Раздел VII Държавен ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК)

Раздел VII
Държавен ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК)

(2) Изследванията, необходими за осъществяване на контрол и експертиза, се извършват в специализирани лаборатории на НВМС.

(2) Ветеринарните лекари по ал. 1 упражняват възложените им функции под ръководството и контрола на НВМС.

 

Чл. 86. Ведомствата и лицата по чл. 33 от закона съдействат на органите на ДВСК при осъществяване на целите им по чл. 54 от закона.

 

Чл. 88. Органите, които осъществяват ДВСК, извършват експертизи и на обектите по чл. 53, ал. 1 от закона и издават документи по образци, утвърдени от ръководителя на НВМС, за което се събират такси в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 2 от закона.

 

Чл. 90. (1) При осъществяване на дейността си органите на ДВСК:

1. контролират функционирането на системата по чл. 62, т. 4 от закона;

2. след извършване на експертиза удължават или съкращават срока за съхраняване и реализация на суровини и продукти от животински произход;

3. забраняват продажбата на суровини и продукти от животински произход на открито;

4. определят и контролират начините на обезвреждане, оползотворяване или унищожаване на условно годни и бракувани суровини и продукти от животински произход и обезвреждане на отточни води.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба определя периодичността на ветеринарно-санитарния контрол на системата по ал. 1, т. 1 и на лабораторните изследвания за съответствие на суровините и продуктите с нормативните изисквания отделно за всяко производствено предприятие.

 

Чл. 91. Обектите по чл. 55 от закона се изграждат и въвеждат в експлоатация по реда на чл. 50, като в приемателната комисия участва представител на ДВСК.

(2) В 7-дневен срок от подаването на заявлението по ал. 1 комисия, определена със заповед на директора на РВМС, извършва проверка за съответствието на обекта с ветеринарно-санитарните изисквания.

(3) Комисията по ал. 2 в 3-дневен срок изготвя становище до директора на РВМС за извършената проверка.

(4) В 7-дневен срок от получаване на становището директорът на РВМС издава разрешително за дейност на обекта или мотивирано отказва издаването му.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(6) При промени в собствеността, в технологиите на производство или при реконструкции на обекта заинтересуваните лица са длъжни да поискат ново разрешително по реда на ал. 1 - 4.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа данните по чл. 95, ал. 2.

(3) В РВМС се съставя досие по образец на регистрираните производствени предприятия, които се вписват в регистъра и получават ветеринарен регистрационен номер.

(4) Органите на ДВСК отнемат разрешителното със заповед на ръководителя на НВМС или на упълномощени от него длъжностни лица.

(5) Заповедта по ал. 4 се вписва в регистъра по ал. 1.

 

Чл. 94. (1) За одобряване за експортна дейност по чл. 58 от закона собствениците на предприятия подават в ГУ на НВМС заявление по образец.

(2) В 30-дневен срок от подаването на заявлението по ал. 1 комисия, определена със заповед на ръководителя на НВМС, извършва проверка за съответствието на предприятието с ветеринарно-санитарните изисквания и в 7-дневен срок съставя протокол за състоянието му, който съдържа и становище по искането за експортна дейност.

(3) В 10-дневен срок от получаването на протокола по ал. 2 ръководителят на НВМС издава удостоверение, че предприятието е одобрено за експортна дейност, или мотивирано отказва издаването му.

(4) Отказът по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(5) Удостоверението по ал. 3 съдържа експортния номер на предприятието.

(6) В случаите, когато органите на ДВСК констатират нарушение на ветеринарно-санитарните изисквания, ръководителят на НВМС отнема удостоверението за експортна дейност до отстраняване на нарушенията.

 

Чл. 95. (1) В ГУ на НВМС се води централен регистър на всички обекти в страната, регистрирани по реда на чл. 92 и 94.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. номера по ред и датата на вписване и наименованието на предприятието;

2. ветеринарния регистрационен номер, който е и експортният номер на предприятията, одобрени за експорт;

3. имената и адреса или наименованието и седалището на собственика;

4. вида и дейността на предприятието;

5. местонахождението на предприятието.

 

Чл. 97. (1) Физически и юридически лица, които притежават складове и хладилни помещения, могат да извършват износ само на продукция от предприятия, одобрени за експортна дейност.

(2) Ветеринарният инспектор от ДВСК поставя печата на РВМС върху ветеринарномедицинския сертификат, който придружава продукта, и вписва в него експортния номер на предприятието производител и регистрационния номер на складовете и помещенията по ал. 1.

(3) При осъществяване на износ от складове за съхраняване на кожи, получени от извънкланичен добив, ветеринарният инспектор от ДВСК вписва във ветеринарния сертификат, който придружава стоката, регистрационния номер на склада.

(2) На одобрените транспортни средства се издава удостоверение, което съдържа:

1. данни за собственика на транспортното средство;

2. вида, товароподемността и държавния контролен номер на транспортното средство;

3. вида на продуктите, които могат да бъдат транспортирани с тях.

(3) Копие от удостоверенията по ал. 2 се съхранява в РВМС.

 

Чл. 100. (1) Внесените суровини и продукти от животински произход се транспортират, съхраняват и реализират при условията и в сроковете, определени от производителя.

(2) Когато изискванията по ал. 1 не могат да бъдат спазени, се прилагат съответните ветеринарно-санитарни изисквания, предвидени в българското законодателство.

