Раздел VIII Хуманно отношение към животните

Раздел VIII
Хуманно отношение към животните

 

Чл. 111. Контролът по чл. 110 се осъществява от ветеринарномедицински специалисти чрез:

1. извършване на периодични проверки в местата, където се отглеждат и настаняват животни, и в местата за добив на животински продукти;

2. посещения за лечение или третирания на животни в обектите по т. 1;

3. извършване на проверки по сигнал за нарушение на правилата за защита и хуманно отношение към животните.

 

Чл. 112. Организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите съдействат на органите на НВМС за осъществяване на контрола по чл. 111.

 

Чл. 114. Националната ветеринарномедицинска служба оказва професионална помощ при провеждане на обучение за защита и хуманно отношение към животните на техните собственици.

 

Чл. 116. (1) Собствениците на селскостопански животни осигуряват необходимите условия за предпазването им от вредни последици за тяхното здраве и благосъстояние.

(2) Условията по ал. 1 трябва да отговарят на естествените и физиологичните нужди на животните.

 

Чл. 117. На всяко животно в зависимост от вида му собственикът осигурява:

1. място за обитаване, храна, вода и грижи, които отговарят на нуждите му;

2. свобода на движение;

3. подходящ микроклимат - осветление, температура, допустимо ниво на влажност, шум и вредни газове, въздушна циркулация;

4. ветеринарномедицинско обслужване.

1. естествено или изкуствено заплождане, което води до или създава опасност за увреждане здравето на животните;

2. храненето на животните с храни, съдържащи вредни субстанции или неподходящи за вида на животните;

3. настаняването на несъвместими видове на едно и също място или на животни от един вид, когато това може да породи агресивност.

 

Чл. 120. Животни, отглеждани с нестопанска цел (компаньони), са животните, отглеждани в дома на човека за удоволствие.

 

Чл. 122. (1) Собствениците на кучета, навършили 6-месечна възраст, ги регистрират в съответната РВМС или при лицензирани ветеринарни лекари.

(2) При регистрацията по ал. 1 собственикът представя снимка на животното.

(3) На кучето се издава ветеринарномедицински паспорт и идентификационен медальон, който съдържа идентификационен код по ЕКАТТЕ на населеното място и индивидуалния му номер.

(4) В паспорта по ал. 3 се отбелязват:

1. датата на раждане, породата, полът и цветът на животното;

2. имената и адресът на собственика;

3. извършените за календарната година третирания и диагностични изследвания;

4. номерата на медальона по ал. 3.

(5) Собствениците на кучета заплащат стойността на ветеринарномедицинския паспорт и на медальона.

(6) При разхождане на кучетата собствениците носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и медальона.

(7) Паспортът и медальонът се представят при посещение при ветеринарен лекар.

(8) При преглед на куче ветеринарният лекар отразява в амбулаторния дневник номера на ветеринарномедицинския паспорт и на медальона.

(9) При установяване на заразни заболявания, опасни за здравето на хората, ветеринарният лекар уведомява собственика на животното и съответната РВМС и предприема мерки в зависимост от вида на заболяването.

1. условия, грижи и внимание, съобразени с естествените им нужди според вида и породата им;

2. достатъчно количество храна и вода;

3. необходимото пространство и движение;

4. условия, които не им позволяват да избягат;

5. ветеринарномедицинско обслужване.

(2) В случаите, когато въпреки създадените условия по ал. 1 животното компаньон не може да се приспособи към тях, собственикът му го предава безвъзмездно в изолатора на общината или кметството.

 

Чл. 124. Собствениците на животни компаньони, които ги използват за размножаване, се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и не допускат застрашаване на здравето и благосъстоянието на потомството или на майката.

 

Чл. 126. (1) Физическите и юридическите лица, които отглеждат и развъждат животни компаньони с цел търговия или управляват приюти за животни, декларират в съответната РВМС дейността си.

(2) В декларацията по ал. 1 се посочват:

1. имената и адресът на физическото лице или наименованието и седалището на юридическото лице;

2. видът и местонахождението на обекта;

3. видът и броят на животните, отглеждани в обекта;

4. имената и адресът на лицето, отговарящо за обекта, и данни за неговата квалификация във връзка с дейността на обекта;

5. описание на помещенията и оборудването в обекта.

(3) Лицето по ал. 2, т. 4 трябва да притежава необходимите знания, придобити след завършване на специализиран курс в акредитирано учебно заведение.

(4) В РВМС се води регистър на обектите, който съдържа данните по ал. 2.

 

Чл. 128. (1) Забранява се извършването на следните хирургически интервенции на животни компаньони:

1. рязане на опашката;

2. рязане на ушите;

3. изрязване на гласните струни;

4. отстраняване на ноктите и зъбите.

(2) Интервенциите по ал. 1 се допускат по изключение по преценка на ветеринарен лекар, когато извършването им се налага по здравословни причини или от особености на породата.

 

Чл. 129. Манипулации или хирургически интервенции, които причиняват или могат да причинят значителни болки на животното компаньон, се извършват от ветеринарен лекар при използване на упойка.

(2) По изключение, когато методите и средствата по ал. 1 не могат да бъдат приложени, собственикът на животното компаньон извършва умъртвяване по начин, който му причинява минимални физически и душевни страдания.

1. отглеждането и развъждането на животни компаньони за добив на месо и кожи от тях;

2. разхождането без намордник и повод на животни компаньони със зъл нрав, които могат да наранят други животни или хора.

