробването.

(2) В случаите, когато месото от заклани по необходимост животни подлежи на реализация, средствата, получени от нея, се приспадат от размера на обезщетението.

(3) Обезщетението по чл. 59, ал. 4 е в размер, определен:

1. за инвентар на стойност до 150 лв. - по пазарните цени към момента на унищожаването му, след приспадане степента на овехтяване;

2. за инвентар на стойност над 150 лв. - по цени, определени от лицензиран оценител, съгласно списъка по Заповед № ЛС-03-32 на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и министъра на финансите от 26 януари 1998 г. (ДВ, бр. 27 от 1998 г.);

3. за продукти от животински произход и за фуражи - по средната пазарна цена за съответната област, определена от Националния статистически институт.

1. декларация, че животните не са застраховани, а когато са застраховани - документ от застрахователя, в който е посочен размерът на изплатеното обезщетение;

2. екарисажна бележка за взети трупове на животни или протокол за загробване, в който се вписва и номерът на ушната марка;

3. ветеринарномедицински паспорт и свидетелство за собственост (за едри животни);

4. документ за отчетната стойност (препис-извлечение от счетоводните регистри относно балансовата стойност) - за животните, продуктите от животински произход, инвентара и фуражите - собственост на държавни, кооперативни или други организации;

5. документ от кметството за регистрация на свине и дребни преживни животни.

(2) В 14-дневен срок от подаване на документите по ал. 1 комисия, назначена от директора на РВМС, в състав: главният епизоотолог, началникът на регионалната инспекция "Държавен ветеринарно-санитарен контрол" и главният счетоводител, проверява представените документи и преценява редовността им.

(3) В случаите, когато не са изпълнени изискванията по ал. 1, т. 1 - 5, директорът на РВМС писмено уведомява заявителя, като посочва срок за отстраняване на нередовността.

(4) Уведомлението по ал. 3 се връчва на заявителя лично срещу подпис или се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(5) Когато след изтичане на срока по ал. 3 нередовността не бъде отстранена, директорът на РВМС отказва плащане на обезщетение и връща документите на заявителя.

(6) При наличие на обстоятелства по т. 5 от протоколите по чл. 61, ал. 3 и 4 комисията служебно прилага акта за констатирано административно нарушение или наказателното постановление.

 

Чл. 64. (1) След представяне на документите по чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 директорът на РВМС издава акт за обезщетение по образец.

(2) Актът по ал. 1 се подписва и от главния епизоотолог, от кмета на кметството или от упълномощено от него длъжностно лице и от лицензирания лекар за съответния ветеринарен участък и се подпечатва с печатите на РВМС и на кметството и с щемпела на лицензирания лекар.

(3) Актът по ал. 1 се изпраща в 30-дневен срок в ГУ на НВМС, придружен със:

1. писмо с резултата от лабораторно-диагностичното изследване;

2. протокол за анализ, когато е извършено изследване в лаборатория на Държавния ветеринарно-санитарен контрол;

3. протокол за аутопсия, съставен от комисия;

4. протоколите по чл. 61, ал. 3, 4 и 7;

5. заповедта по чл. 39, ал. 2 от закона;

6. документа по чл. 63, ал. 6;

7. изплащателна бележка, издадена от застрахователя;

8. фактура за използвани продукти от унищожените животни, издадена от съответното предприятие, включително документ за средствата по чл. 62, ал. 2.

(4) Главното управление на НВМС в 30-дневен срок проверява редовността на документите по ал. 3, след което:

1. дава разрешение и отпуска финансови средства на РВМС за изплащане на обезщетението, след като бъдат осигурени от държавния бюджет;

2. връща преписката в РВМС с писмени указания за отстраняване на констатирани пропуски;

3. отказва изплащането на обезщетение при наличие на влязло в сила наказателно постановление за нарушение във връзка с чл. 40, ал. 2 от закона;

4. не изплаща обезщетение до приключване на производството по издаденото наказателно постановление.

(5) Обезщетението по ал. 4, т. 1 се изплаща по заповед на директора на РВМС.

(6) Заповедта по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

 

Чл. 65. Когато убитите животни са били застраховани, обезщетението е в размер на разликата между оценката, определена по реда на чл. 62, и изплатената от застрахователя сума.