 

Чл. 101. (1) Внесените суровини и продукти от животински произход трябва да отговарят на хигиенните норми и изискванията за безвредност, предвидени в българското законодателство.

(2) При липса на хигиенни норми и изисквания по ал. 1 се прилагат хигиенните норми и изисквания, утвърдени в Европейския съюз.

 

Чл. 102. Лицата по чл. 62 от закона:

1. своевременно уведомяват органите на ДВСК за настъпили промени в обектите или дейността в тях, за които им е издадено ветеринарномедицинското разрешително;

2. представят на органите на ДВСК необходимата стандартизационна и технологична документация, когато въвеждат ново производство;

3. създават условия за окачествяване от органите на ДВСК на внесените и произведените суровини и продукти от животински произход;

4. използват при извършването на дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни мероприятия химически препарати, одобрени за употреба от Министерството на здравеопазването;

5. осигуряват условия за правилно съхраняване и предаване за унищожаване на кланичните конфискати и отпадъците от производството;

6. разработват и въвеждат система за мониторингов контрол на остатъчни количества замърсители и ветеринарномедицински продукти, одобрена от НВМС.

1. правила за добра производствена и хигиенна практика;

2. специалисти, определени от собственика на обекта, отговарящи за системата;

3. описание на произвежданите продукти и на тяхното предназначение;

4. описание на последователността на производствения процес;

5. анализ на рисковете през всички етапи на производствения процес;

6. определяне на контролните и критичните контролни точки (ККТ) на производствения процес;

7. определяне на критичните граници за всяка ККТ;

8. постоянно наблюдение и контрол на показателите в ККТ;

9. корективни действия при отклонения от наблюдаваните показатели;

10. контрол на хигиенните и качествените показатели на продуктите;

11. водене на документация с данните по т. 1 - 10;

12. периодично обобщаване и анализиране на резултатите от удостоверяване на вътрешния контрол.

 

Чл. 104. (1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно разработва националните програми за мониторингов контрол за остатъчни количества замърсители и ветеринарномедицински продукти на обектите по чл. 53, ал. 1 от закона, организира и ръководи изпълнението им.

(2) Финансирането на програмите по ал. 1 се осъществява от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

 

Чл. 105. Ритуално клане на животни се извършва под контрола на органите на ДВСК.

1. не отговарят на посочените в документите вид, качество и количество;

2. са с неизвестен произход (неидентифицирани);

3. има съмнение, че са фалшифицирани, негодни за консумация или опасни за здравето на хората или животните;

4. означенията на печатите, пломбите и етикетите са неясни и нечетливи;

5. във ветеринарномедицинския документ, придружаващ месо и сурови продукти от животни, които подлежат на задължително изследване за трихинела, не е отбелязано, че са трихинелоскопирани;

6. са внесени без разрешителното по чл. 44 от закона;

7. е получена официална информация, че са опасни за здравето на хората или животните.

(2) Възбраните по ал. 1 се налагат с акт за възбрана, а суровините и продуктите се оставят на отговорно пазене при собственика или получателя, които са длъжни да ги съхраняват при подходящи условия до окончателната им преценка.

(3) Актът за възбрана се съставя в 3 еднообразни екземпляра - по един за ветеринарния инспектор от ДВСК, за собственика или получателя и за съответната РВМС.

(4) Актът се подписва от съставителя и от собственика или получателя и се подпечатва с печата на РВМС.

 

Чл. 107. (1) При извършване на експертиза и окачествяване на суровини и продукти от животински произход ветеринарно-санитарните инспектори издават акт за експертиза и окачествяване, екземпляр от който се връчва на собственика.

(2) Актът по ал. 1 се издава въз основа на резултатите, посочени в дневника по чл. 57, т. 2 от закона.

(3) При несъгласие с резултатите, посочени в акта по ал. 1, заинтересуваните лица могат да подадат писмено възражение до директора на съответната РВМС.

(4) Възражението по ал. 3 за малотрайни продукти се подава в срок до 4 часа след уведомяването за резултата, а за трайни продукти - до 24 часа.

(5) Когато възражението се отнася за състава, качеството и/или безвредността, директорът на РВМС писмено разпорежда контролни проби да се изпратят за изследване в специализирани лаборатории, определени от ГУ на НВМС.

(6) Разходите за извършване на изследванията по ал. 4 са за сметка на лицето, подало възражението.

(7) При възникнали разногласия между органите на ДВСК и заинтересуваното лице се извършват арбитражни изследвания в акредитирани лаборатории, определени от ГУ на НВМС.

(8) Разходите за извършване на изследванията по ал. 7 са за сметка на оспорващата страна.

 

Чл. 108. (1) Спорове между физически или юридически лица по отношение на качеството или безвредността на суровини и продукти от животински произход се разрешават от органите на ДВСК.

(2) Спорещите лица по ал. 1 писмено уведомяват органите на ДВСК за възникналия спор с искане за разрешаването му.

 

Чл. 109. (1) Лабораторните изследвания за съответствие на състав, качество и безвредност на обектите по чл. 53, ал. 1 от закона се заплащат от собствениците, които са поискали тези изследвания.

(2) Размерът на таксите за изпитванията по ал. 1 се определя с тарифата по чл. 10, ал. 2 от закона.