 

Чл. 132. Собствениците или ръководителите на обекти по чл. 68, ал. 1 от закона ги регистрират в съответната РВМС.

1. метални капани, мрежи или примки;

2. отровни вещества;

3. лепливи вещества и кошове за птици;

4. взривни вещества;

5. електрически ток;

6. остри метални предмети.

 

Чл. 134. Улавянето и убиването на диви животни се извършват по начин, недопускащ излишна болка и страдание.

(2) Опитите с животните по ал. 1 имат за цел:

1. доказване на научни хипотези и получаване на нова информация;

2. диагностициране на заболявания, изпитване на нови схеми и методи за лечение на болести;

3. изпитване на качество и безвредност на лекарства, храни, биологични продукти и други субстанции;

4. изучаване на поведенческите реакции на животните;

5. обучение;

6. получаване на информация за замърсяване на околната среда.

(3) Опитите с животни се извършват само при наличие на подходящи условия и при използването на подходящи методи и средства.

(4) Животни се използват с опитни цели само в случай, когато е невъзможно да се приложат алтернативни методи.

1. да не причиняват болка или увреждане по-големи от необходимото за целта на опита;

2. да използват местна или пълна упойка, освен ако целта на опита изключва прилагането на обезболяващи средства;

3. да използват животните еднократно, когато опитите им причиняват болка или страдание, освен в случаите, когато повторението е част от опита;

4. да планират и подготвят предварително опитите, като използват само подходящи за целта методи, средства и животни с оглед използване на минимален брой животни;

5. да се придържат към изискванията за опазване на околната среда и застрашените животински видове, когато използват други животни, различни от отглежданите за опитни цели;

6. да умъртвяват безболезнено опитните животни, когато това е необходимо;

7. да осигуряват на животните ветеринарномедицинско обслужване;

8. да водят документация за използваните животни, да я съхраняват 3 години и да я представят при проверки на органите на НВМС.

 

Чл. 137. Лицата, които извършват опити с животни, регистрират дейността си в съответната РВМС.

1. организират изграждането на изолаторите по чл. 70, ал. 1 от закона;

2. осигуряват специално оборудвани за превозване на безстопанствени животни транспортни средства;

3. осигуряват ветеринарномедицинско обслужване и помощен персонал в изолаторите;

4. назначават лице, което ръководи изолатора;

5. обезпечават залавянето на безстопанствените животни.

(2) Залавянето и транспортирането до изолатора се извършват по начин, който причинява минимални физически и душевни страдания на животните.

(3) При настаняване на животните в изолатора се спазват изискванията по чл. 117, т. 3.

(4) Настанените в изолатора животни се вписват в регистър, воден от длъжностното лице по ал. 1, т. 4, и се маркират по начин, който позволява тяхното идентифициране.

(5) По време на престоя в изолатора на животните се осигуряват достатъчно количество храна и вода и пространство за движение, съобразени с вида им.

(6) На болните и наранените животни в изолатора се оказва ветеринарномедицинска помощ.

(7) Срокът по чл. 70, ал. 2 от закона не се отнася за злонравни животни и за животни, страдащи от заболявания, които представляват опасност за здравето на другите животни или на хората.

(8) В случаите по ал. 7 незабавно се пристъпва към евтаназия.

(9) В случаите, когато в срока по чл. 70, ал. 2 от закона се яви лице, което желае да придобие настанено в изолатора животно, се прилага редът по чл. 122, ал. 1 - 6.

 

Чл. 140. Кметството осъществява контрол върху изградените на територията му изолатори.

1. ежедневно контролира здравословното състояние и спазването на изискванията за защита и хуманно отношение към животните;

2. взема проби за лабораторна диагностика на заразни и паразитни заболявания и ги изпраща за изследване в лабораторно-диагностичните звена;

3. отразява резултатите от лабораторните изследвания в амбулаторен дневник;

4. контролира извършването на дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;

5. извършва лечебни и профилактични мероприятия и кастрация на животните;

6. извършва евтаназия на стари, болни или злонравни животни компаньони по писмено изразено желание на собственика.

 

Чл. 142. Труповете на животните се съхраняват в отделно помещение или в контейнер до предаването им в екарисаж или до загробването им по реда на чл. 80 от закона.

 

Чл. 144. (1) При отглеждане на животни извън обектите по чл. 68, ал. 1 от закона и при нарушения на чл. 75, т. 7 от закона ветеринарномедицинските органи съставят актове и издават наказателни постановления по реда на чл. 106 от закона и правят предписание за настаняването им в зоопарк, цирк, волиер или ферма за диви животни.

(2) Предписанието по ал. 1 се съставя в 4 еднообразни екземпляра - по един за собственика, за обекта на настаняване, за кметството и за РВМС.

(3) В срока, посочен в предписанието, собственикът е длъжен да настани животното в местоназначението.

(4) При настаняването се съставя предавателно-приемателен протокол в 4 еднообразни екземпляра - по един за приемащия, за предаващия, за кметството и за РВМС.

(5) Собствениците на животните по ал. 1 заплащат разходите по издръжката им в обектите, а при невъзможност ги предоставят безвъзмездно за отглеждане в тях с писмена декларация.

(6) При неизпълнение на задълженията по ал. 5 животните се оставят за отглеждане в съответния обект, където са настанени.

(7) Животните по ал. 1 се връщат на собствениците им, в случай че са изпълнили изискванията по чл. 68, ал. 1 от закона.